Решение № 17465 от 30.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17465 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110119357 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. П. Н., ЕГН **********, с адрес в ..., чрез пълномощника си адв. Б. З., със съдебен адрес ....., против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40- 46, представлявано от управителя П.Б.Д., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предл. II и III ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство № 4349262 от 20.12.2021 г. и за осъждане на ответника да заплати сумата от 701,47 лв. (след допуснато изменение на размера на предявения иск по чл. 214 ГПК), представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за поръчителство № 4349262 от 20.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 11.04.2023 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът излага твърдения, че на 20.12.2021 г. сключил Договор за паричен заем № 4349262 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 1750 лв. в полза на ищеца и кредитополучател по кредита.

Сочи, че в чл. 4 от Договора било уговорено предоставяне на обезпечение- две физически лица поръчители, които да отговарят на конкретни изискуеми от кредитора условия, или банкова гаранция, в полза на кредитора. Поддържа, че при сключване на договора за кредит ищецът сключил и договор за предоставяне на гаранция № 4349262, съгласно който ответникът поело задължението да обезпечи изпълнението по договора за паричен заем от страна на ищеца, а последният се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 900 лв.

Ищецът сочи, че е заплатил изцяло горепосоченото възнаграждение. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя, като ищецът заплатил възнаграждение, които били разсрочени за плащане заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Ищецът следвало да заплаща дължимите парични суми на кредитодателя, който бил упълномощен от ответника да събира в негова полза възнаграждението му по договора за предоставяне на поръчителство.

Посочва се, че ищецът погасил изцяло сумата по кредита. Поддържа, че действителността на договорът за поръчителство е предпоставена от валидно съществуване на главното правоотношение по договор за кредит или отделни негови клаузи, сред които и тази на чл. 4.

1

Поддържа нищожност на клаузите за възнаграждение за поръчителство, тъй като същата целяла заобикаляне на закона. Твърди, че с възнаграждението по договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване по кредита. С уговорката за заплащане на допълнителна сума по него се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради факта, че се касаело за разход по договора за кредит и същият следвало да се счита включен към ГПР.

Посочва, че невключването на възнаграждението в ГПР на кредита е в нарушение с добрите нрави и влече недействителност на целия договор за кредит. Сочи се, че кредитодателят и поръчителят са свързани лица, като в случая чрез плащането на възнаграждение за предоставено обезпечение се осигурява разпределянето на печалба в полза на едноличния собственик на ответника в лицето на дружеството, отпуснало кредита. По този начин се прикривало едно допълнително възнаграждение по договора за кредит, което било изначално ясно, но не било включено в ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като не се предоставя реална услуга, и същият е сключен в противоречие с добрите нрави и цели заобикаляне на закона. Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, уговорена като възнаграждение, била в размер на повече от половината сума по отпуснатия заем. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи цялост кредитното досие по сключен договор за поръчителство № 4349262, включително справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по договора за поръчителство, разписки, извадка от счетоводните книги с лицето В. П. Н. с ЕГН **********, включително да предостави копие от договора, погасителен план и СЕФ. Прави искане за задължаване на „Изи Асет Мениджмънт“ да представи Договор за паричен заем № 4349262, както и прилежащите към него погасителен план, СЕФ, погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги. Моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Иска да бъде снабдена със съдебно удостоверение, което да й послужи пред Дирекция „Регистри“ при БНБ, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ 6, за снабдяване с информация относно всички сключени договори за гаранция (гаранционни сделки) между В. П. Н. с ЕГН ********** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, както и движението по тях.

Ищецът моли на основание чл. 219 ал. 1 ГПК, в качеството на трето лице- помагач да бъде конституирано „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Люлин“, ж.к. „Люлин-7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от изпълнителните директори Г.Т.Т. и А.В.М.. Мотивира искането си с обстоятелството, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е кредитор по договора за паричен заем и евентуална недействителност на договора за поръчителство би рефлектирала на размера на погасителни вноски по договора за паричен заем.

С молба с вх. № 149508/08.05.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си, моли да бъден даден ход на делото в негово отсъствие. Не прави възражения по проектодоклада, като моли същият да бъде приет за окончателен по делото. Моли да бъде допуснато изменение на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като същият да се счита за предявен за сумата от 701,47 лв. Моли да се приеме заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

Поддържа исковата молба. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В открито съдебно заседание от 14.05.2024 г. ищецът не се явява и не се представлява.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Излага съображения за липса на правен интерес у ищеца да предявява самостоятелен иск за нищожност на договора, тъй като претедентира и връщане на даденото въз основа на този недействителен договор. По същество, ответникът оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че ЗПК се прилага 2 единствено за договори за потребителски кредит, а не и към договори за поръчителство/ гаранция. Поддържа, че релевираните твърдения за евентуални нарушения при сключване на договора за потребителски кредит били неотносими към действителността на договора за поръчителство. Оспорва свързаността между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД да има отношение към предмета на спора. Поддържа, че процесният договор за обезпечение е напълно валиден и сключен със законовите изисквания, като не противоречи на добрите нрави и принципа за справедливост. Оспорва престациите по договора да са явно нееквивалентни, тъй като дружеството ответник се е задължило да отговаря солидарно с цялото си имущество при евентуално неизпълнение от ищеца. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва искането на ищцата за конституирането като подпомагаща страна на ищеца на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като твърди, че кредитодателят няма правен интерес от постановяването на решение в полза на ищеца.

Ответникът се противопоставя на всички доказателствени искания, направени с исковата молба. Не прави доказателствени искания.

В открито съдебно заседание от 14.05.2024 г. ответникът не изпраща законен или договорен представител.

По делото е постъпила молба с вх. № 114856/08.04.2024 г. от третото лице-помагач „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с която дружеството прилага Договор за паричен заем № 4349262. Твърди, че при подписване на договора на ищеца е предоставен СЕФ. Излага, че не разполага с екземпляр от СЕФ, доколкото такъв е предоставен единствено на клиенти и не се изготвя в две копия. Сочи също така, че погасителен план е предоставен на ищеца при сключване на договора, като към настоящия момент не разполага с екземпляр от същия, доколкото същият е имплементиран в самия договор, а не в отделен документ. Оспорва изложените твърдения на ищеца във връзка договора за заем.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предл. II и III ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция по исковете с правно основание чл. 26 ал. 1, предл. II и III ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване, че на 20.12.2021 г. между В. П. Н. и „Файненшъл България“ ЕООД е бил сключен Договор за поръчителство № 4349262; обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявените правни основания.

По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума в полза на ответното дружество. В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото.

От представения Договор за паричен заем № 4349262 от 20.12.2021 г. е видно, че между ищеца В. П. Н., в качеството на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на потребителя сумата в размер на 1750 лева, която ищецът се е задължил да върне на равни вноски в размер 172,23 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 35 % и годишен процент на разходите, посочен в договора в размер на 39,99 %. В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, всеки от който да отговаря на следните условия: нетният размер на 3 осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има- кредитната му история една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициерзаемодателя, за сумата от 1894,53 лв. със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Едно от процесуалните задължения на страните в гражданския процес е задължението да представят намиращи се у тях доказателства, имащи значение за спора и ползващи противната страна, както и да не пречат за събирането на доказателства- арг. чл.

190, ал. 1 ГПК и чл. 161 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ГПК всяка страна може да иска от съда да задължи другата страна да представи намиращ се у нея документ, като обясни значението му за спора, като непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161 ГПК- арг. ал. 2 от законовия текст. В разпоредбата на чл. 161 ГПК е прието, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.