Решение № 2767 от 18.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12360/2023
- Вид
- Решение № 2767
- Подписан
- 18.06.2024
- В сила
- 03.02.2025
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 390 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2767 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330112360 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от “Булком 5” ООД срещу Застрахователна компания „Лев Инс” АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
2651,68 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на настъпване на застрахователно събитие по застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица № **/**г. за лек автомобил марка и модел “**”, с рег. № **, и сумата в размер на 100,98 лева - обезщетение за забава за периода 04.05.2023 г. - 22.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че на **г. в гр. **по време на движение на лек автомобил марка и модел “**”, с рег. № ** в предното стъкло се удря камъче, вследствие на което на мястото на удара е причинено нараняване на повърхността на стъклото. Навеждат се доводи, че по отношение на посочения лек автомобил е налице сключена застраховка “Каско”, обективирана в застрахователна полица № **/** г. С оглед причиненото увреждане на автомобила била образувана щета при ответното дружество, като след оглед бил издадено опис - заключение. Посочва се, че същото отказало да заплати обезщетение на ищеца, защото посоченото увреждане не било покрит риск по смисъла на т. 10.1 от общите условия, тъй като по детайла били заснети и констатирани увреждания още към момента на сключване на застраховката “Каско”. Въпреки дадените констатации, ответното дружество заплатило на ищцовото 50% от фактурата за ремонта, като причината за това била, че последното било лоялен клиент. От страна на ищеца се оспорва да е налице увреждане по предното ляво стъкло към момента на сключване на договора за застраховка. На база на извършеното 1 опис - заключение, на ** г. бил извършен ремонт от ищцовото дружество. В резултат на същия била издадена фактура от **г. на стойност 2651,68 лева, като сумата била изцяло платена по банков път. Посочва се, че на **г. бил извършен оглед на автомобила от ответника след извършения ремонт, като бил издаден талон за оглед, от който се установява, че автомобилът бил отремонтиран. С оглед изложеното се предявяват исковите претенции.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника ЗК “Лев Инс” АД, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява се, че уврежданията по процесния автомобил не са настъпили вследствие на застрахователното събитие, което е покрит по застрахователния договор риск, доколкото увреждането по челното стъкло на застрахования автомобил е било налично към момента на сключване на договора. Посоченото увреждане било отразено в талон за оглед от датата на сключване на договора - **г., като бил изготвен и снимков материал. След тази дата автомобилът не бил предоставен за нов оглед, поради което ои заведената щета не били налице основания за изплащане на обезщетение на основание т. 10.1 и т. 28.14.2 от общите условия към договора. Въпреки изложеното ищецът взел решение предявената претенция да бъде частично удовлетворена в размер на 50 % от стойността на представената фактура. С отговора на исковата молба се оспорва и механизма на настъпване на ПТП, като от ищеца не било изпълнено и задължението по т.14.11 от общите условия. Изложеното водело до абсолютна предпоставка за отказ за заплащане на обезщетение. Оспорва се и претенцията по размер, доколкото същата не отговаря на действително претърпените вреди от ищецът.
Възразява се, че искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата се явява неоснователен, предвид неоснователността на главната претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото Уведомление за настъпило застрахователно събитие от **г., се установява, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е поискал да му бъде определено обезщетение, респ. спазена е процедурата по чл. 380 КЗ.
По делото е представена застраховка Каско на МПС от **г. /л. 40/, сключена с ответното дружество с предмет на застраховане лек автомобил марка и модел “**”, с рег. № **, с период на застрахователно покритие 19.10.2022 г. - 18.10.2023 г. Представен е и екземпляр от общите условия към застраховката Каско /л. 42 - л. 54/.
От Платежно нареждане от **г. /л. 10/, се изяснява, че ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 2651,68 лева, представляваща половината от сумата по заведената щета за настъпилата увреда на предното стъкло.
По делото е изготвена и приета САТЕ /л. 110 - л. 123/, неоспорена от страните. Съобразно заключението на вещото лице, при извършения предварителен оглед на автомобила на **г. по предното обзорно стъкло има следи, наподобяващи увреди във форма на “цъкъл”. Същите са разположени на стъклото на различно място от видната в снимковия материал увреда. При заснемането на **г., предното образно стъкло е било замърсено, което не позволява еднозначно и категорично да се установи дали заснетите следи, наподобяващи увреди във формата на “цъкъл”, са част от замърсяването на 2 стъклото или е следствие на къмчета. Предното обзорно стъкло е оригинално.
В сервизната мрежа има технология, която позволява обработка на увредената зона и вграждане на компонентен материал - стъкло, след което обработената зона е почти невъзможно да бъде визуално локализирана.
Съгласно посоченото в уведомление за настъпило застрахователно събитие, на **г. е настъпило застрахователно събитие, довело до тази увреда. В снимковия материал от предварителния оглед от **г. по предното обзорно стъкло има следи, наподобяващи увреди във формата на “цъкъл”, но те са разположени на стъклото на различно място от видната в снимковия материал увреда по щетата и са с различна форма. Обстоятелството, че към **г. заснетото предно стъкло е силно замърсено, не позволява еднозначно и категорично да се определи дали заснетите следи, наподобяващи увреди във форма на “цъкъл”, са част от замърсяването на стъклото или са следствие от камъчета. С оглед изложеното, вещото лице, след анализ на материалите по делото, от техническа гледна точка еднозначно и категорично определя, че предното обзорно стъкло на автомобила към сключения застрахователен договор от **г. не е било увредено в зоната на неговата увреда от **г. Вещото лице посочва, че пазарната стойност на ремонта за правилно и безопасно възстановяване на автомобила възлиза на 5303,36 лева.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице С., доколкото същото се явява обосновано, изготвено с необходимите специални знание и подкрепено от останалия събран доказателствен материал.
При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на спора:
Правната квалификация на предявения иск за обезвреда по имуществена застраховка е чл. 405, ал.1 КЗ.
За да се породи в правната сфера на ищеца срещу ответника, претенция за вземане по смисъла на чл. 405, ал.1 КЗ, то следва да намерят своето проявление следните материалноправни предпоставки: да е възникнало по надлежен ред застрахователно правоотношение по повод на сключен договор имуществена застраховка на МПС; ищецът да е заплатил дължимата застрахователна премия; да е настъпила материална увреда по застрахованото имущество в периода на действие на договора; настъпилите увреди да влизат в обхвата на покрития застахователен риск; застрахованото лице да е отправило уведомление до застрахователя за настъпилото събитие и за претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.
Както бе посочено, по делото е представена застраховка Каско на МПС от **г. /л. 40/, сключена с ответното дружество с предмет на застраховане лек автомобил марка и модел “**”, с рег. № **, с период на застрахователно покритие 19.10.2022 г. - 18.10.2023 г. Няма спор между страните, а и от изготвената по делото САТЕ, се изяснява, че към датата на сключване на застраховката - на **г., е извършен оглед на автомобила. От снимковия материал, изследван от вещото лице, се изяснява, че по предното стъкло има зона, със следи, наподобяващи увреди във формата на “цъкъл”, като не може да бъде преценено дали не се касае за следи от замърсяване. Същите, обаче, са разположени на различно място по предното стъкло от тези, констатирани при извършения оглед, след заведената щета на **г. С оглед изложеното и не се споделят възраженията, залегнали в отговора на исковата молба, че е налице право на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение по т.
10.1 и т. 28.14.2 от общите условия, доколкото не се касае за щета, констатирана по време на огледа при сключване на договора застраховка Каско. От заключението на вещото лице по изготвена САТЕ категорично 3 следва, че се касае за различна увреда, доколкото същата е разположена на различно място по предното стъкло и е с различна големина.
В тази насока и между страните липсва спор, че ответникът е заплатил на ищеца половината от сумата по заведената щета, именно за посочената увреда. Извършеното плащане на половината от сумата, според съда, представлява извънсъдебно признание на факта, че е настъпило застрахователно събитие по покрит от ответника застрахователен риск, по който се дължи заплащане на застрахователно обезщетение. Ако ответникът считаше, че са налице изключенията, предвидени в общите условия, за отказване да се заплати застрахователното обезщетение, то същият не е следвало частично да изплаща претенцията по щетата, а изцяло да откаже нейното изплащане. Чрез заплащане на половината от сумата, ответното дружество извънсъдебно признава възникването на задължение за заплащане на обезщетение.
Неприложима се явява и уговорката по т. 14.11 от общите условия за представяне на протокол за ПТП, двустранен констативен протокол, прокурорско постановление или съдебно решение, доколкото не се установява настъпило ПТП с друг участник, при което да е необходимо съобразно Закона за движения по пътищата или НК съставяне на такъв документ или ангажиране на наказателна, респ. административнонаказателна отговорност на участник в ПТП. В хипотезата на настъпване на настоящото застрахователно събитие, ищцовото дружество е в невъзможност да се снабди с посочените документи, с оглед на което и за същия липсва задължение за тяхното представяне пред застрахователя.
С оглед всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че са настъпили всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 405, ал.
1 КЗ, респ. ответното дружество се явява задължено да заплати на ищеца обезщетение по застраховка Каско.
От приобщената по делото САТЕ се установи, че размерът на действително претърпените вреди, които се намират в причнно – следствена връзка с застъпилите застрахователни събития възлизат на сумата в размер на 5 303, 36 лева. Съдът намира именно посочената сума за релевантна, доколкото същата представлява възстановителната стойност за отремонтиране на автомобила. В тази насока, съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл. 390 КЗ), то меродавна за определяне размера на застрахователното обезщетението е именно възстановителната стойност (в тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ). Липсва спор между страните и че ответникът е заплатил половината от претендираната сума, а именно: 2651,68 лева. С оглед изложеното, дължима се явява сумата в размер на 2651,68 лева, която съвпада с претендираната от ищеца. С оглед изложеното и същата следва да бъде присъдена.