Решение № 2238 от 08.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2238 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330109241 по описа за 2025 година

Предявени са искове с основание чл.124 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК.

Ищецът Н. Т. В. твърди, че е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № *** по силата на който му били предоставени 2000лв. Излагат се доводи, че договореният лихвен процент по заема накърнявал добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Посочва се, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, доколкото реалният ГПР не съответства на посочения в договора. Това било така, защото в ГРП не било включено възнаграждението за фирмата – поръчител. Изложеното водело и до нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т. 1 ЗЗП. Досежно договора за предоставяне на гаранция от ***, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, се посочва, че същият е нищожен поради липса на основание, доколкото длъжникът ищец не получава престация. Отделно от изложеното, посоченият договор бил единствено в интерес на кредитора, подари което клаузите в същия били неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Искането е да се прогласи нищожността на договора за паричен заем и договора за поръчителство.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД счита, че размерът на лихвения процент не противоречи на добрите нрави. Поддържа, че в договора за кредит ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Поддържа също, че не е налице 1 нарушение на нормата на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва в годишния процент на разходите. Това било така, защото то засяга правоотношение с трето лице.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД твърди, че договорът за гаранция сключен между него и ищеца не е лишен от правно основание. Поради това дружеството гарант има право да получи уговореното възнаграждение, срещу което длъжникът получавал сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си към кредитора, последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Поддържа, че дори и договорът за заем да е недействителен, то договорът за поръчителство поражда действие и уговореното възнаграждение е дължимо. Моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

На *** между ищеца Н. В. и "Изи Асет Мениджмънт" АД бил сключен договор за потребителски заем № *** за предоставяне на сумата 2000 лв. за срок от 6 месеца.

Определен бил фиксиран годишен лихвен процент от 49,50 % и годишен процент на разходите 61,98 %. Общият размер на всички плащания бил определен на 2298,48 лв. / лист 7/. В чл.4, ал.1 от договора било предвидено задължение на заемателя в срок от три дни, считано от датата на сключване да предостави на заемодателя някое от следните три вида обезпечения: 1. поръчителство от две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: удостоверен със служебна бележка от работодател нетен осигурителен доход над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем с „Изи Асет Менижмънт“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови или финансови институции; или ако имат – кредитната им история в Централния кредитен регистър при БНБ за една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; 2. банкова гаранция с бенифициер заемодателя за цялото задължение на заемателя, валидна тридесет дни, след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; 3. договор с одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки / лист 8/ .

В деня на сключване на договора за кредит, бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство между „Файненшъл България“ ЕООД и Б. П.. В него било посочено, че Петров е сключил с "Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем № ***. Във връзка с това „Фанейшъл България“ ЕООД поело спрямо ищеца задължение да издаде гаранция за плащане на паричните задължения по договора за заем. Съгласно чл.1, ал.2 гаранцията се издавала и влизала в сила в срок от три дни от подписване на договора и в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл.4 т.1 и 2 от договора за паричен заем за предоставяне на поръчителство от две физически лица или банкова гаранция / лист 12/. В чл.4 от договора било уговорено, че гарантът е длъжен при поискване от страна на кредитора 2

"Изи Асет Мениджмънт" АД да плати всички изискуеми задължения на потребителя, след което да уведоми потребителя за плащането. Срещу поетото от гаранта задължение потребителят П. следвало да заплати възнаграждение в размер на 1335,52 лв., което се дължало разсрочено на вноски от по 225,92 лв. всяка. Според чл.3, ал.3 от договора за гаранция "Изи Асет Мениджмънт" АД било овластено за приема вместо дружеството гарант „Файненшъл България“ ЕООД всички плащания произтичащи от договора за гаранция.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези обстоятелства не се оспорват по делото. Безспорно е също така сключването на договора за предоставяне на гаранция между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца, който, макар и съставляващ отделно правоотношение, е свързан с договора за кредит, тъй като се осъществява чрез посочен изрично от кредитора поръчител и съставлява част от условията по договора за кредит, доколкото е единият от видовете обезпечение които кредитополучателят задължително следва да предостави. Следва да се има предвид, че предоставянето на видовете обезпечения по т.1 и 2 би представлявало затруднение за кредитополучателя. Това е така защото поръчителите трябва да отговарят на редица условия и относно тях да се представят в кратък срок документи, с които потребителят не би могъл да разполага, а сключването на банкова гаранция с физическо лице, за сумата дължима по кредита е съмнително. По този начин, уговорките относно обезпечаване са съставени така, че нуждаещият се от финансови средства потребител, да предпочете третия тип обезпечение – като избере гаранта, посочен от кредитора. Следователно така дефинираната в договора клауза във връзка с предоставяне на обезпечение поставя потребителя в по-неблагоприятно положение от кредитора. Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на договора, не може да компенсира това положение, защото в случая отказът от сключване на договора от потребителя има съществено по-висока степен на влияние върху неговата имуществена сфера, отколкото върху тази на търговеца, предоставящ кредити по занятие. Този извод се подкрепя и от установимия чрез справка в търговския регистър факт, че дружеството кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, посочено като лице с което потребителят може да сключи договор за поръчителство за което да му дължи възнаграждение. Връзката между двата договора се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство, което също се дължи разсрочено е възложено за събиране на дружеството кредитор.

С оглед установената връзка между двата договора и дружествата кредитор и гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като възнаграждение по договора за 3 гаранция е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите към договора за кредит. Това е така, защото възнаграждението спада към тези които са предвидени в чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по свързания договор за гаранция не са сред изключенията упоменати в чл.19, ал.3 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При включване на възнаграждението дължимо на гаранта, което съставлява 68% от главницата по кредита, би се стигнало до превишаване на нормативно установената горна граница на ГРП. В конкретния случай изискването за включване на разходите по договора за поръчителство в годишния процент на разходите не изпълнено, което е в противоречие с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Когато договорът за кредит е сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, той е недействителен съобразно чл.22 от ЗПК.

Недействителен е и договорът за предоставяне на гаранция между ищеца и втория ответник. Той е сключен в нарушение на изискването на чл.143 ЗЗП, тъй като уговорката свързана със сключването му е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сключването на този договор е в нарушение на изискванията на добросъвестността, тъй като в тежест на потребителя се възлагат допълнителни разноски, свързани с отпускане на кредита и повишаващи в противоречие със законовото ограничение /чл.19, ал.4 ЗПК/ размера на дължимите разходи по кредита. Предвид това договорът за поръчителство също е недействителен.

По разноските:

Ищецът е заплатил за разглеждане на исковете срещу ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД сума 91,94 лв. /47,01 евро/ държавна такса. Съобразно 78, ал.1 ГПК този ответник следва да му заплати тази сума.

По отношение на иска срещу втория ответник заплатените от ищеца разходи са за държавна такса в размер на 48,06 лв. /24,57 евро/, която сума следва да му бъде възстановена от „Файненшъл България“ ЕООД.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на адв. Н. общо сумата 500 лв./ 4

255,65 евро/, предвид правната и фактическа сложност на делото.

Сумите за разноски следва да бъдат присъдени в действуващата валута – евро, като се посочи и левовата им равностойност.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, по иска предявен от Н. Т. В. ЕГН ********** с адрес *** *** *** против "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК 131576434 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 договор за паричен заем № ***.

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр.143 ЗЗП, по иска предявен от Н. Т. В. ЕГН ********** с адрес *** *** *** против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 договор за предоставяне на гаранция № ***, сключен за обезпечаване на вземанията на "Изи Асет Мениджмънт" АД по договора за паричен заем № ***.

ОСЪЖДА "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК 131576434 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 да заплати на Н. Т. В. ЕГН ********** с адрес *** *** ***, на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 47,01 евро /91,94 лв. /, деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 да заплати на Н. Т. В. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 24,57 евро /48,06 лв./, деловодни разноски.

ОСЪЖДА "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК 131576434 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 да заплатят на Еднолично адвокатско дружество Е. И.