Решение № 1689 от 03.02.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1689 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110109615 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс /СК/.

Производството по делото е образувано по молба на В. С. Г., ЕГН ********** и В. Иванова Г., ЕГН ********** срещу К. В. Г., ЕГН ********** и Н. Д. Ж., ЕГН **********, с правно основание чл. 128 от СК за определяне на мерки за лични отношения между ищците, имащи качеството на баба и дядо по майчина линия на малолетното дете Н. Н. Ж.а, ЕГН **********, с детето, като предлагат такива.

Ищците твърдят в исковата молба, че са родители на К. В. Г., която през 2019г. имала връзка с Н. Д. Ж.. От тяхната връзка на 18.11.2019г. се родило тяхното дете и внучка на ищците – Н. Н. Ж.а. Около 4 – 5 месеца след раждането на детето бащата се разделил с майката и заминал за гр. Харманли, откъдето бил той. Майката се нуждаела от помощ в отглеждането на детето и ищците всяка седмица вземали Н. при тях за по 2 – 3 дни. От пролетта на 2020г. до края на 2023г. ищците често вземали Н. при себе си, помагайки на майката, а бащата изобщо не се грижел за детето.

От ответницата научавали, че бащата идвал веднъж на 5 – 6 месеца без предупреждение да види Н. В края на 2023г. ищците научили, че дъщеря 1 им води някакво дело за родителски права с Н. Ж. и срещите им с детето намалели по желание на майката, а и бащата също имал режим кога да вижда детето. Излагат твърдения, че са много привързани като баба и дядо към Н. и имат силна емоционална връзка с него. Детето също е много привързано към тях и винаги много се радва, когато ги види. Молят да бъдат постановени мерки на лични отношения с внучката им Н., като предлагат такива. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата. Счита исковата молба за допустима и основателна. Сочи, че ищците действително са баба и дядо на Н. и са й помагали в първите месеци от раждането на детето, тъй като бащата напуснал семейното жилище и спрял да се интересува от Н. Счита, че в интерес на детето е да има режим на лични отношения със своите баба и дядо по майчина линия и никога не се е противопоставяла на това. Не претендира разноски.

В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Сочи, че след фактическата раздяла на ответниците в края на месец юни 2023г., когато детето останало при майка си, то не е прекъсвало връзката си с ищците, пребивава при тях, вкл. на почивка на море и бащата не се е противопоставял на това. Излага твърдения, че ответниците водят дело за предоставяне на родителските права и съответен режим на лични отношения с детето. По делото били постановени привременни мерки за режим на лични отношения на бащата с детето, майката продължила да създава пречки за осъществяването им. Счита, че искът се явява средство за личното му ограничаване от живота на детето. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Ответниците са родители на детето Н. Н. Ж.а, ЕГН

**********, а ищците са негови баба и дядо по майчина линия.

С определение № 45485/20.12.2023г. на СРС, 149 състав по гр.д. № 37027/2023г. са определени привременни мерки, като упражняването на родителските права по отношение на детето Н. е предоставено на неговата майка К. В. Г., местоживеенето му е определено при неговата майка, на бащата е определен режим на лични отношения с детето, както и дължимата от бащата издръжка.

2

От представения препис на Решение № 13127/03.07.2024г. на СРС, 149 състав по гр.д. № 37027/2023г., на който липсва отбелязване за влизане в сила на съдебния акт, е видно, че родителските права спрямо детето Н. са предоставени за упражняване на неговата майка, при която е определено и неговото местоживеене, на бащата е определен режим на лични отношения с детето, както и дължимата издръжка, заместено е съгласието на бащата за пътувания на детето извън територията на Република България, както и за издаване на паспорт на детето по ЗБЛД.

С оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, по делото е изготвен социален доклад от ДСП – Слатина. Видно от проведеното социално проучване, малолетното дете Н. Ж.а е родено от връзката на К. Г. и Н. Ж..

Майката споделя, че няколко месеца след раждането на детето двамата се разделят, като Н. остава при нея. По данни на майката, когато тя се връща на работа, Н. е отглеждана от своите баба и дядо по майчина линия В. и В.

Г.и. С определение № 45485 от 20.12.2023г. упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а на бащата е предоставен режим на лични контакти и задължението да изплаща сумата от 300 лева. По данни на майката, бащата не е възпрепятстван да се вижда с дъщеря си и от нейна страна режимът се изпълнява. Майката посочва, че нейните родители активно участват в отглеждането и възпитанието на детето.

Те редовно са вземали детето при себе си в жилището им в ж.к. Люлин, но след влизане в сила на горецитираното определение те прекарват все по – малко време заедно. По данни на майката, Н. е силно привързана към своите баба и дядо по майчина линия, но поради разширеният режим на лични контакти с бащата, детето трудно намира достатъчно време да се среща със своите роднини. По данни на майката, от началото на 2024г. детето се е виждало два пъти със своите баба и дядо по майчина линия, но през останалото време почти ежедневно разговарят чрез видеовръзка чрез социалните мрежи, като детето само инициира разговорите с тях. Майката допълва, че предвид местоживеенето на бабата и дядото в ж.к. Люлин, трудно може да пътува всеки ден с детето от ж.к. Дружба до ж.к. Люлин и обратно, а събота и неделя детето обикновено е с баща си в режим на лични контакти.

Майката споделя, че желае детето да има режим на лични отношения със своите баба и дядо по майчина линия. Основни грижи за детето Н. полага неговата майка К. Г., която осигурява основните нужди на детето от подслон, 3 храна, образование, здравеопазване, емоционална подкрепа. Бащата има режим на лични контакти с детето и задължение да плаща месечна издръжка.

Детето е клинично здраво, поставени са му всички необходими ваксини за възрастта. Майката и детето обитават жилище, собственост на К. Г.. Н. разполага със собствена стая, с голямо обезопасено легло, детски кът с много и различни играчки, телевизор. Стаята е с добри хигиенно – битови условия и е съобразена с пола и възрастта на детето. Жилището предлага още една детска стая, която се ползва от непълнолетния брат на Н., В. Маджаров, който е роден от предишен брак на майката. Жилището предлага добри битови условия за отглеждане на децата. Майката работи като юрисконсулт към Столична община. Доходите й са достатъчни за задоволяване на нуждите на семейството. Д. Н. е записана и посещава 144 ДГ „Ханс Кристиян Андерсен“. По данни на майката, детето добре се е интегрирало в детското заведение.

Видно от изготвения от ДСП – Люлин социален доклад, семейство Г.и споделят, че Н. винаги се връща болна след гостуване при бащата. Налага се те да полагат грижи за детето, докато оздравее. Понякога това продължава около 1 – 2 седмици. Споделят, че желаят да виждат детето здраво. Споделят също, че живеят в двустайно жилище, тяхна собственост. З. Н. има обособена самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо според възрастта и пола. Бабата и дядото са пенсионери. По техни думи, имат силна емоционална връзка и привързаност към Н. Споделят също, че с бащата нямат сътрудничество, разбирателство и диалог.

От показанията на св. Станислава В. Г. се установява, че ищците полагали грижи за детето Н. от няколкомесечна възраст, докато майката се върнала на работа след майчинство. Докато приемат детето на ясла и детска градина, ищецът я гледал, а след това и ищцата. След като го приели и детето било болно, тогава също ищците го гледали. Това било до 2024г., когато ответниците започнали да водят дела за гледане на детето. До преди това ищците го гледали много често, а от тази година го виждат съвсем рядко и то веднъж или два пъти и то когато било болно. Откакто имало привременни мерки, времето на детето се прекарва с двамата му родители, а през останалата част то ходи на детска градина и на практика ищците я гледат, само когато е болна. По привременните мерки Н. се вземала от бащата от петък вечер до неделя вечер, което било през седмица. Когато детето е при майка си, тя е 4 цялата седмица на детска градина. Ищците живеят в единия край на града, а ответницата на другия и това била причината те да не се виждат, когато детето е при майка си. Н. вече е в нова детска градина и през повечето време била здрава и посещава детската градина. Когато детето било болно, тогава се гледа от майката. Честото боледуване на детето често възпрепятства срещите му с ищците. Ищците могат да полагат грижи за детето, когато е болно, например, от хрема, но не и по – тежко заболяване, например, с повръщане, висока температура. Затова, когато е болна, няма кой да я гледа друг, освен майка й. От привременните мерки ищците са виждали детето веднъж или два пъти.

Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.

Г. като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства.

В хода на съдебното производство е изготвена съдебно – психологична експертиза, видно от заключението на която контактите на детето с бабата и дядото по майчина линия биха имали полза за отглеждането и възпитанието на детето, предвид факта, че то няма друг модел за успешно хармонично семейство – градивна клетка на гражданското общество. Основният положителен принос за развитието на детето в самостоятелна личност и достоен член на обществото идва от възможността то да си изгради представа за стабилност в семейните ценности, понеже сем. Г.и са съпрузи повече от 40г. и осигуряват цялостна семейна среда с деца и внуци. Всички те са запазили близки взаимоотношения помежду си, въпреки сложния исторически период, през който са преминали. Не на последно място, бабата по майчина линия прилага много добри възпитателни стратегии към детето, като набляга на поучаване, четене на приказки и активни игри за развиване на въображението и познанията. Между ищците и детето е налице силна емоционална връзка. От една страна, бабата и дядото по м.л. са много привързани към детето, а от друга, към тях детето Н. проявява зачитане, уважение и доверие. Сем. Г.и имат изградени навици и стереотипи в отглеждането на детето Н., като част от това взаимодействие е изграждането на силно положителна връзка помежду им.

Други допустими и относими доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът обосновава следните правни изводи:

5

Съгласно чл. 128, ал. 1 СК, дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. При преценката относно определянето на лични отношения между баба и дядо с техен внук се изхожда винаги от интересите на детето. Установяването на правото по чл. 128, ал. 1 СК е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е. на внуците. Институтът цели утвърдените родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между родителите на децата, респективно при смърт на единия родител – т. е. да не бъдат прекъсвани в случаите, в които родителските права се упражняват от единия само родител. За да се иска конкретно реализиране на това право със санкцията на съда, на първо място, претендиращата страна следва да установи факти, които сочат, че е налице отрицателното условие на закона, а именно, че „се пречи на поддържането на лични отношения". В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че от определянето на привременни мерки в производството по предявените искове с правно основание чл. 127, ал.