Определение № 21 от 06.02.2023, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Свиленград, 06.02.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Частно наказателно дело № 20235620200040 по описа за 2023 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 4 от НПК.

Настоящото производство пред Районен съд – Свиленград е образувано по Жалба на Т. Д. Д. с ЕГН ********** от град Свиленград, **********************, област Хасково, срещу Постановление на Мария Кирилова – Заместник Районен прокурор на Районна прокуратура – Хасково, от дата 16.01.2023 година, за прекратяване на Досъдебно производство (ДП) № 322/2019 година по описа на РУ - Свиленград, представяващо прокурорска преписка с вх.№ ТОС-1085/2018 година по описа на Районна прокуратура Хасково.

В Жалбата се сочи, че цитираният акт бил необоснован, тъй като били налице пропуски в проведеното разследване, поради което изводите на Прокурора противоречали на събраните по ДП доказателства и се явявали неубедителни.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На основание чл. 212, ал. 1 от НПК с Постановление от дата 07.01.2013 година е образувано ДП за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, а именно: за измама.

По ДП са извършени множество процесуално-следствени действия – 1 извършени са очни ставки, разпити на множество свидетели, включително пред Съдия и по делегация, назначена е и е изготвена Техническа експертиза, изискани са и са получени множество писмени документи и т.н.

Н а обвиняемия Д. И. Д. последно е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК, за това, че като длъжностно лице – управител на „**********” ООД в кръга на неговата длъжност, на 28.09.2012 година в град Свиленград, област Хасково, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т. Д.

Д. от гра д Свиленград, област Хасково, че представляваното от него дружество ще изработи и достави 24 тона пелети и с това му е причинил имотна вреда в размер на 7 920 лв.

Обвиняемият Д. е собственик на част от капитала и управител на „**********” ООД (видно от приложената Справка от Търговския регистър), което се занимава с производство на пелети, като за целта обвиняемият наема за срок от 6 месеца, считано от 07.04.2012 година, производствена база в село Малък Чардак, област Пловдив оборудван, която е оборудвана с машини за производство на пелети. Обвиняемият наема персонал и осигурява суровина за производството.

Същевременно започва и рекламна кампания с популяризиране на произвежданите от дружеството пелети. Отправената оферта по интернет става достояние на различни лица, един от които е и свидетелят Т. Д. Д. , който проч ита обявата през месец септември 2012 год ина. Заинтригуван от офертата свидетелят Д. се обажда лично на обвиняемия по телефона, като в проведения разговор уточняват, че пелетите са цена по 330 лв. за тон, както и че има възможност да приеме и изпълни поръчката в рамките на едноседмичен срок, че при заплащане на пълния размер от дължимата за заявените пелети сума, ще може да ползва отстъпка в размер на 15 лв. за тон.

Свидетелят Д. изразява желание да поръча и заплати 24 тона пелети на обща стойност от 7 920 лв. Двамата се срещнат на 28.09.2012 година в град Свиленград, където обвиняемият показва мостра на произведени пелети на Д. , който ги харесва, поради което дава на обвиняемия в брой и на ръка пълния размер на дължимата сума от 7 920 лв. за 24 тона пелети, което става в присъствието и свидетеля

***********. Изговтени са необходимите документи, според които срокът, в който следва да бъде изпълнена поръчката 2 е 10 дни.

Седмица по-късно Д. се информира от обвиняемия относно изпълнението на поръчката, като последният го уверява, че в момента се изпълнявала поръчката и до 2-3 дни ще бъде изпълнена. Договореният срок изтекъл, но пелетите не са доставени.

Д. и Д. провеждат множество разговори, в които последният у верява, че поръчката ще бъде изпълнена като всеки път изтъква различни причини за неизпълнението й. Д. посещава цеха за пелети и след като се уверява относно съществуването му дава отсрочка на Д..

Последват отново множество разговори между двамата като в крайна сметка Д. спира да отговаря на обажданията на Д..

Д. се свързва с майката и с бащата на Д. и от тях научава, че сина им прави всички възможно, за да изпълни поръчката му и в последствие научава, че Д. има финансови проблеми като майката и бащата ще му помогнат да се издължи за пелетите.

Пелети не са доставени на Д., но на 13.12.2022 година, Д. връща на пострадалия Д. част от парите, а именно: сумата от 5 000 лв.

По ДП е назначена и изготвена Техническа експертиза, о т Заключението, на която става ясно, че за периода 28.09.2012 година до 07.10.2012 година в производствената база в се л о Малък Чардак е било възможно да се произведат 24 тона пелети. За посочения период при двама работещи служители в цеха и редовен производствен процес, пелетите биха били произведени за около 4 дни. Ако цехът е работил на пълен оборот, 24 тона пелети биха били произведени за около 5 0 часа.

С обжалваното Постановление е прекратено ДП , образувано за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК поради недоказаност на обвинението. За до го прекрати Прокурорът се позовава на разпоредбата на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, като е приел липсата на субективния елемент от състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК.

Препис от Постановлението е изпратен на Т. Д. Д. и е редовно връчен на дата 16.01.2023 година, видно от Разписката, приложена в кориците на делото, надлежно оформена - датирана и подписана, с отбелязване, че е получена от *********** – съжителстваща с адресата.

3

На 23.01.2023 година в Регистратурата на Районен съд - Свиленград под вх.рег.№ 714 е входирана Жалба, подадена Т. Д. Д. чрез процесуалния му представител – адвокат Е. М., срещу процесното Постановление.

С Писмо № ТОС-1085/2018г. от 26.01.2023 година Жалбата, ведно с Разписката за връчване на Т. Д. Д., обжалваното Постановление и ДП № 322/2019 година по описа на РУ - Свиленград са изпратени в Районен съд – Свиленград.

Образувана е настоящото ЧНД.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срок видно от датата й на депозиране в Регистратурата на в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице – пострадалото от престъплението чрез процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното престъпление) и родово (по аргумент от чл.

35, ал. 1 от НПК) компетентния Свиленградски Районен съ д и следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

Постановлението за прекратяване на наказателното производство, поради недоказаност на обвинението за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т.

3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК, е правилно, поради следните съображения:

На преценка по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК, подлежи правилността на извода на Прокурора. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, регламентираща един основен принцип на наказателното производство, Съдът, Прокурорът и Разследващите органи вземат своите решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

Постановлениет о съдържа изискващите се от чл. 19 9 о т НПК реквизити. То съдържа описание на възприетата фактическа обстановка, к о я т о е правилно установена. Правните изводи за не доказаност на обвинението, касателно липсата на субективния елемент по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК са обосновани и законосъобразни и съответстват на 4 събраните по делото доказателства. Т.е. събраните и описани доказателства са в достатъчен обем, за да обосноват правния извод за несъставомерност на обвинението (липсва един от изискуемите съставомерни признаци) в престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК. Съдът изцяло споделя изводите на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград.

Съдът намира, че Постановлението е издадено при съобразяване с гласните и писмени доказателствени средства, събрани в хода на ДП.

Разследващите органи в пределите на своята компетентност са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. О т събраните по делото доказателства се установява, че липсва умисъл у обвиняемия Д. да въведе в заблуждение клиента на дружеството – свидетеля Д., че ще осигури доставка на договореното количество пелети. В потвърждение на изложеното е и Заключението та техническата експертиза, от котео става ясно, че е било възможно да се произведат поръчаните от Д. пелети за няколко дни, т.е. преди да изтече 6-месечния срок на сключения Договор за наем на цеха за пелети. Т.е. Д. на 28.09.2012 год ина в град Свиленград при договарянето си със Д. и приемането на поръчка за производство на 24 тона пелети н е е възбудил заблуждение у последния, тъй като изпълнението на поръчката е било практически възможно в този много кратък срок. Няма как да се приеме, ч е Д. е съзнавал, че в следствие от поведение то му възбужда и поддържа заблуждение у Д. и ч е е целял получаването за представляваното от него дружество н а процесните парични суми, съзнавайки неизбежността от настъпването на имотната вреда. В подкрепа на изложеното е и факта, че при срещата между двамата в град Свиленград Д. се е представил с истинската си самоличност. Към 28.09.2012 година, когато е получил парите от Димитров, Д. не е имал намерение да не изпълни уговореното, касаещо производство и доставка на 24 тона пелети, тъй като дружеството е развивало дейност по производство и изработка на пелети в цеха в село Малък чардак. С оглед на изложеното, установените факти и събраните доказателства, се стига до извода, че Д. не е имал користна цел и измамливи намерения към момента на договарянето и получаването на паричната сума – 28.09.2012 година , тъй като не е проявил активност с цел установяване на една невярна представа.

Предвид изложеното Съдът счита, че по отношение на Д. И. Д. не е налице субективният елемент от състава на престъплението на чл. 210, ал. 1, 5 т. 3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като умисълът като конкретно психическо отношение на дееца към извършеното, изисква конкретни представи относно общественоопасния характер на деянието, предвиждане на общественоопасни последици и искане на тяхното настъпване, което в конкретния случай не е налице. Липсата на субективната страна, като елемент от престъпния състав , води до липсата въобще на състав на престъпление.

Съдът в настоящия си състав намира, че са извършени всички възможни и допустими процесуално - следствени действия на фазата на ДП и че не са допуснати процесуални нарушения на ДП, т.е. не е необходимо събиране на други доказателства и при така събраните доказателства разследването е проведено всестранно и пълно във връзка с деянието с правна квалификация чл. 210, ал. 1, т. 3, вр.чл. 209, ал. 1 от НК. В този ред на мисли Съдът не споделя изложеното в Жалбата, че крайният извод на Прокурора противоречи на събраните по ДП доказателства и че следва да се извърши проверка, касаеща дали получените пари са внесени в касата на дружеството и относно наличието на квалифициран персонал в цеха.

При това положение Прокурорът се е възползвал законосъобразно от правомощията си по чл. 243, ал. 1, т. 2 о т НПК за прекратяване на наказателното производство, което е сторил с цитираното Постановление.

Предвид изложеното, Съдът намира, че Постановлението на Районна прокуратура

– Хасково, Териториално отделение - Свиленград е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, Съдът в настоящия си състав