Решение № 136 от 09.07.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 136/ 09.07.2020 г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 09.06.2020 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ:

АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

При секретаря Е. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А.Братановa в.т.д.№ 136/2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК и е образувано по следните сезиращи жалби:

1.Въззивна жалба от Г.Г.С. *** против решение № 67/18.10.2019 год., постановено по т.д.№ 121/2018 год. по описа на РОС, в частта, с която е отхвърлен иска на страната против застрахователното дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на претърпяно ПТП на 04.07.2018 г. в с. Самуил, област Разград, причинено от И. Х. А., водач на л.з. марка „Фолксваген Голф“, с рег.№ РР 6744 ВК, за разликата над уважения размер от 50 000 лв. до претендираните 130 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2018г. до окончателното заплащане на сумата.

2. Въззивна жалба от ЗД „Бул инс” АД против осъдителната част на съдебния акт, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца Г.С. сумата над 25 000 лв. до 50 000 лв. и сумата от 684,25 лв., представляващи съответно обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания и обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на претърпяно ПТП на 04.07.2018 г. в с. Самуил, област Разград, причинено от И. Х. А., водач на л.з. марка „Фолксваген Голф“, с рег.№ РР 6744 ВК, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2018г. до окончателното заплащане на сумата.

Въззивникът Г.Г.С. намира решението в обжалваната му част за неправилно, навеждайки доводи за нарушение принципа за справедливост заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Счита, че при определяне размерна на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е отчел конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната, имащи значение за критерия за справедливост. Претендира присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски. Не се правят нови доказателствени искания.

Насрещната страна - застрахователното дружество, в законоустановения срок е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба с подробно изложени съображения за това.

Жалбоподателят ЗД „Бул инс” АД намира първоинстанционното решение в обжалваната от него част за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, както и необоснованост. Счита, че съдът необосновано е определил обезщетението за неимуществени вреди в завишен (прекомерен) размер, в нарушение принципа за справедливост залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД. Излага съображения за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия-ищец, което съдът не е отчел при постановяване на решението. За недоказани намира претърпените от ищеца имуществени вреди. Претендира присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски. Доказателствени искания не са направени.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна.

Съдът по реда на чл. 267 ГПК констатира редовност на сезиращите въззивни жалби и надлежното им администриране. Предявените въззивни жалби отговарят на изискванията на чл. 260 ГПК и са процесуално допустими.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД от Г.Г.С. ***“ АД за обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди – разходи за лечение, в резултат на ПТП настъпило на 04.07.2018г., причинено виновно от И. Х. А., при управление на притежавания от нея лек автомобил, марка Фолксваген, модел „Голф", с рег.№ РР 6744 ВК, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва от датата на застрахователното събитие.

С оглед очертаните предметни предели на въззивната проверка съдът приема за безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Въззивните възражения са сведени единствено до наличието на съпричиняване, до определяне на размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди и дължими ли са претендираните имуществени такива. Спори се и относно началния момент, от който се дължи законната лихва за забава върху претендираните суми.

1. По размера на претендираните неимуществени вреди:

Ищецът е бил на 20 години към датата на инцидента, а представената по делото епикриза от Отделението по анестезиология и интензивно лечение сочи, че е приет за интензивно лечение в тежко общо състояние с множество увреждания, които съпоставени със заключението на вещото лице са както следва: травматичен шок, съчетана травма на глава, гърди, корем, крайници, фрактура на черепа /фронтално/, фрактура на фронтален синус в ляво, фрактура на лъчевата кост на ръката в дясно, малък фронтален епидурален хематом в ляво, мозъчно сътресение. В хода на лечението е обработена и ревизирана разкъсно-контузната рана на лицето. Поставена е гипсова лонгета. При изписването е отчетен персистиращ периорбитален оток и хематом на лявото око.

В периода 06-19.07.2018 год. ищецът е лекуван медикаментозно в отделението по хирургия, поради закрито счупване на свода на черепа. Данните от епикризата сочат, че е приет в увредено общо състояние. При изписването му е отчетено „задоволително общо състояние“.

Съобразно събраните гласни доказателства – показания на св.С. /майка на пострадалия/ ищецът и понастоящем се оплаквал, че вижда трудно – като през мрежа, а от месец и нещо не виждал с окото; страдал от световъртеж и главоболие. Заради увредения очен нерв се наложило изработка, респ. употреба на очила. В момента пострадалият не носел очила. При последния преглед имал подобрение, но към момента на с.з. имал отново оплаквания. Възнамерявал да посети лекар-специалист, но по делото липсват данни да последващ медицински преглед при офталмолог. Наличието на персистиращи оплаквания от окото се потвърждават и от показанията на св. Г.С. (баща на пострадалия). Свидетелят добавя, че ищецът изпитва болки в ръката и китката. Разпитаните свидетели са категорични, че физически и психически синът им все още не се е възстановил. Преживял голям стрес от автопроизшествието. От общителен и социален човек станал затворен, с предпочитания да не излиза от дома си, трудно комуникирал. Произшествието се отразило и на учението му, за което свидетелствал намаленият успех. Бил изнервен, не се хранел.

Според вещото лице по назначената

СМЕ получената в резултат на претърпяното ПТП съчетана травма изисква обичаен оздравителен план от 6 месеца до една година. Към момента на прегледа – 18.06.2019 год. вещото лице – специалист е констатирало затруднения в концентрацията, проблеми със съня, периодично главоболие, особено при физическо и умствено натоварване.

Обективно се установява широк линеарен и леко неравен белег в лява челна половина. Отчитат се и други и белези /пигментирани и депигментирани/ като резултат от дълбоки охлузвания или разкъсно-контурни рани.

Вещото лице е категорично в заключението си, че ищецът е претърпял силни и продължителни болки и страдания.

Страда от посттравматично стресово разстройство – диагноза, установена от специалист психиатър. Оздравителният процес продължава и не може да се определи дали е възможно пълно възстановяване. Заключението на вещото лице не е оспорено от ЗД чрез предвидените в ГПК процесуални способи като назначаване на повторна или тройна СМЕ /чл.200, ал.3 ГПК/.

Горната фактическа обстановка се оспорва от въззивника с доводи, че ищецът не е представил медицинска документация, следваща периода на хоспитализация /с изключение на амбулаторните листи за преглед при офталмолог/. Здравословното, вкл. и психично състояние на пострадалия, подлежи на установяване в процеса с всички доказателствени средства, вкл. свидетелски показания и експертни заключения. Установяването на посочените факти не попада под ограничителния режим на чл. 164, ал.1 ГПК.

Неоснователни са и наведените от застрахователното дружество възражения, основани на бездействието на ищеца и дезинтересиране към собственото му здраве. Бездействието на пострадалия при ограничаване на вредоносните последици от ПТП е извод, който следва да бъде формулиран от експерт, на основание чл. 195, ал.1 ГПК. Подобен извод по делото липсва.

Въззивникът – застраховател изрично акцентира и върху обстоятелството, че глаукомата е само временна и недоказана диагноза за очното увреждане на ищеца.

Действително, по делото липсват данни за поставена окончателна диагноза от подобен характер. В устните си обяснения в о.с.з. на 30.09.3019 год. вещото лице излага, че проблемите с окото са описани още в епикризите на пострадалия.

На по-късен етап е поставена диагноза суспектна глаукома, която не е окончателна. Оптичната корекция не е довела до подобряване на състоянието, а пострадалият продължава да вижда с петна. Вещото лице излага и неблагоприятни прогнози за засягане на очния нерв, но с изричната уговорка, че заключението трябва да се даде от специалист. По изложените причини при изследване на обема на понесените от ищеца болки и страдания съдът следва да съобрази единствено персистиращите, трайни оплаквания в зрението.

Неоснователни са и възраженията против кредитирането на показанията на свидетелите поради наличие на предпоставките по чл. 172 ГПК. Наличието на родствена връзка не обуславя автоматичен извод за изключване на показанията на разпитаните свидетели.

Изложените от свидетелите факти и обстоятелства се подкрепят от събраните писмени доказателства, поради което следва да се кредитират от съда, на основание чл. 172 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.

Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието

„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, общественото му положение, общественото разбиране за справедливост и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.

Ищецът е бил на 20 години към датата на инцидента. Препърпял е тежка, комплексна травма, свързана с продължителни и силни болки и страдания. Понастоящем същият е с възстановено здравословно състояние, но с продължаващи оплаквания в зрението и психо-емоционалното състояние. Налице са и остатъчни неестетични белези от охлузвания и рани.

Оздравителният процес продължава и не може да се определи дали е възможно пълно възстановяване.

При тези данни определеното от РОС обезщетение е занижено и не кореспондира с тежестта на понесените комплексни травми. Определеното обезщетение не отчита и остатъчните явления, психичните и емоционални проблеми на пострадалия, неясните прогнози за неговото пълно възстановяване. Горната съвкупност от фактори следва да се преценява в контекста на младата възраст на пострадалия, който тепърва трябва да се реализира в живота при понесените и продължаващи болки и страдания.