Решение № 4043 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4043 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря И.на Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100512809 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 16995/19.09.2024 г., постановено по гр. д. № 68872/2023 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, са отхвърлени предявените от „Дженерали застраховане“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумите 1 732.04 лв., регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка Каско за вреди от ПТП настъпило на 1.5.2023 г. по вина на водача на МПС „Опел Зафира“ с рег. № *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 90.26 лв. мораторна лихва за периода от 24.7.2023 г. до 17.12.2023 г.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Дженерали застраховане“ АД чрез юрк. М.Т. (с пълномощно към ВЖ – л. 5), с доводи за неправилност и необоснованост. Излага, че решението на съда е необосновано, тъй като изложените фактически изводи не съответстват на събраните доказателства и обективната истина относно вината за настъпилото ПТП. Поддържа се тезата, че вината е изцяло на водача на застрахованото при ответника МПС „Опел Зафира“, който е предприел ляв завой в нарушение на ЗДвП (чл. 36 и чл. 37), като не е пропуснал насрещно движещия се автомобил „Пежо 206“. Събраните доказателства, включително експертното заключение и свидетелските показания, сочат, че нямало видими препятствия за двамата водачи, а „Опел Зафира“ се е намирал в кръстовището, без да е завършил маневрата, което нарушава чл. 50а от ЗДвП. Свидетелят Б.Г. дава противоречиви показания относно местоположението на автомобилите, като първоначално твърди, че е извършил завоя, а впоследствие посочва, че е бил в средната лента и е изчаквал. Мястото на удара показва, че маневрата е била неправилна и предприета в неподходящ момент. Водачът на „Пежо 206“ – И. Б., не е допуснал нарушение, тъй като е преминал при жълт сигнал, когато вече е бил в кръстовището, съгласно чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП. Тезата, че Б. е преминал на червено, 1 била нелогична, тъй като светофарните сигнали за двамата водачи се сменят едновременно, което би означавало, че и Г. също е преминал на червено, водещо до съвина. В заключение, решението не отчитало правилно събраните доказателства, като е налице неправилно установяване на вината за настъпването на произшествието, което обуславя необходимостта от отмяната му.

Въззивникът-ищец моли съда да отмени първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез юрк. И.Ц. (с пълномощно по СРС дело – л. 43). Излага, че изводите на решаващия първоинстанционен съдебен състав кореспондират изцяло със събрания по делото доказателствен материал, като доказателствата са обсъдени както заедно, така и поотделно. Поради тази причина счита, че първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни и правилни изводи при тяхното тълкуване, в резултат на което е постановил един законосъобразен, мотивиран и правилен съдебен акт.

Моли съда да отмени съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство на насрещната страна.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна, по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от „Дженерали застраховане“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за осъждане на ответника да му заплати сумите 1 732.04 лв., регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка Каско за вреди от ПТП настъпило на 1.5.2023 г. по вина на водача на МПС „Опел Зафира“ с рег. № *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 90.26 лв. мораторна лихва за периода от 24.7.2023 г. до 17.12.2023 г.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – 1. Какъв е механизмът на настъпване на събитието и в частност – чие е противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите.

По иска с правно основание 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на регресната претенция за застрахователно обезщетение включва следните елементи:

1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил;

2. Заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор;

2

3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.

45, ал. 2 ЗЗД се предполага;

4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

Между страните е безспорно и правилно е установено въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното решение наличието на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП лек автомобил марка „Пежо 206“ с рег. № ********* ЕТ „М. – Б.М.“, валиден в периода на декларираното ПТП, както и заплащането на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор по щета № 211474460 в размер на 1717,04 лв.;

Безспорно е също, че към датата на декларираното ПТП за другия посочен участник лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *********, управляваван от И. И. Б., е била в действие задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество по полица № BG/30/120000378390;

Настъпило е ПТП около 09:45 часа на 16.09.2022 г. на ул. „Васил Левски“ в гр.

Пловдив между Б.Г. с управлявания от него „Пежо 206“ с рег. № ********* и И. И. Б. с управлявания от него лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *********;

Не се оспорва и размерът на вредите, нанесени върху лек автомобил марка „Пежо 206“ с рег. № *********, който съгласно исковата претенция е в размер на 1732, 04 лв.

В двустранният констативен протокол водачите на участващите в произшествието автомобили са постигнали съгласие относно механизма на произшествието, местонастъпването му, причините за него, участниците, зоната на удара и материалните щети. Протоколът е подписан от водачите. В него е отбелязано, че е реализирано ПТП между Б.Г. с управлявания от него „Пежо 206“ с рег. № ********* и И. И. Б. с управлявания от него лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *********, като причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Пежо 206“, а като конкретна причина – „неспазване на знак за предимство или червена светлина“. Съобразно правилата за доказателствената стойност и преценката на доказателствата съдът счита, че двустранният протокол може да послужи за установяване механизма на ПТП. Касае се за частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса (страни са застрахователи, намиращи се в договорни правоотношения със съставителите) и имащ за процеса случаен характер. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в съдебно производство.

Обективираните в двустранния протокол изявления по своята правна същност представляват свидетелски показания в писмена форма, които не са събрани непосредствено от съда с участието на страните, при изясняване на наказателната отговорност, която свидетелите носят при лъжесвидетелстване. Освен формална доказателствена сила /относно неговата автентичност/, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и т.н. В случая двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т.

3, б. „б” ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между 3 участниците няма спор по тях. Ето защо документът има характер на нарочен от гледна точка съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите доказателства, а именно – свидетелските показания на двамата водачи. Заключението на съдебно-автотехническа експертиза САТЕ в частта, в която е даден отговор на въпросите, касаещи самото деяние и механизма на настъпване на вредите, не следва да бъде кредитирано, тъй като вещото лице е разменило позициите на участниците в ПТП.

Показанията на двамата водачи на процесните МПС, разпитани като свидетели, не са противоречиви, по отношение на механизма на процесното ПТП, с изключение на факта дали водачът на автомобил „Пежо 206“ е преминал на червен или жълт светлинен сигнал на светофарната уредба. При съпоставянето им с единственото друго пряко доказателство – двустранният протокол, съдът намира, че изложеното от свидетелите отговаря и на удостовереното в писменото доказателство. Изложената фактическа обстановка от свидетелите е последователна – всички съществени елементи (местоположение, маркировка, скорост, позиция на МПС-тата) са убедително и структурирано изложени. Посочват се конкретни топографски ориентири – положение на МПС на пътното платно, светофарна уредба, като е изложена в хронологична последователност динамиката на събитията, довела до ПТП. Всички съществени критерии за достоверност при оценка на свидетелски показания – логическа последователност, детайлност, подкрепа от обективни доказателства, липса на вътрешни и външни противоречия, времеви несъответствия – са довели първоинстанционният съд правилно до кредитиране на достовереност на показанията на свидетелите. От писмените и гласните доказателства настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционния съд правилно е приел за установена следната фактическа обстановка, довела до процесното ПТП: