Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 2666 от 09.11.2026, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
490/2026
Подписан
09.11.2026
В сила
09.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 171 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 2666

Перник, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - V състав, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ административно дело № 20267160700490 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Ф. М. Е., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. „А“, ет. 3, ап. 9, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-3796-000055 от 06.07.2026 г., издадена от А. И. А. на длъжност младши полицейски инспектор към 02 РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „аа“ от ЗДвП, на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 1 месец“.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за неправилен, необоснован и незаконосъобразен административен акт и моли съда да я отмени. В жалбата от 07.07.2026 г. и в постъпилото на 15.07.2026 г. допълнение към нея, подадено в изпълнение на разпореждане [номер] от 13.07.2026 г., оспорва компетентността на издателя на ПАМ и доказаността на нарушението. Излага възражения относно описанието на мястото и посоката на движение, съпоставени с данните от заснемането. Поддържа, че на показаното му изображение са заснети едновременно четири автомобила, поради което не е изяснено скоростта, на кое превозно средство е измерена. По изложените съображения иска отмяна на оспорената заповед.

В проведеното на 05.11.2026 г. открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К. К., който поддържа жалбата и моли оспорената заповед да бъде отменена. Счита, че поради изминалия период от почти осем месеца между нарушението и прилагането на мярката последната не изпълнява превантивната си и преустановителна функция, а придобива характер на санкция в противоречие с чл. 6 от АПК. Поддържа възраженията относно наличието на няколко автомобила в снимковия материал, определянето на мястото и посоката на движение на МПС и представянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. след първото съдебно заседание. Претендира присъждане на разноските съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – А. И. А. на длъжност младши полицейски инспектор към 02 РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата и поддържа законосъобразността на заповедта. Счита, че при установяване на предвидените в закона предпоставки органът е длъжен да приложи мярката, а изминалият период се обуславя от необходимото технологично време за установяване на собственика и на водача на автомобила. Поддържа, че описаната в заповедта фактическа обстановка съответства на правната [жк], а техническото средство разполага със софтуерна функция за определяне на автомобила, чиято скорост е измерена, когато на изображението са заснети повече превозни средства. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.11.2025 г., около 12:07 часа, в района на спирка „М.“, на път I-6, в [населено място], с посока на движение от [населено място] към [населено място], при извършен контрол на скоростта с техническо средство ARH CAM S1, с идентификационен № 1**CCAC, е заснет лек автомобил „О***“, с рег. № [рег. номер], собственост на М. С. Е.. В приложения снимков материал № 120CCAC/0007397 са отразени дата и час на записа – 19.11.2025 г., 12:07:48.3 часа, измерена скорост +138 км/ч, режим „Прибл.“, ограничение на скоростта 80 км/ч и разстояние на измерване 162 м. Случаят е заведен в АИС – ЕЦОН под № 46496.

В описанието към снимковия материал мястото е обозначено като [населено място], път I-6, спирка „М.“, с посока на движение от [населено място] към [населено място], при ограничение от 80 км/ч, въведено с пътен знак В26 за населено място. Посочено е също, че използваното техническо средство е насочено към [населено място]. В приложената разпечатка от информационната система са отразени скорост 134 км/ч след приспаднатия толеранс и превишение от 54 км/ч, като са посочени разпоредбите на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

С писмо рег. № 1158р-1983 от 04.03.2026 г. на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Перник, адресирано до началника на Първо РУ – Перник, са изпратени снимковият материал ЕЦОН № 46496/19.11.2025 г., справка за собствеността на автомобила, бланка на декларация по чл. 188 от ЗДвП и покана, с указания за установяване на лицето, управлявало автомобила. В преписката се съдържат последващо писмо за изпращане на материалите на Второ РУ – Перник, по териториална компетентност и декларации по чл. 188 от ЗДвП, в които като водач на процесния автомобил на посочените дата и час е посочен настоящият жалбоподател Ф. М. Е..

Въз основа на горните обстоятелства, на Ф. М. Е. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 4535018 от 06.07.2026 г., на А. И. А., младши полицейски инспектор при 02 РУ – Перник. В акта е отразено, че на 19.11.2025 г., около 12:07 часа, жалбоподателят е управлявал посочения автомобил по път I-6, в района на спирка „М.“, с посока от [населено място] към [населено място], със скорост 138 км/ч, при максимално допустима скорост 80 км/ч. След приспадане на толеранса е приета скорост 134 км/ч и превишение от 54 км/ч. Деянието е описано като превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място с над 50 км/ч и е квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът е предявен на жалбоподателя на 06.07.2026 г. и е подписан от него, като е отбелязано, че няма възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № 25-3796-000055 от 06.07.2026 г., предмет на настоящия съдебен контрол, А. И. А. на длъжност младши полицейски инспектор към 02 РУ- Перник при ОД на МВР – Перник, прилага спрямо Ф. М. Е. принудителна административна мярка „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 1 месец“. От фактическа страна заповедта възпроизвежда констатациите на АУАН серия GA, № 4535018 от 06.07.2026 г., включително описанието на нарушението, като извършено извън населено място, а като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „аа“ от ЗДвП. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 06.07.2026 г., видно от разписката към нея. Жалбата срещу процесната ПАМ е подадена на 07.07.2026 г.

Като доказателства, относими към предмета на делото, по преписката се съдържат още: Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП и на длъжностните лица, осъществяващи контролна дейност; Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025 г. на директора на ОД на МВР – Перник за определяне на длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по ЗДвП; Служебна бележка УРИ № 313р-18767 от 01.10.2026 г., удостоверяваща, че към 06.07.2026 г. А. И. А. е изпълнявал длъжността младши полицейски инспектор (ТП) в група „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Перник; Справка от централната база на КАТ за собствеността на автомобила и Справка за нарушител/водач на Ф. М. Е., от която се установява, че въз основа на АУАН серия GA, № 4535018 от 06.07.2026 г., е издадено и Наказателно постановление № 26-3796-000271 от 04.08.2026 г. на ОД на МВР – Перник, 02 РУ – Перник, с наложени наказания глоба в размер на 306,78 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

В изпълнение на указания дадени с протоколно определение от 01.10.2026 г., по делото са представени Протокол от проверка № 044-СГ-ИСИС/27.02.2025 г. на Българския институт по метрология и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, рег. № 21586/21.11.2025 г. Първият документ се отнася за ARH CAM S1, с идентификационен № 120CCAC и удостоверява извършена първоначална проверка и съответствие с метрологичните изисквания. В протокола за използване на уреда е отразена дата на работа 19.11.2025 г.

С оглед така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от датата на връчване на оспорения административен акт- 06.07.2026 г., съответно датата на подаване на същата пред органа - 07.07.2026 г. Изхожда от надлежна страна – адресат на заповедта, чиито права са непосредствено засегнати и е насочена срещу акт, подлежащ на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП на пряк съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния случай издателят принадлежи към служба, определена да осъществява контрол по ЗДвП със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С т. 10 от Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025 г. на директора на ОД на МВР – Перник са оправомощени полицейските и младшите полицейски инспектори в звената „Териториална полиция“ в групите „Охранителна полиция“ към районните управления. Заемането на съответната длъжност от А. И. А. към датата на издаване на заповедта се удостоверява със Служебна бележка УРИ № 313р-18767 от 01.10.2026 г. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условието на чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазена е установената от закона писмена форма. Заповедта съдържа посочване на адресат и издател, дата, подпис, фактическо описание на деянието и правно основание за прилагане на мярката. Посочени са конкретният АУАН, автомобилът, датата и часът на нарушението, измерената и приетата след толеранса скорост, въведеното ограничение и размерът на превишението. Дали описаните факти са правилно установени и отнесени към приложеното правно основание, е въпрос на законосъобразност по същество.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби:

Възражението за противоречие между АУАН и ЗППАМ относно посоката на движение не се потвърждава от съдържанието им. И двата акта сочат движение от [населено място] към [населено място]. Отбелязването в снимковия материал, че уредът е насочен към [населено място], характеризира насочеността на техническото средство и само по себе си не означава, че заснетият автомобил се е движел в обратната посока. Не се установява и различие между двата акта в словесното описание на нарушението като извършено извън населено място. Поради това съдът не основава отмяната на твърдяно несъответствие между съдържанието на АУАН и това на оспорената заповед.

Неоснователно е и възражението, че представянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. след първото съдебно заседание е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Документът е представен в изпълнение на дадени от съда доказателствени указания, а в съдебното заседание на 05.11.2026 г. процесуалният представител на жалбоподателя изрично заявява, че е запознат с протокола и останалите доказателства за техническата изправност на уреда и не възразява срещу приемането им.