Решение № 1307 от 20.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1307 гр. Пловдив, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330108380 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Н. П. К. срещу заповед за задържане на лице рег.№**** от **** г. с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в нея липсват конкретни фактическа обстоятелства, а освен това не са налице предпоставките на чл.72, ал.2 ЗМВР водещи до необходимост от налагане на принудителна административна мярка. Излага и довод за несъответствие на наложената мярка с целите на закона.

Ответникът – органът, издал оспорвания акт – К. Д. Б. – ********** при ОДМВ - П., взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намери за установено следното:

На ****г. в **** часа жалбоподателят е бил **** със заповед по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с рег. № ****/**** г., издадена от К. Б. на длъжност „******, ОД на МВР-П.. В заповедта, като обстоятелства съставляващи основание за задържане, са описани като: „извършено престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 12 от НК, за това че е причинил ************ на Н. Г. А.“.

1

Заповедта е връчена на **** лице на датата на издаването, което е удостоверено с неговия подпис, а от съдържанието се вижда, че жалбоподателят е бил *** на **** г. в **** /лист 9-10/. Към заповедта е приложена декларация разясняваща правата на задържания, а също и протокол за извършен обиск.

Оспорената заповед е издадена във връзка със заявителски материал №***/****г. на РУ – Т., по който е образувана проверка по съобщение на лицето Н. Г. А. от **** на ****г. /лист 20/. След извършената проверка, с докладна записка от ****г., преписката е изпратена до Районна прокуратура П. с мнение за образуване на досъдебно производство по чл.131, ал.1, т.12 от НК срещу три лица - Н. П. К. /жалбоподателят/, П. Н. К. и И. Р. Ч. /лист 21/.

Установява се от писмото на Районна прокуратура –П. № ***/**** г. от **** г., че с постановление от **** г. е бил постановен отказ да бъде образувано досъдебно производство, тъй като е установено, че са налице деяния, които се преследват по тъжба на пострадалите, тоест от частен характер. Постановлението е било обжалвано пред Окръжна прокуратура – Пловдив и потвърдено на **** г. /лист 51/.

В хода на настоящото производство като св. е разпитан И. Р. Ч.. От показанията му се установява, че на процесната дата около **** той отишъл в собствената си ферма в село Г. И.. В двора й намерил лицето И. П., който бил **** в съседната ферма. Когато Ч. го запитал защо е влязъл в неговата ферма П. го заплашил, че ще вземе вила и ще го ****. След това Ч. бутнал П. и той паднал на земята. На мястото пристигнал *** на П. Н. А. и когато го видял, Ч. влязъл се затворил в колата си. Останалите отвън – П. и А. започнали да го псуват и обиждат. След известно време пристигнали **** на св. – Н. К. и неговите племенници, един от които бил П. Н. К.. Когато видели, че А. налита на св., отишли и започнали да се блъскат с него. А. се бил надвесил над шофьорското място на колата и когато Ч., виждайки, че му се притичват роднините на помощ, решил да излезе го бутнал с вратата и той паднал. Св. му помогнал да стане и казал на останалите да се махат. Към 21 часа дежурният по РУ се обадил на Ч. и казал да се яви на разпит. Той извикал *** и **** си и всички отишли районното управление в с. Т.. Там св. и жалбоподателят К. били задържани за 24 часа. По същото време в районното се намирали и другите двама участници в инцидента - П. и А.. Ч. сочи, че неговият *** и 2

**** не са удряли никого, само са се блъскали с А.. Последният бил застанал върху колата на св., пречейки му да тръгне от мястото. Поддържа, че те само са избутали А., а не са го удряли. Свидетелствува също, че всички присъстващи са били в състояние на афект по време на разправията. Другото лице участник в инцидента И. П. бил **** на А. и работел в съседната ферма.

Ч. изказва предположения, че е П. влязъл в двора, привлечен от намиращите се там железа които, може би, смятал да вземе.

От приложената по делото докладна записка се потвърждават обстоятелствата, изложени в показанията на св. Ч., който е бил разпитан и в хода на проверката преписката на РУ – Т., образувана във връзка със сигнала.

При нея са снети обяснения и от П., който сочи, че виждайки Ч., го питал защо неговият **** Н. К. е напсувал детето му. Тогава Ч. го нападнал с кол, ударил го и го съборил на земята. П. изпаднал в безсъзнание. Отрича да е заплашвал Ч. с вила, а освен това твърди, че не е виждал на мястото Н. К. и сина му. В обясненията си както П., така и А. са заявили, че във въпросната вечер са били употребили алкохол. Снето е било обяснение и от неучаствало в инцидента лице З. В.. Тя видяла, че пострадалият И. П. е бил пред обора на Ч., когато последният дошъл с кола на място, слязъл от нея и ударил П. по лицето с юмруци, от което на последния потекла кръв от носа. Уплашена св. избягала, прибрала се вкъщи и казала на *** си да се обади на Н. А..

От докладната записка се установява, че при съдебномедицинско освидетелстване на лицата И. П. и Н. А. е било установено, че същите имат травми, които представляват разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, тоест причинени са болка и страдание без разстройство на здравето.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество съдът я намира за основателна.

Макар оспореният административен акт да е постановен от компетентен орган и в предписаната писмена форма, в него не са посочени фактическите основания за задържането. Задължението те да бъдат възпроизведени в заповедта произтича от разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, според който в заповедта се посочват фактическите и правните основания за задържането. В 3 случая не може да се приеме, че заповедта съдържа фактически основания, тъй като в нея е възпроизведена само хипотезата на правната норма, така както тя е записана в чл.131, ал.1, т.12 от НК, а не конкретни факти и обстоятелства, които да довели издаващия орган до обосновано предположение, че относно задържаното лице има данни, че е извършило престъпление – основанието посочено в чл.72, ал.1 т.1 ЗМВР. Тоест в случая е посочено само правното основание, но не и конкретните обстоятелства, които са послужили като основание административния орган да приеме, че е налице действително хипотезата чл.72, ал.1 т.1 ЗМВР. Тези обстоятелства не могат да се извлекат и от представените от административния орган други писмени доказателства. Следва да се посочи, че от съдържанието на обясненията които са били снети непосредствено след инцидента, не може да се извлече извод за наличие на квалифициращия признак „хулигански подбуди“ по смисъла на чл.

131, ал.1, т.12 предложение първо НК. Обстоятелствата при които е извършено деянието сочат на личен конфликт, а не на демонстрация на явно неуважение към обществото, цинизъм или дързост, мотивирани от желание за самоизтъкване. Тоест налице са били достатъчно данни за да се обоснове у полицейския орган извод за това, че не е налице деяние от общ характер, а такова преследвано по жалба на пострадалия, в какъвто смисъл са били и последващите изводи на прокуратурата за да постанови отказ от образуване на досъдебно производство.

Съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая това изискване не е изпълнено, тъй като по делото липсват доказателства, които да установяват наличие на данни за съпричастност на задържаното лице в извършване на посоченото в заповедта престъпление. Освен това тълкуването на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР налага извод, че тези данни следва да са били налице към момента на издаване на заповедта, а не да се установяват впоследствие.

Съобразно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административния орган следва да посочи фактическите и правни основания за издаване на акта. Когато не са изложени мотиви съдът не е в състояние да упражни контрол за законосъобразност на акта, поради което акта полежи на отмяна.

4

Предвид изложеното съдът намира, незаконосъобразна и следва да се отмени. че оспорената заповед е

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 10 лв., представляващи заплатена държавна такса. Пълномощникът на ищеца е предоставил безплатна правна помощ, което е видно от приложения договор / лист 7/. Съобразно чл. 38, ал.2 ЗАдв и чл.8, ал.2 т.3 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа следва на адв. Р. А. да бъде определено възнаграждение в размер на 750 лв.

Разноските следва да бъдат присъдени в действущата към момента на обявяване на решението валута, тоест евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на Н. П. К. ЕГН ********** с адрес с. Г. И., обл.

П., ул. Х. А. №* заповед за задържане на лице с рег. № ****/**** г., издадена от К. Б. на длъжност „*****“ при ****, ОД на МВР-П.., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати на Н. П. К.

ЕГН **********, сумата 5,11 евро /10 лева/ - деловодни разноски.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Пловдив да заплати, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв, на *** Р. А. ЕИК **** от АК П., сл. адрес гр. В., ул. В. Г.

№**, сумата 383,47 евро /750 лева/ - възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.

Пловдив в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5

6