Разпореждане № 26994 от 19.02.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 26994 гр. София, 19.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно гражданско дело № 20241110106897 по описа за 2024 година

Производството е образувано по заявление на /ФИРМА/, ЕИК ********** срещу Д.

Б. Н., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за сумата в размер на 600,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 532014 от 01.06.2021г., сключен между /ФИРМА/, като кредитодател и Д. Б. Н., като кредитополучател, вземането по който е прехвърлено на заявителя по силата на договор за цесия от 21.07.2022г., ведно със законната лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 90,94 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 01.12.2021 г., сумата в размер на 95,66 лева, представляваща законна лихва за забава, за периода от 01.12.2021г. до 28.12.2023г., за сумата в размер на 324,02 лева, представляваща дължими такси и за сумата в размер на 407,06 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 6.2. от договора.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 19.02.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата от 600,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 532014 от 01.06.2021г., сключен между /ФИРМА/, като кредитодател и Д. Б. Н., като кредитополучател, вземането по който е прехвърлено на заявителя по силата на договор за цесия от 21.07.2022г., ведно със законната лихва за периода от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 90,94 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 01.12.2021 г., за сумата в размер на 95,66 лева, представляваща законна лихва за забава, за периода от 01.12.2021г. до 28.12.2023г. и за сумата в размер на 67,56 лева за разноски, присъдени с оглед уважената част от заявлението.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата в 1 размер на 324,02 лева, представляваща дължими такси и за сумата в размер на 407,06 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 6.2. от договора, съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за паричен заем от 01.06.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.

Претенцията за присъждане на неплатено възнаграждение за договорна неустойка, чийто размер възлиза на повече от половината от размера на предоставения кредит и за такси, обосновава вероятна основателност за наличието на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените суми следва да бъде отхвърлено.

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението под вх. № 10946/29.12.2023г., подадено първоначално пред РС-гр.Разлог, а впоследствие изпратено по подсъдност в СРС, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на /ФИРМА/, ЕИК ********** срещу Д. Б. Н., ЕГН **********, за сумата в размер на 324,02 лева, представляваща дължими такси и за сумата в размер на 407,06 лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 6.2. от договора.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3