Решение № 2613 от 12.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2613 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20211110210589 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Н. Н., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 42-0001562/22.06.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, с което на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение на чл. 36, §1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че от съдържанието на НП не ставало ясно коя точно е правната норма, която е нарушена. От фактическа страна се излага, че към момента на проверката управлението на пътния състав от превозни средства е било осъществявано от жалбоподателя единствено с цел изпробването му след извършен ремонт, както и зареждането му с гориво. В период от един месец преди констатиране на нарушенията извършителят се намирал във влошено здравословно състояние поради заболяване от коронавирусна инфекция, за което към възражението по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било представено писмено доказателство. По отношение непредставянето на контролен талон към СУМПС жалбоподателят твърди, че документът се намирал във фактическата 1 му власт към момента на проверката, но не му бил поискан от страна на проверяващите органи. Същевременно са наведени доводи за допуснати процесуални нарушения при установяването на административно нарушение и налагането на наказание за него – в НП не била посочена възрастта на жалбоподателя, а в АУАН – точния адрес на свидетеля на съставяне на акта. В НП липсвало посочване на обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, и на доказателствата, които водят на извод за тяхното осъществяване.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и редовно призованият му процесуален представител – адв. Д.Л..

Въззиваемата страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, редовно призована, не се представлява.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства, като съобрази изложените в жалбата доводи, прие за установено следното от фактическа страна:

На 27.05.2021 г. около 13:40 в гр. София, район Искър свидетелят А.Г.Г.

– инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, спрял за проверка специален автомобил (автовоз) марка В. ФМ ХХХХ с рег. № ХХХХ и прикачено към него полуремарке марка Л.Е. с рег. № ХХХХ с лиценз на Общността № **********, валиден до 09.12.2028 г. В момента на проверката пътният състав се движел по улица К.Г. и бил спрян от длъжностните лица на РД „АА“ на около 50 метра от кв. Д.М.. Водач на товарния автомобил бил жалбоподателят Р. Н. Н., който извършвал превоз на товари (коли) от името и за сметка на търговско дружество „К.“ ЕООД с ЕИК ХХХХ, чийто управител и едноличен собственик на капитала е и към днешна дата. При извършената проверка водачът не представил на свидетеля Г. тахографски лист за работната смяна на 27.05.2021 г., както и за предходните 28 дни или съответно удостоверение за дейности, а също така не представил и контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.

Свидетелят Г. счел, че водачът Р.Н. е нарушил разпоредбите на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение с бл. № 290934/27.05.2021 г. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, присъствал при установяване на нарушението, след което бил предявен за запознаване на нарушителя, който го подписал без възражения.

Писмено възражение постъпило в 7-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което били изложени причини за неизпълнение на задължението по предоставяне на тахографски лист, като е представено изготвено на 27.05.2021 г. удостоверение за дейности съгласно Регламент № 561/2006 г. на ЕС.

Въз основа на така съставения акт, на 22.06.2021 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят бил санкциониран, като за установените нарушенията му били наложени две 2 административни наказания от вида „глоба“ в общ размер на 1 510.00 лева.

Екземпляр от НП бил връчен на извършителя на 25.06.2021 г., а на 02.07.2021 г. в областния отдел на ИА „АА“ била депозирана жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите П.П. и А. Г.

(актосъставител), удостоверение за дейности на „К.“ ЕООД от 27.05.2021 г., копие от лична карта на Р.Н., адвокатско пълномощно от 28.06.2021 г., заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., заповед за назначаване № 589/31.01.2020 г. на ИА „АА“, известие от ИА „АА“ с рег. № 52-00-56-5934/23.06.2021 г., длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ при ИА „АА“.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Г., въпреки незначителния им обем и ниската им доказателствена стойност. По отношение на гласните доказателства, извлечени по пътя на разпита на лицето П., съдът приема следното: показанията на лицето не следва да бъдат кредитирани поради открояващите се вътрешни противоречия в изложените обстоятелства, които са израз на субективните възприятия на свидетеля за случилото се. На първо място, в противоречие с формалната логика е водач на тежкотоварно МПС от типа „автовоз“ да качи върху прикачената платформа личния си лек автомобил непосредствено преди да осъществи кратко пътуване в рамките на града с цел посещение на автосервиз за диагностика, а след това и бензиностанция за зареждане на гориво за нуждите на предстоящо пътуване.

Противоречиво е и твърдението, че за осъществяване на горепосочения неработен курс (извън работното предназначението на автовоза), ППС-то е било приведено в режим, позволяващ му придвижването на определен брой леки автомобили. Касае се за пътен състав с повече от две оси, състоящ се от влекач (товарен автомобил) и прикачено към него полуремарке за превоз на автомобили. Съдът намира за нелогично твърдението на свидетеля, че водачът на транспортното средство е извършвал неработен курс, какъвто е посещението на бензиностанция, с инсталирано ремарке, което значително би затруднило придвижването и маневрирането в пътните условия на гр. София.

Предвид изложеното, на свидетелските показания в тази им част не следва да се дава вяра.

Съдът кредитира писмените доказателства, приобщени по делото, от които се установява компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, а така също и датата на подаване на жалбата срещу НП.

Въз основа на така направените фактически изводи съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от връчването на наказателното постановление (препис от същото е връчен на 25.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 02.07.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално 3 допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В настоящото производство съдът дължи пълна преценка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление тоест дали правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Компетентността на актосъставителя произтича от приложената по делото длъжностна характеристика, в която за длъжност „инспектор“ към РД на АА са предвидени осъществяването на правомощията по извършване на проверки на пътя и съставяне на актове за установяване на административни нарушения. Видно от т. 6 от представената по делото заповед № РД-0830/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ е оправомощен да издава НП, а от заповед № 589/31.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ към 27.05.2021 г. тази длъжност е изпълнявана от АНО – Ч.К.. При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН.

Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, нарушенията са описани ясно, точно и конкретно, като им е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация.

Съдът не споделя релевираните от жалбоподателя възражения за допуснати формални нарушения при съставянето на наказателното постановление. Подробно са посочени обстоятелствата, при които двете административни нарушения са осъществени, по делото са налични доказателствата, на база на които наказващият орган е направил преценката си за съставомерност на деянията. Правилно в жалбата е посочено, че в издаденото НП не е посочена възрастта на лицето, извършило процесните правонарушенията, но подобно изискване за съдържанието на акта не следва от прочита на разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Точка 1 от посочената разпоредба поставя изискване субекта на административнонаказателна отговорност да бъде индивидуализиран единствено чрез своите собствено, бащино и фамилно име, точен адрес и единен граждански номер. Възрастта на нарушителя действително не е посочена и в акта за установяване на нарушението, но липсата на този реквизит не би могло да се окачестви като съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на издаденото наказателно постановление.

Несъстоятелно е твърдението, че не е посочен точният адрес на 4 свидетеля, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Не съществува нормативно изискване за посочване на постоянния или настоящ адрес на това лице. Достатъчно е да е посочен адрес, от който при нужда свидетелят да бъде призован и настоящият съдебен състав не намира пречка това да бъде неговият служебен адрес.

По отношение нарушението по т. 1 от НП:

Разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвтПр гласи, че се наказва с глоба в размер на 1 500.00 лева водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни – в случая се касае за тахографски лист.

Идентично задължение е предвидено и в чл. 36, параграф 1, т. I на Регламент /ЕС/ 165/2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт – „Когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни“.

Видно от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, при извършената проверка на 27.05.2021 г. водачът Р.Н. не е представил при поискване от инспектор на РД „АА“ тахограгфския лист от същия ден, както и за предходните 28 дни, с което от обективна страна е осъществил състава на вмененото му нарушение. Нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл – водачът е съзнавал, че при проверката следва да представи тахографски лист, регистриращ времето на управление, прекъсванията и почивките за изминатото разстояние, но въпреки това не го е представил.