Решение № 121 от 08.10.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Кърджали, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Васка Д. Халачева

Кирил М. Димов при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20245100500146 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 163/28.03.2024 г. по гр.д. № 662/2022 г. по описа на РС – Кърджали, е поставен в дял и изключителна собственост на съделителя С. С.

Й., с ЕГН **********, от гр.К., ул.“С.“ № **, вх. „*“, ет.*, ап.**, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот с идентификатор № 40909.***** по КККР на гр.К., с административен адрес: гр.К. , ул.“Б.“ № **, с площ 428 кв.м. с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „за ниско застрояване до 10 м.“, номер по предходен план: ПИ с пл.сн. № ***, кв.***, парцел V, ведно с построените в този имот: двуетажна масивна жилищна сграда с ид. № 40909.**** със застроена площ 67 кв.м., брой етажи - 2, предназначение:

„жилищна сграда – многофамилна“, едноетажна масивна сграда с ид. № 40909.***** със застроена площ 17 кв.м., брой етажи – 1, предназначение:

„друг вид сграда за обитаване“ и едноетажна масивна сграда с ид. № 40909.***** със застроена площ 13 кв.м., брой етажи - 1, предназначение:

„друг вид сграда за обитаване“, при граници на ПИ: 40909.*****, 40909.****, 1

40909.****, 40909.****, 40909.****, 40909.***, като С. С. Й. е осъдена да заплати на П. С. Д. сумата от 78 315.50 лева за уравняване на дела му .

Със същото решение П. С. Д. е осъден да заплати на С. С. Й. сумата от 4 750.00 лева, представляваща половината от разходите за ремонт, извършени от ответницата в делбения имот в периода 2018 - 2021 г., а С. С. Й. е осъдена да заплати на П. С. Д. сумата от 458.00 лева, ведно със законна лихва върху нея, считано от 28.01.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща припадащата се на ищеца част от реализирани от ответницата С. С. Й. ползи от имота, вследствие отдаването му под наем.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът П. С.

Д., представляван от процесуалния си представител – адв. М. Ч., който го обжалва обжалва в частта, с която делбеният имот е възложен в дял на съделителя С. С. Й., както и в частта, с която П. С. Д. е осъден да заплати на С.

С. Й. сумата в размер на 4 750 лв., представляваща половината от разходите за ремонт на делбения имот, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че съдът не е изложил мотиви по отношение на възлагателната претенция на въззивника. При уважаване на претенцията на съделителя С. Й. не било взето в предвид обстоятелството, че по време на висящ процес, същата прехвърлила цялото си недвижимо имущество на фирма, управлявана и притежавана от нейния син, извършено с цел да се докаже формално, че не притежава недвижимо имущество на свое име и по този начин да се увредят интересите на останалите съделители. Сочи се, че въззивникът П. Д. не притежава недвижими имущества на свое име и по време на откриване на наследството е живял и понастоящем живее в делбения имот. Следвало съдът да приеме, че към датата на откриване на наследството, въззиваемата е живяла със съпруга си в друг имот в ж.к “В.“, както и че е притежавала и друго имущество на свое име - отчуждено, целенасочено по време на висящия по настоящото дело процес. Всички разпитани по делото свидетели сочели, че майката на страните до смъртта си е била в хоспис както и, че за нея е полагал грижи основно съделителя П. Д., който изпращал средства. Също така от показанията на свидетелите се установявало, че след като се е омъжила през 1990 г., въззиваемата заживяла в кв. „В.“. Видно от представеното удостоверение за постоянен адрес, въззиваемата се е регистрирала адресно в процесния имот през месец май 2023 г. Счита, че въззивникът отговаря на изискванията на чл.349, ал.2 от ГПК, поради което 2 допуснатият до делба недвижим имот е следвало да бъде поставен в негов дял.

Претенцията на въззиваемата за заплащане на размера на сторените подобрения в имота била неоснователна и недоказана. Моли съда да отмени обжалваното решение, с което е поставен в дял и изключителна собственост на С. С. Й. процесния недвижим имот, в частта, с която П. С. Д. е осъден да заплати на С. Й. сумата в размер на 4750 лв., представляваща сторени разходи за ремонт, както и в частта, с която П. С. Д. е осъден да заплати в полза на РС Кърджали държавни такси, вместо което да постанови имота, предмет на делбеното производство, да бъде възложен в собственост и в дял на П. С. Д., делът на съделителя-ответник да бъде уравнен в пари, съобразно изготвената оценка по назначената експертиза, както и претенцията на С. Й. за сторени разходи за ремонт, да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Алтернативно е направено искане на основание чл.348 от ГПК, имота предмет на производството да бъде изнесен на публична продан. При хипотезата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и недопустимост на обжалваното съдебно решение, се прави искане същото да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски във всички съдебни инстанции. В съдебно заседание, лично и чрез своя процесиален представител, въззивникът поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата С. С. Й. не е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, представлявана от проциуалния си представител – адв. Н. М., оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Излага съображения, че са налице предпоставките на 349, ал.2 от ГПК по отношение на въззиваемата С. С. Й.. Моли съда да потвърди решението на РС – Кърджали. Претендира разноски.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на РС - Кърджали е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

С решение № 385/09.11.2022 г. по гр.д. № 662/2022 г. по описа на РС – 3

Кърджали, е допуснато да се да се извърши делба на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот с идентификатор № 40909.**** по КККР на гр.К., с административен адрес: гр.К. , ул.“Б.“ № **, с площ 428 кв.м. с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „за ниско застрояване до 10 м.“, номер по предходен план: ПИ с пл.сн. № ***, кв.***, парцел V, ведно с построените в този имот: двуетажна масивна жилищна сграда с ид. № 40909.******, със застроена площ 67 кв.м., брой етажи - 2, предназначение: „жилищна сграда – многофамилна“, едноетажна масивна сграда с ид. № 40909.***** със застроена площ 17 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: „друг вид сграда за обитаване“ и едноетажна масивна сграда с ид. № 40909.***** със застроена площ 13 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: „друг вид сграда за обитаване“, при граници на ПИ:

40909.*****, 40909.****, 40909.****, 40909.****, 40909.****, 40909.***, между съделителите: П. С. Д. с ЕГН ********** от гр.К., ул.“Б.“ № ** и С. С.

Й. с ЕГН ********** от гр.К., ул.“С.“ №**, вх. „*“, ет.*, ап.**, при квоти: ½ идеална част за П. С. Д. с ЕГН ********** от гр.К. и ½ идеална част за С. С.

Й. с ЕГН ********** от гр.К..

В хода на делбеното производство всяка от страните е направила възлагателна претенция по отношение на допуснатия до делба недвижим имот.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка В. П. М. се установява, че въззиваемата С. С. Й. се е грижила за болните си родители, докато са били живи. Баща й бил със заболяване „Паркинсон“, а майка й със сменена става. В последните години майка й била настанена в хоспис, като въззимаемата редовно я посещавала.

Свидетелят К. М. М. сочи в показанията си пред пъвоинстанционния съд, че П. С. Д. последните 30 години живеел в САЩ, като един-два пъти в годината се връщал в България. Сочи, че майката на страните по делото боледувала и била трудно подвижна, като свидетелят носил пари у тях от САЩ. Сочи също, че въззиваемата се грижила за майка им.

Свидетелят М. И. К. заявява, че П. С. Д. живеел в къщата на родителите си на втория етаж. П. работел в САЩ от 1991 г., но редовно се връщал два пъти в годината.

Свидетелите М. А. М. и Б. Д. В. сочат в показанията си пред 4 първоинстанционния съд, че в процесният имот бил извършен ремонт.

Свидетелят М. А. М. бил нает от въвзиваемата и извършил ремонт на покрива на къщата. Свидетелят Б. Д. В., който имал фирма за дограма, монтирал шест прозореца и една врата в делбения имот, като за тази услуга въззиваемата му заплатила сумата от 3 500 лв.

По делото са представени като доказателства справки от Агенция по вписванията по данни за физическо лице - за С. С. Й. и П. С. Й.

От представените удостоверение за постоянен адрес изх. № 3574/28.11.2023 г., изд. от Община Кърджали и удостоверение за постоянен адрес изх. № 661/27.02.2024 г., изд. от Община Кърджали, се установява, че П.

С. Д. има регистриран постоянен адрес – гр.К., ул. “Б. № **, от дата 21.06.2001 г., а С. С. Й. има регистриран постоянен адрес - гр.К., ул. “Б. № **, от дата 22.05.2023 г.

От писмените заключения на вещите лица по назначените съдебнотехнически експертизи, както и от разпита на същите пред първоинстанционния, които и настоящата инстанция приема, се установява, че делбеният имот е неподеляем, като пазарната стойност на същия възлиза на 156 631 лв. Установява се също така, че в делбения имот са извършвани СМР – ремонт на покрива, прозорци ПВЦ – демонтаж, монтаж, труд, врата баня ПВЦ – демонтаж, монтаж, труд, шпакловка по стени, боядисване, труд, на обща стойност 9 500 лв.

При така установените данни по делото обосновано и правилно първоинстанонният съд е приел, че възлагателната претенция на въззиваемата С. С. Й. е основателна и е възложил делбеният имот на нея, докато възлагателната претенция на въззивника П. С. Д. е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. В случая въззиваемата С. С. Й. е живяла в делбения имот при откриване на наследството на своите родители. Това се установява най-вече от показанията на свидетелката В. П. М., която сочи, че въззиваемата С. С. Й. се е грижила за болните си родители, докато са били живи. Баща й бил със заболяване „Паркинсон“, а майка й със сменена става. В последните 5 години майка й била настанена в хоспис, като въззимаемата редовно я посещавала. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като същите са логични и последователни, а също така и предвид обстоятелството, че свидетелката е пряк свидетел, тъй като същата е съсед на делбения имот.

Показанията на свидетелката В. П. М. относно факта, че въззиваемата е живяла в делбения имот и се е грижила за родителите си, се потвърждават и от показанията на свидетеля К. М. М., който същото сочи, че въззиваемата се грижила за майката на страните по делото. В тази връзка следва да се посочи, че трайното пребиваване в жилището преди откриване на наследството, независимо от целта на това пребиваване - било за задоволяване на жилищна нужда, било за осигуряване грижи за наследодателя поради здравословни проблеми и напреднала възраст, запълва законовото изискване съделителят да е живял в жилището при откриване на наследството. Законът не поставя никакви допълнителни ограничения спрямо това изискване и не може да бъде отричана тази предпоставка чрез стеснително тълкуване, обосновано с причините за пребиваване в жилището. В този смисъл е и решение № 166 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1390/2010 г., II г. о., ГК.