Решение № 958 от 05.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 958 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300500938 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. от ГПК и чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Н. И. Б., ЕГН **********, с. ***, чрез назначения особен представител адв.Ц. Ч., против Решение № 476/04.02.2023г., постановено по гр.д.№ 18119/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., в частта, с която е осъдена да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, сумата от 1 686,23 лв. – представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1а от 22.04.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.11.2021 г. до окончателното й погасяване; както и е осъдена да заплати на дружеството 1 сумата в общ размер от 673,87 лв. – разноски за производството по гр.д. № 18119/2021 г. на РС – Пловдив, ХVІІІ гр.с., съразмерно с уважената част от исковете. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.

Въззиваемата страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез юрк.Р.

М., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против Н. И. Б. е заведена искова молба, с която посочва, че на 01.07.2019 г. между ответника и трето лице - кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ***, въз основа на който дружеството предоставило на ответника сума в размер на 2 099 лв., като ответникът се съгласил сумата да бъде изплатена на упълномощен търговски партньор. Договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент в размер на 21,31 %. Ответникът се задължил да върне кредита с дължимите лихви, на 18 месечни погасителни вноски, с падеж на последна погасителна вноска – 05.01.2021 г. Заявява, че ответникът е направил три плащания по договора за кредит в общ размер на 412,77 лв., с която сума били погасени първите две вноски и част от трета вноска, след което същият преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 05.11.2019 г.

По договора останали дължими сумата от 1 797,90 лева – главница, представляваща сбор от 16 непогасени месечни вноски и сумата от 265,95 лв.

– възнаградителна лихва за периода 05.11.2019 г. – 05.01.2021 г. Предвид липсата на плащане било начислено и обезщетение за забава в размер на 217.17 лева за периода 06.11.2019 г. – 01.06.2021 г.

Посочва също, че с Приложение № 1а от 22.04.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. вземанията по сключения с ответника договор били прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ на ищеца. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, поради което ищецът 2 изпратил до длъжника уведомление, но пратката се върнала в цялост като „непотърсена“. Затова прилага към исковата молба за връчване на ответника и уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Поради липсата на погасяване, за описаните по-горе суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6023/05.07.2021 г., издадена по ч.гр.д.№ 11103/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., която обаче била обезсилена с Определение № 9522/16.11.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 11103/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с. Ето защо е предявил осъдителни искове за гореописаните дължими суми.

Ответникът Н. И. Б., ЕГН **********, чрез назначеният особен представител адв.Ц. Ч., в срока по чл. 131 от ГПК депозира Писмен отговор, с който оспорва исковете. Оспорва твърдението на ищеца, че задълженията по договора не са заплатени от ответника. Твърди, че липсват данни, сочената сума да е усвоена. На следващо място, възразява, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия, поради което прехвърлянето на вземането не произвело действие спрямо него. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземането за лихва. Счита, че сумата за възнаградителна лихва не се дължи, тъй като същата противоречи на ЗПК. Поддържа, че връчването на приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия не би имало действие спрямо длъжника, доколкото същият се представлява от назначен особен представител, чиято представителна власт е ограничена и същият не може да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение.

Районният съд, с атакуваното решение, е приел за доказано, че подписването на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** г. между кредитора и ответника, съгласно който първият е предоставил на ответника кредит в размер на 2 099 лв. Договорът носи подписа на ответника, който не е оспорен откъм авторство. Относно размера на дължимото задължение по делото, Районният съд е кредитирал заключението на ССЕ, според което длъжникът Б. е внесла по кредита сумата 412,77 лв., което е приспаднато от размера на главницата /2 099 лв.- 412,77 лв. = 1 686,23 лв./.

Районният съд е констатирал, на следващо място, че вземанията по договора са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон 3

България“ на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, съгласно Приложение № 1а от 22.04.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляна не вземания от 22.04.2020 г. Цесията не е била съобщена на ответника преди подаване на заявлението, но посочва, че няма пречка това да стане и в хода на исковото производство, предвид упълномощаването на ищеца. Позовава се на съдебна практика - Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.

Налага извод, че изходящото от упълномощения цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Посочва също, че като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Исковата молба и приложените към нея документи - вкл. пълномощни и уведомления, са редовно връчени на ответника, чрез връчването на препис от исковата молба. Уведомяването може да се извърши и чрез особен представител. Назначаването на особен представител е резултат от неуспешните усилия ответникът да бъде открит, за да участва в процеса.

На основание чл.47, ал.6 от ГПК, при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал.1-5 от ГПК, с оглед охрана интересите му, е назначен особен представител.

Фигурата на последния се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и т.н. И в двата случая, представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично упълномощаване - чл. 34, ал. 3 ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК.

Връчването на уведомлението за цесия на особения представител не представлява приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета на делото, тъй като това би означавало кредиторът да бъде поставен в ситуация на невъзможност да предяви правата по договора за цесия по съдебен ред, поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на уведомлението за цесията /вкл. и при евентуална недобросъвестност от страна на последния/.

4

Посочва, че в съдебната практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Целта на уведомяването е длъжникът да знае на кого да плати. В тази връзка, той има интерес да оспорва уведомяването тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор. По делото не се твърди да е платено на ненадлежен кредитор, нито се установява да е извършено плащане след прехвърляне на вземанията. Затова, Районният съд е приел, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици /в т. см. са и разясненията в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. - касаят уведомление за предсрочна изискуемост на кредит, но застъпват извода, че връчването на особения представител в хода на процеса представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник/. Въз основа на изложеното, Районният съд е приел, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за кредит.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С въззивната жалба се въвеждат възражения относно направените правни изводи, затова, че в обжалваното решение неправилно Районният съд е приел, че уведомяването за извършена цесия може да се извърши и чрез особен представител. Поддържа, че съобщението за извършена цесия не е доставено на длъжника, съответно същият не е уведомен. Договорът за встъпване в дълг, сключен между цесионер и трето лице, преди цедентът да е съобщил на длъжника за извършеното прехвърляне на вземане /цесия/, е действителен, но правните му последици ще се породят от момента на съобщаване на цесията от цедента на длъжника. В конкретния случай, договорът за цесия не е породил правни последици спрямо длъжника, тъй като липсва уведомяване на същия. По отношение на длъжника цесионният 5 договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента. За да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал.

4 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Застъпва, че връчването на особен представител не е идентично на връчване на ответника. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт за назначаването му, постановен от съда. Според възприетото в мотивите на т.6 и т.7 на ТР №6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, представителната власт на особения представител е ограничена, като той не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение. Особеният представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.

Той не може да сведе до знанието на ответника съобщението за цесия, респективно - приемането на изявление от него не може да породи действие за длъжника. Връчването на особен представител не е и идентично с връчването на упълномощен адвокат, тъй като отсъства връзката на доверие, която се предполага по силата на договорното отношение между ответника и пълномощника му.