Решение № 635 от 23.10.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Благоевград, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200230 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д “ООД, с адрес и седалище на управление в Б , представлявано и управлявано от управителя Д Х А , против Наказателно постановление (НП) № 42-0003537/24.10.2022г., издадено от и.д. Директора на РД „Автомобилна администрация“ - София, с което на основание чл.96г, ал.2 от Закона за автомобилните превози, на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6000.00 лева, във връзка с административно нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

С жалбата се навеждат доводи за назаконосъобразност на атакуваният административен акт. Твърди се, обжалваното НП не е връчено на жалбоподателя, а вмененото му административно нарушение не е доказано.

Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо до съда при 1 изпращане на процесната преписка, е изразено становище за неоснователност на жалбата и е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя по чл.63д от ЗАНН.

Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН-РД „Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител и становище по делото./За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са 2 определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП, а след като липсват доказателства за връчване на обжалваното НП, то съгласно практиката на съдилищата, в това число и тази на БлАС, процесната жалба се счита за подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен и безспорен начин, че на 11.08.2022г., длъжностно лице при санкционният орган – св.Р. /инспектор/, в присъствието на колегата си – св.М., е съставила на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение №327873 за това, че на същата дата, около 14.10 часа, в Б , на ул.“Д “ № /в сградата на ОО“АА“/, при извършена тематична проверка за дейността на дружеството /обществен превоз на товари/, съгласно Лиценз на ЕО№3743/23.03.2015г. , е констатирано, че процесното дружество, в качеството му на превозвач и при извършване на международни превози на товари, е допуснало на 08.12.2021г. на територията на РИ , , реализирането на такъв превоз от водача А Т Б , който не отговарял на изискванията за психологическа годност на водачите по смисъла на Наредбата, тъй като не притежавал валидно УПГ, което било видно от справка в ИС“ на ИА“АА“. В 3 акта е отразено също така, че за периода :01.08.2021г.-30.04.2022г. този водач е управлявал МПС с категория N3 и с рег.№ , посочено в тахографски лист от 08.12.2021г., като срещу превозвача за същото деяние било издадено НП№42-0002330/09.09.2021г. на санкционният орган, влязло в сила на 03.11.2021г. Това описано деяние на жалбоподателя е квалифицирано с акта като негово административно нарушение по чл. 57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2022г. на МТС. АУАН е връчен на упълномощено лице за жалбоподателя- М Д на датата на съставянето му. /За делегираните правомощия на М Д по делото е представено и изрично пълномощно то жалбоподателя с дата на нотариална заверка на същото 24.11.2011г., като с него на Д се предоставя правото да представлява процесното дружество, в това число да получава и подписва документи от санкционният орган , актове за нарушения и НП./ За проверката е изготвен и нарочен Констативен протокол, в който са материализирани аналогични фактически обстоятелства като тези в акта.

Въз основа на АУАН, на 24.10.2022г., и.д. Директора на РД“АА“гр.София, е издал обжалваното НП№42-0003537, с което за посоченото в акта нарушение, на основание чл.96г, ал.2 от Закона за автомобилните превози, е определил да се наложи на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 6000.00лв. Няма представени категорични и безспорни доказателства за връчване на НП. /В тази връзка на л.30 от делото е приложен печат на „Б “АД за непотърсена пратка, отчетена като „ преместен адрес на фирма“, във връзка с което бе разпитана и св.И., нгажирана в качеството й на пощальон да предаде пратката с обжалваното НП на процесното дружество. Същата твърди, че посетила адреса по седалище на жалбоподателя, но тъй като не открила представител и живущи на адреса лица й казали, че не знаят там да има офис на фирма, св.И. посочила като причина за невръчване на пратката с процесното НП, че фирмата била преместена.

Последното обаче се опровергава от извадката от ТР, според която, седалището на жалбоподателя продължава да е на адрес в Б , ул.“А “№ и то не е местено, включително и през 2022г./

Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и при разпита на свидетелите Р. и М , които заявяват, че лично са установили вмененото на жалбоподателя нарушение в рамките на проверката и след справка в базата данни на ИА“АА“ за издадените удостоверения за 4 психологическа годност на водачите, както и след проверка на представени документи за описаният превоз от страна на процесното дружество. След издаването на АУАН, същият бил връчен на св.Д , като упълномощено лице за жалбоподателя. В тази насока са и показанията на св.Д Последната обаче е категорична, че водача Б е имал валидно издадено му СУМПС за датата на твърденият в акта международен превоз .

Между страните не е спорно обстоятелството, че властите на РИ при крайпътна проверка са констатирали неспазване на Регламент 561/2006 /ЕС и Директива на Съвета 2006/22/ЕС, във връзка с международен превоз на товари в тази държава, заради което са сигнализирали компетентните контролни органи в РБългария и предоставили списък на превозвачите български фирми с констатирани такива нарушения и сред тях е посочено и процесното дружество като нарушител .

Процесната проверка е предшествана от изпращането до жалбоподателя на Известие рег.№12-00-00-750/65/26.07.2022г., с което от превозвача са изискани редица документи за процесната проверка в това число тахографски листа и разпечатки от дигитални тахографи на ползваните за международен превоз МПС в процесният период, международни товарителници , дневници и книги . Известието е получено на 26.07.2022г. от М Д , която е посочена като упълномощено за жалбоподателя лице. В известието е отразено, че проверката ще се извърши в офиса на контролния орган в Б именно на дата 11.08.2022г., до която дата следва да се представят и изисканите документи за дейността на превозвача в проверявания период.

За Мая Дафкова е представено и изрично пълномощно от жалбоподателя.

Самата проверка е възложена на свидетелите Р. и М. със заповед № РД-122333/11.08.2022г. на санкционният орган .

Страните нямат спор и относно обстоятелството, че жалбоподателят е извършил международен превоз на товари в периода посочен в НП и именно с описаното в постановлението МПС и негов водач . По делото се представи СУМПС на А Б в легализиран превод на език, от което се установи, че той е бил правоспособен водач на МПС и това му свидетелство е издадено в гр.С на 02.02.2018г. от компетентните власти на РГ , със срок на валидност до 02.02.2023г. С това свидетелство на Б е признато правото му да управлява МПС с категории: M,A,B,C,D,BE и CE.

5

Според приложена по делото справка от системата на ИА“АА“, на името на водача Б , не е издавано удостоверение за психологическа годност на водач и той не се е явявал на такова изследване в страната ни до 11.08.2022г.

От легализиран превод на Президентски указ №51/2012г.-Държавен вестник, том А101 относно свидетелствата за управление на МПС се установява, че той е издаден за хармонизиране на гръцкото законодателство с европейското такова и конкретно с Директива 2006/126 /ЕО. За целта, с Указа се приема, че следва да се удостоверява от водачите на МПС, покриване на минималните изисквания за физическа и психическа годност само в две хипотези-при издаване и при подновяване на СУМПС.

По делото е представена и приета като доказателство Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020 г. на МТИТС и Заповед № 355 от 19.09.2022г. на Директора на ИА „АА“, ведно с длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София“, с които се удостоверява материалната компетентност както на издателя на НП, така и на съставителя на АУАН.

При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за нарушение по чл.

57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.