Определение № 1664 от 24.11.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1664 гр. Плевен, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500947 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 278 вр. чл. 407 ал. 1 от ГПК.

С разпореждане № 707 от 31.08.2025 г. по гр.д. № 732/2023 г.

Червенобрежкият районен съд е оставил без уважение молбата на ищеца Л. П.

И. за повторно издаване на изпълнителен лист по делото.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частния жалбоподател Л. П. И., който е подал частна жалба в законния срок. Според жалбоподателя, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че искането му не е конкретизирано. Счита, че в молбата си ясно е посочил, че иска издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение по делото, с което е уважен предявения от него иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от ГПК и е възстановен на длъжността, заемана до уволнението – „старши специалист“ в Община Червен бряг. Излага твърдения във връзка с явяването си при работодателя след влизане в сила на решението по делото на 21.08.2025 г. и отказ на работодателя да го допусне до работа. Иска се отмяна на определението и издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение.

По делото в срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба Община Червен бряг.

Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията направени в 1 частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена на 05.09.2025 г. в срока по чл. 407 от ГПК, поради което въззивният съд приема същата за допустима като подадена в срок от надлежна страна при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С влязло в сила на 15.02.2024 г. решение № 30/30.01.2024 г. по гр.д. № 732/2023 г. Червенобрежкият районен съд е уважил предявените от ищеца Л.

П. И. против ответника Община Червен бряг искове с правно основание чл.

344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, признал е за незаконно уволнението на ищеца, извършено с посочена заповед от 30.06.2023 г. на Кмета на Община Червен бряг, възстановил е ищеца на длъжността, заемана до уволнението - „старши специалист“ и е осъдил ответника Община Червен бряг да заплати в полза на ищеца обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ в размер на 4 333,01 лв.. Със същото решение ЧРС е осъдил ответника Община Червен бряг да заплати в полза на адвокат Арсов възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. в размер на 1 548 лв. за оказана по делото безплатна правна помощ. С молба от 01.02.2024 г. по делото ищецът е поискал от съда да допълни решението по реда на чл. 250 от ГПК и да отмени незаконното му уволнение, да посочи периода, за който се присъжда обезщетението, да присъди законната лихва върху него и др.. С влязло в сила на 04.04.2024 г. решение № 77/18.03.2024 г. по делото ЧРС е уважил молбата на ищеца по чл. 250 от ГПК и е допълнил решението по делото съобразно поисканото в нея. С влязло в сила на 05.06.2024 г. определение № 799/17.05.202 г. по в.ч.гр.д. № 333/2024 г. ПлОС е оставил без разглеждане постъпила въззивна жалба от въззивника Л. П. И. против влезлите в сила решения № 30/30.01.2024 г. и решение № 77/18.03.2024 г. по гр.д. № 732/2023 г. на ЧРС. С нова молба по делото ищецът е поискал от съда да поправи допуснати очевидни фактически грешки в решение № 77/18.03.2024 г. по делото относно периода на присъденото обезщетение. С влязло в сила на 11.10.2024 г. решение № 303/24.09.2024 г. по делото ЧРС е уважил молбата на ищеца по чл. 247 от ГПК и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 77/18.03.2024 г. по делото относно периода на присъденото обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ. С молби от 2

11.10.2024 г. по делото ищецът е поискал издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение, поискал е изпращане на нарочно съобщение до ответника във връзка с уважения иск по чл. 344 ал. 1 т. т. 2 от КТ и е поискал съдът да му признае посочен период в молбата за негов трудов стаж. В полза на ищеца е издаден изпълнителен лист на 18.10.2024 г. за присъдените суми за обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, а с влязло в сила определение № 554/24.10.2024 г. по делото са оставени без уважение молбите на ищеца от 11.10.2024 г. в останалата им част. С определение по в.ч.гр.д. № 878/2024 г., потвърдено с определение от 06.08.2025 г. по в.ч.гр.д. № 361/2025 г. на ВтАС, ПлОС е оставил без разглеждане частната жалба на Л. П. И. против определението на ЧРС от 24.10.2024 г..

С нова молба от 25.08.2025 г. ищецът е поискал издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение по делото, с което са уважени исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна на незаконното уволнение и за възстановяване на длъжността, заемана до незаконното му уволнение, тъй като счита, че подлежат на принудително изпълнение. С обжалваното разпореждане за да отхвърли молбата на ищаца ЧРС е посочил подробно какви изпълнителни листове са издадени по делото и като е приел, че решението останалата в част не подлежи на принудително изпълнение е оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист.

Въззивният съд като съобрази, че диспозитива на обжалваното разпореждане не е прецизно формулиран, но е ясен и кореспондира с мотивите на съдебния акт, намира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по действителното направеното искане на молителя и следва да потвърди обжалвания съдебен акт. Принципно легитимиран да търси принудително изпълнение е посоченият в изпълнителното основание кредитор, а надлежно упражненото процесуално действие, което включва и наличието на активна процесуална легитимация обуславя разглеждане на искането по същество. Съгласно чл. 406 ал. 1 ГПК предметът на преценка на твърдяното право за принудително изпълнение в полза на молителя предполага положителен отговор наред с останалите въпроси и на този, че е налице подлежащо на принудително изпълнение притезание, обективирано в изпълнително основание сред посочените в чл. 404 от ГПК. В конкретният случай правилно първоинстанционният съд е приел, че решението, с което са уважени исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ не подлежи на принудително 3 изпълнение и не съставлява изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист за принудително осъществяване на съдебно признатите права на ищеца. Съобразно правната теория и установената съдебна практика предявените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ са конститутивни и имат за цел да защитят установените от закона субективни преобразуващи права на работника или служителя да оспори по съдебен ред законността на уволнението си и да си върне работата, която е изпълнявал до незаконното уволнение. Предявяването на исковете цели да доведе до правна промяна въз основа на влезлия в сила съдебен акт, изразяваща се в признаване на уволнението за незаконно и отмяната му занапред и възстановяване на съществуващото преди незаконното уволнение състояние на трудовото правоотношение. Съдебното решение, с което се уважават исковете произвежда действието си пряко спрямо страните по делото без да са необходими каквито и да са последващи действия за принудителното му изпълнение, в това число издаване на изпълнителен лист. С явяването на работа в изпълнение на съдебното решение в срока по чл. 345 от КТ на работника или служителя и допускането му от страна на работодателя до работа решението следва да се счита за изпълнено. В този смисъл е налице и практика на ВС, а именно решение № 127 от 19.II.1992 г. по гр. д. № 1287/91 г., III г. о.. При неизпълнение на решението от страна на работодателя въпреки явяването на работника или служителя на работното място в срок по чл. 345 ал. 2 от КТ за работодателя възниква отговорност по чл. 225 ал. 3 от КТ и наказателна отговорност по чл. 172 ал. 2 от НК. По отношение на имуществената отговорност на работодателя следва да се посочи, че същата следва да се ангажира в друго трудово производство, тъй като спорът между страните във връзка с незаконното уволнение вече е приключил с влезлият в сила съдебен акт и нови спорове по същото дело не могат да се повдигат. При евентуално уважаване на осъдителните искове по чл. 225 ал. 3 от КТ в друго исково производство ищецът ще може да се снабди с изпълнителен лист и в този случай това влязло в сила съдебно решение ще съставлява изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 172 ал. 2 от НК длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител се наказва с лишаване от свобода до три години. Наказателната отговорност на длъжностното лице за това престъпление също не може да се реализира в 4 производството по трудовия спор свързан с незаконното уволнение и при наличие на предпоставките за това работникът или служиля следвада се подаде в законния срок тъжба против извършителя му, тъй като престъплението се преследва по тъжба на пострадалия съгласно чл. 175 ал. 1 от НК. При тези правни изводи въззивният съд приема, че съдебното решение, с което са уважени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ не съставлява акт от кръга на актовете, подлежащи на принудително изпъленение по чл. 404 от ГПК, не подлежи на принудително изпълнение и въз основа на него не се издава изпълнителен лист. Като е достигнал до същите крайни изводи и е отхвърлил молбата на ищеца в този смисъл, Червенобрежкият районен съд е постановил правилно и законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено, а подадената частна жалба оставена без уважение като неоснователна.

Като съобрази постановките на т. 1 от ТР№ 5/12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407 ал. 1 от ГПК , въззивният съд намира, че въззивното определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 707 от 31.08.2025 г. по гр.д. № 732/2023 г. на Червенобрежкия районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца по делото Л. П. И. за издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебното решение по делото, с което са уважени исковете по чл.

344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1664 гр. Плевен, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500947 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 278 вр. чл. 407 ал. 1 от ГПК.

С разпореждане № 707 от 31.08.2025 г. по гр.д. № 732/2023 г.

Червенобрежкият районен съд е оставил без уважение молбата на ищеца Л. П.

И. за повторно издаване на изпълнителен лист по делото.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частния жалбоподател Л. П. И., който е подал частна жалба в законния срок. Според жалбоподателя, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че искането му не е конкретизирано. Счита, че в молбата си ясно е посочил, че иска издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение по делото, с което е уважен предявения от него иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от ГПК и е възстановен на длъжността, заемана до уволнението – „старши специалист“ в Община Червен бряг. Излага твърдения във връзка с явяването си при работодателя след влизане в сила на решението по делото на 21.08.2025 г. и отказ на работодателя да го допусне до работа. Иска се отмяна на определението и издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение.