Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 624 от 27.11.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 351/2024
Вид
Решение № 624
Подписан
27.11.2024
В сила
27.11.2024
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Борис Константинов Динев, Калин Трифонов Тодоров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Враца, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500351 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 5846/19.7.2023 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, с ЕИК *** от *** - ищец в първоинстанционното производство, подадена чрез Системата за сигурно електронна връчване на 18.7.2023 г., чрез процесуалния си представител юрк.

Г. И. П. против Решение №359/21.6.2023 г. на Районен съд - Козлодуй, Гражданско отделение 4-ти състав по гр.д. 1584/2022 по описа на Районен съд - Козлодуй, допълнено в частта, в която се конкретизират отхвърлените искове и в частта за разноските с Определение №109 от 31.1.2024 г.

Жалбоподателят обжалва решението в частта, с която се отхвърля претенцията на дружеството, относно договорно възнаграждение в размер на 2341.30 лв. като постановено в противоречие с материалния закон.

Намира обжалваното решение за неправилно в обжалваната част, с която се отхвърля претенцията на дружеството, относно договорно възнаграждение в размер на 2341.30 лв.

Поддържа, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите.

Твърди, че е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен процент. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника.

1

Излага, че видно от представеното в искова молба искане за отпускане на потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр длъжникът предварително е посочил параметрите на желания от него кредит и съответно е бил запознат с опционалните възможности, които предоставя дружеството. Длъжникът е приел по свое усмотрение закупуването на допълнителни услуги.

Поддържа, че в процесния случай предоставянето на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита. Длъжникът бил приел по свое усмотрение закупуването на допълнително услуги по договора за кредит.

В общите условия по договорите за кредит било посочено, че кредитополучателят може да избере да не закупи допълнителна услуга или да закупи една или повече допълнителни услуги.

Освен това съгласно чл. 3, т. 1 и т. 2 от ОУ към договора на длъжника не само е предоставена възможност, но е вменено като задължение да провери всички клаузи и данни на договора, като едва след попълването им собственоръчно го подписва, както и приложенията към него.

Излага, че самото предоставяне на допълнителни услуги е допустимо съобразно чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 10а, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК и въззивникът се е възползвал от тази възможност като ги е включил в договора за кредит.

Поддържа, че възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги правилно не било включени при изчисляване на ГПР по кредита, тъй като сключването на договора за допълнителните услуги не било условие за сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретни условия, поради което и оспорва извода на първоинстанционния съд, че кредиторът бил посочил по-нисък ГПР от действителния.

Излага, че преди сключването на процесния договор, на длъжника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди сключването на самия кредитен договор. От него е видно, че дружеството е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит и във формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски кредит.

Параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора.

Пълният обем информация, нужна за вземане на решение от потребителя, бил своевременно предоставен на потребителката в процесния случай от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД.

Поддържа, че търговската практика не може да въведе в заблуждение средния потребител, имайки предвид всички посочени в договора за потребителски кредит и в общите условия уточнения и указания, с които кредиторът е уведомил потребителя за стъпките за кандидатстване. Същата не била в състояние да окаже влияние при вземане на решение за сключване на договор за кредит, което без тази търговска практика потребителят не би взел, поради което и не била налице нелоялната заблуждаваща търговска практика.

Поддържа, че при цялата налична информация, всеки потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници, може без затруднение да прецени напълно точно ефекта за него от сключване на договор за кредит и конкретно каква лихва, съответно ГПР ще следва да заплаща и дали има обстоятелства, при настъпване на които размерът на лихвата/ГПР може да бъде променен. Наред с това клаузата за ГПР сама по себе си не създава някакви задължения на потребителя. Няма как клаузата, в която се посочва процент на ГПР да заблуждава потребителя доколкото в договора са посочени всички дължими суми по него в общ размер и разбити по вид и 2 размер.

Предвид изложеното поддържа, че договорът се явява напълно действителен, като е породил своите правни последици за страните. Съгласно чл. 26 от 33Д, нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. От друга страна предвид действителността на договора, не следват последиците на чл. 22 и чл.

23 от ЗПК.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли да бъде отменено решението в частта, с която се отхвърля претенцията на дружеството, относно договорно възнаграждение в размер на 2341.30 лв. като постановено в противоречие с материалния закон.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

Подаден е отговор на жалбата, който обаче не е в срок Л. К. Д., с ЕГН ********** от гр. Козлодуй - ответник в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №8192 от 1.11.2023 г., по описа на Районен съд - Козлодуй, , подаден директно в регистратурата на съда на 1.11.2023 г. чрез процесуалния си представител адв. М. С., АК - Враца, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Поддържа, че правилно в първоинстанционното дело ССчЕ е изчислила реалния ГПР по договора за кредит на 237,50 %., което е повече от 5 пъти повече от размера на законната лихва и заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Договорът бил подписан при общи условия и неравноправните клаузи по него не били уговорени индивидуално. Намира договора за нищожен, поради наличието на неравноправни клаузи, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1-9 ЗПК.

В конкретния случай размерът на уговорената договорна лихва надвишавал трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнявал добрите нрави.

Предвид на изложеното поддържа, че правилно първоинстанционния съд е присъдил чистата стойност на кредита, намалени с заплатените от въззиваемата 300 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

По делото е постъпила и частна жалба вх. № 1202 /22.2.2024 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД , с ЕИК *** от *** от ищец в първоинстанционното производство, подадена чрез Системата за сигурно електронна връчване на 21.2.2024 г., чрез процесуалния си представител чрез процесуалния си представител юрк. Г. И. П. против Решение №359/21.6.2023 г. на Районен съд Козлодуй, Гражданско отделение 4-ти състав по гр.д. 1584/2022 по описа на Районен съд - Козлодуй, допълнено в частта за разноските с Определение №109 от 31.1.2024 г.

Частният жалбоподател обжалва определението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Намира размера на присъденото адвокатско възнаграждение за завишен. Излага, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, поради което и обжалва 3 присъденото адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство като прекомерно.

Поддържа че в заповедното производство не се дължат разноски за подаване на възражение в който смисъл било и Определение № 45 от 23.01.2019г., постановено по ч. т. д. № 3074/2018 год., I, т. о. ВКС, тъй като подаването на възражение по чл. 414 от ГПК не е самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска.

Позовава се на възприетото в Решения на Съда на ЕС (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на СЕО), които са задължителни и за националните съдилища, и в които е направен общия извод, че националната юрисдикция не е задължена да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение (в случая с Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС) и забраната съдът да определя възнаграждение под минимума, определен с такъв акт, тъй като това ограничаване "би могло да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС".

Моли съда да уважи подадената частна жалба като постанови акт, с който да измени Решение № 359 / 21.06.2023г., постановено по гр. дело № 1584/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Козлодуй, в частта за разноските, като намалите разноските, възложени в тежест на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД за адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като намалите същите до минималния размер или присъдите такива под определения минимален размер, съгласно Наредбата.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

В срока за отговор по частната жалба е подаден отговор на частната жалба от ответника по частната жалба Л. К. Д. , с ЕГН ********** от гр. Козлодуй -ответник в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №1647 от 15.3.2024 г., по описа на Районен съд - Козлодуй, , подаден директно в регистратурата на съда на 15.3.2024 г. чрез процесуалния си представител адв.М. С., АК - Враца, с който оспорва частната жалба като неоснователна.

Намира, за неоснователно твърдението, че размера не е съобразен със сложността на делото. Поддържа, че същия е съобразен както с фактическата и правна сложност на спора, така и с реално извършените действия от страна на пълномощника на ответника. Същия е изготвил отговор на искова молба в която изключително подробно е изложил доводи за нищожност на Договора за кредит поради наличие на неравноправни клаузи, който е уважен от съда. Това изисква подробно запознаване със значителните по обем писмени доказателства които ищеца е приложил с исковата си молба.

Освен това, изготвянето на отговора изисква задълбочен анализ на законодателството и актуалната съдебна практика по този въпрос. С отговора си, пълномощника е направил искане за допускане на СИЕ, като е формулирал множество конкретни въпроси на които да отговори вещото лице. Пълномощника се е явил и в няколко съдебни заседания, което е свързано със загуба на време и средства, които подлежат на компенсация.