Решение № 120 от 15.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Велико Търново, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ (A)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500081 по описа за 2026 година С решение № 548 от 22.12.2025г. по гр.д. № 104/ 2025г. по описа на ОС- Русе е осъдена Община Русе да заплати на К. М. Н. от гр. Русе сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания претърпени поради счупване на костите на дясната предмишница в далечния край, получено при падане на тротоара след спъване в надигната тротоарна плочка в гр. Русе по ул. „Видин", в участъка между улиците „Мария Луиза" и „Неофит Бозвели" през нощта между 28.04.2024г. и 29.04.2024г, ведно със законната лихва от 29.04.2024г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за обезщетение до пълния предявен размер от 40 000 хиляди лева. Със същото решение е осъдена Община Русе да заплати на адв. Д. Н. възнаграждение за процесуалното представителство на К. М. Н. по делото в размер на 750 лева, както и да заплати по сметка на Окръжен съд- Русе държавна такса в размер на 400 лева. С решението е осъден К. М. Н. от гр.Русе да заплати на Община Русе сумата 806 лева разноски по делото.

В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от К. М. Н., 1 чрез пълномощника адв. Д. Н., срещу решение № 548 от 22.12.2025г. по гр.д.

№ 104/ 2025г. по описа на ОС-Русе, в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10000лв. до 40000лв., само за разликата от 10 000 лв. до 20 000 л в . Обжалва решението само в частта относно размера на присъденото обезщетение по изложените за това доводи. Счита, че присъденото обезщетение не съответства на действителната тежест на претърпените от ищеца болки, страдания и неблагоприятни последици. Първоинстанционният съд не е отчел комплексн и я характер на увреждането – ищецът е получил две фрактури, а не единична травма . Излага довод, че ищецът в процесния случай е получил двойна травма, засягаща едновременно дисталния край на десния радиус и пирамидалния шиловиден израстък на дясната улна, което неминуемо води до по-висока степен на болка, по-голям функционален дефицит и значително по-тежък лечебен и възстановителен процес в сравнение с обичайните случаи на изолирана фрактура. Според жалбоподателя този факт е безспорно установен по делото както от съдебномедицинската експертиза, така и от образните изследвания и приложената медицинска документация. Счита, че съдът не е отчел в пълна степен наложилата се оперативна намеса - открита репозиция и вътрешна фиксация със заключваща плака, винтове и допълнителна фиксация с К-игла, както и последиците от нея - следоперативни болки, риск от инфекции, ограничена подвижност за продължителен период от време и дълъг процес на раздвижване. Жалбоподателят излага съображения, че първостепенния съд не е отчел разликата между леко травматично увреждане, лекувано с имобилизация, и тежка фрактура, изискваща хирургична намеса и поставяне на метални импланти. Освен това, травмата при ищеца засяга водещ горен крайник, което води до реална загуба на функционална самостоятелност невъзможност да се извършват най-елементарни действия като хранене, обличане, поддържане на лична хигиена, писане, боравене с предмети, шофиране. Всичко изложено е довело до внезапна и пълна промяна в начина му на живот - от самостоятелен и активен човек той е бил поставен в положение на зависим от чужда помощ, което е тежко не само физически, но и морално и психически. Сочи се, че първоинстанционния съд не е оценил в необходимата дълбочина обстоятелството, че след инцидента К. Н. е бил поставен в състояние на реална и продължителна зависимост от чужда помощ.

Твърди се, че о т показанията на свидетелката В. Н.а безспорно се е 2 установило, че в продължение на поне два месеца ищецът не е могъл да се обслужва самостоятелно - да се храни, облича, къпе и придвижва без съдействие. Излага се, че процесното увреждане е имало пряко и съществено отражение и върху трудовата активност на ищеца - Н. не е могъл да шофира и да упражнява обичайната си дейност, което е довело до тежко отражение не само във финансов аспект, но и в психологически план. Ищецът се е чувствал напрегнат, тревожен и безполезен. Освен това, Н. е прекъснал физическата си активност и спортните занимания за продължителен период от време.

Жалбоподателят твърди, че преди инцидента е водил активен начин на живот, а след травмата е бил поставен в състояние на физическо ограничение, което го е лишило от тази важна част от ежедневието му. Н. счита, че найсериозните пропуски в оценката на първоинстанционния съд е подценяването на психоемоционалните последици от процесния инцидент. След процесната травма, ищецът е изпитвал нервност, напрежение, стрес и чувство за безпомощност. В случая ищецът е бил изправен пред внезапна загуба на контрол върху собствения си живот - зависимост от чужда помощ, невъзможност да работи, страх от изхода на лечението. Всичко това е довело до вътрешно напрежение и чувство за несигурност, които са естествена, но тежка последица от подобно увреждане. Първоинстанционният съд не е отчел и обстоятелството, че вследствие на поставените метални импланти съществува реална възможност в бъдеще да се наложи нова оперативна интервенция за тяхното отстраняване, който фактор е съществен при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Този факт, поражда допълнително психически стрес, страх и несигурност за бъдещето на ищеца.

Сочи се, че процесното увреждане е довело до внезапно прекъсване на нормалния жизнен ритъм на ищеца - работа, физическа активност, социален живот. Излага се, че първостепенният съд не е отчел обстоятелството, че неблагоприятните последици от процесния инцидент не се изчерпват с приключването на основния възстановителен период – според експертното заключение ищецът може да изпитва продължителни остатъчни болки при физическо натоварване и при промяна в атмосферните условия. Твърди се, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на съдебната практика по сходни случаи, както и на икономическите условия в страната към датата на процесното събитие. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част, като увеличи присъденото обезщетение от 10 3

000 лв. на 20 000 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея Община Русе, чрез старши юрисконсулт Я. М., който заема становище за неоснователност на жалбата по изложени за това подробни доводи.

Претендира разноски.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението в ожалваната част е неправилно по следните съображения:

Не е спорно между страните, че на 28.04.2024г. около 23,30 ч. К. М. Н.р.

Русе се е движил в гр.Русе по ул. „Видин" в посока от ул. „Мария Луиза" към ул. „Неофит Бозвели". Вървейки по тротоара, същият попада на участък с разбити, липсващи и неукрепени плочки, в резултат на което губи равновесие, полита и пада. От приложената по делото епикриза, издадена от „Клиниката по ортопедия и травматология при „МБАЛ „КАНЕВ" АД се установява, че на 29.04.2025г. ищецът К. М. Н. е постъпил в лечебното заведение където е съобщил, че предния ден- 28.04.2024г. при падане получил травма на дясна гривнена става. Има данни от образно изследване за фрактура на дистален антебрахиум. Констатирана е болка в областта на дясна гривнена става и невъзможност за активни движения. Проведено е оперативно лечение, като е извършена открита репозиция и вътрешна фиксация със заключваща плака със съответен брой винтове, както и имобилизация с гипсова шина. Пациентът е изписан на 07.05.2024г. На 14.05.2024г. К. М. Н. се е явил в Отделение по съдебна медицина, където съобщил, че на 29.04.2024г. около 02:00 часа, в гр.

Русе, вървейки по тротоара се спънал в разместени плочки, при което паднал и си наранил дясната ръка. От извършеното освидетелстване и представената медицинска документация съдебният лекар е заключил, че К. М. Н. е получил счупване на костите на дясната предмишница в долната трета. Описаните 4 увреждания са резултат на действието на твърд тъп предмет в областта на дясната длан и по давност могат да бъдат получени както се съобщава от освидетелствания, което е довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за срок повече от тридесет дни. Това се подкрепя и от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза. По повод на установените травматични увреждания на десен горен крайник на Н. е проведено деветдневно стационарно лечение, включващо диагностични изследвания, оперативно лечение, медикаментозно лечение и имобилизация на десния горен крайник. Така описаните диагностични и лечебни процедури са били необходими за възстановяване на установените увреждания. При такива увреждания, каквито са установени при Н., обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването им, след което продължават със значителен интензитет до имобилизиране на крайника и провеждане на лечение, след което постепенно намаляват. Болки със значителен интензитет се усещат и в следоперативния период, както и в периода на раздвижване.

Болки с по-слаб интензитет, но c продължителен характер могат да се усещат за по-дълъг период от време, с месеци и години, особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. При такива увреждания, каквито са установени при К. Н., обикновено основният възстановителен период продължава около 2,5-3 месеца.

От свидетелските показания на В. Н.а (живее на семейни начала с ищеца) се установява, че по време на престоя в болницата го посещавала всеки ден и му помагала за обличане, хранене, къпане, сядане, ставане. След изписването му, в продължение на два месеца му оказвала същата помощ и вкъщи. К. не можел да шофира, да се храни, да се къпе и облича. Дясната му ръка била гипсирана от лакътя до китката в продължение на около месец.

Ищецът не можел да върши ежедневни неща, заради болките в ръката, които също му пречели да работи. В този период ищецът се занимавал с продажба на коли и пътувал често до Румъния от където купувал коли. Инцидентът се отразил негативно и на психическото състояние на ищеца, тъй като не можел да работи и да изкарва пари, и трябвало да ангажира свидетелката за всичко.

При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

5

Първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, като е приел, че съгласно чл. 31 от Закона за пътищата дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Както бе посочено по-горе, не е спорно между страните, че влиза в задълженията на Община-Русе да поддържа твърдяното място на инцидента- тротоар на ул. ,Видин" в гр. Русе. Безспорно е установена по делото и причинната връзка между процесния инцидент и бездействието на ответника Община Русе относно поддръжката на мястото на инцидента. Това обстоятелство е подкрепено от събраните гласни доказателство по делото, както и от изслушаните и приети експертизи. Единствено спорен е въпросът относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Оплакванията на жалбоподателя, че първостепенния съд не е обсъдил и оценил всички релевантни за делото обстоятелства - включително комплексния характер на травмата, инвазивното оперативно лечение, последиците от него, засягането на водещия крайник, продължителната зависимост от чужда помощ, същественото отражение върху ежедневието и трудовата активност, прекъсването на обичайния жизнен ритъм, психоемоционалните последици, както и данните за остатъчни болки и продължаващи оплаквания, се явяват основателни.