Определение № 605 от 05.07.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 605 гр. София, 05.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора Д. С. Ст. като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600577 по описа за 2022 година Производството по реда на чл. 440 НПК вр. глава 22- ра НПК.

Образувано е по въззивна жалба на началника на Затвора София срещу протоколно определение от 25.05.2022г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 29 състав, по нчд № 1745/22, с което съдът е освободил условно предсрочно лишения от свобода К. И. К. от изтърпяване на остатъка от общото най-тежко наказание наложено по нчд № 254/2017 на Окръжен съд Ямбол, на който възлиза към датата на влизане в сила на определението и наложил в рамките на целия изпитателен срок пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - „Задължителни пробационни срещи с пробационен служител“.

С жалбата се поддържат доводи за неправилност на определението. Възразява се срещу извода на съда, че осъденият се е поправил. Изразява се недоволство от едностранчивия подход на определението да се игнорират становища на администрацията на затвора, а да се кредитират само положителните данни от доклада на инспектора социална дейност. Релевира се, че оценката на риска от рецидив и вреди за осъдения се изготвя на база на извършеното правонарушение, криминално минало и други обстоятелства, които са останали непроменени от първоначалните стойности.

Само декларирането от негова страна на мотивация за промяна не можело да обоснове приложение на чл. 70 НК, без да се подкрепя от останалите доказателства. Според началника на затвора поправянето предполага завършен превъзпитателен и самопревъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното, да показва съзнание за неговата укоримост и че такова поведение няма да рецидивира. Осъденият обаче не бил достигнал такова съзнание. Напротив, в заседанието пред СГС той демонстрирал омаловажаване на извършеното деяние и показал, че не разпознава проблемите си. Бил и дисциплинарно наказван. С жалбата се 1 релевира, че прекъсванията на изпълнението на наказанието при осъденото лице по здравословни причини водели до затрудняване на работата на инспекторите социални дейности и възпитателна работа, поради което не били изчерпани възможностите за ефективно възпитателно въздействие. Рискът за обществото бил запазен на средно ниво, което също показвало, че осъденият не е напълно поправен и превъзпитан.

Редукцията на риска от рецидив от 40 на 35 точки била незначителна предвид периода на пребиваване в затвора - 4 години. Представят се още и доводи, че според съдебната практика при този вид дела се търси баланс между личния и обществен интерес, като приоритет се отдава на обществения. Следвало в случая да се прецени постигането освен на специалната, още и на генералната превенция. Прави се искане за отмяна на определението.

Срещу жалбата е постъпил отговор на защитника на осъденото лице, с който моли определението да бъде потвърдено. Развива съображения, че осъденият се намира в крайната си степен на процеса на поправяне, поведението му в затвора е повече от добро, труди се усърдно въпреки здравословното си състояние и показал реално настъпила положителна промяна.

За изясняване и правилно решаване на делото въззивният съд го разгледа в публично заседание като събра допълнителни доказателства –доклад от ИСДВР, пробационен доклад и актуална справка за времето на изтърпяване на наказанието.

В съдебно заседание представителят на началника на затвора поддържа жалбата.

Релевира, че за осъдения все още не са налице категорични доказателства за поправяне.

Макар корекционният процес да е дал задоволителни резултати, той бил незавършен.

Поведението на осъдения все още било непоследователно. За това се позовава на наложено на осъдения дисциплинарно наказание, независимо че то вече било погасено по давност. Също така посочва, че прогресивната пенитенциарна система не била завършена, тъй като режимът на изтърпяване на наказанието все още не бил променен в „лек“. Рискът от вреди за обществото оставал среден. Позовава се и на немалкия остатък от наказанието – две години и пет месеца. Представя планираните цели за осъдения – да има устойчива линия на поведение, да не нарушава реда и дисциплината, да се замени режимът на наказанието в лек, както и да се редуцира рискът от рецидив.

Прокурорът от Софийска апелативна прокуратура счита жалбата за основателна и предлага определението на първоинстанционния съд да се отмени.

Защитникът на осъдения взема отношение към новосъбраните доказателства, за които счита, че само надграждат тезата на жалбата. Акцентира на здравословното състояние на осъдения. Изразява несъгласие с довода на представителя на началника на затвора за значението на остатъка от наказанието. Счита, че осъденият е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, а в оценката на администрацията на затвора личали предубеденост и тенденциозност. Посочените в доклада на социалния работник проблемни зони били декларативни. Администрацията била игнорирала данните за наличието на ресурси на личността като: изградени трудови навици, безпроблемно поведение устойчиво на фрустрации, подкрепящи семейни взаимоотношения, жилищно устройване, нагласа за живот на свобода. Наложената от СГС пробационна мярка допълнително придавала сила и законово обезпечение.

2

Осъденият искрено се разкайвал и признавал вината си. Защитникът се позовава и на Постановление № 7/75 ПВС, както и на Препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа рег. № 2003/22 - относно намаляване на вредното въздействие на лишаването от свобода върху личността, насърчаване на по-ранно разглеждане на подходящи условия и мерки за надзор и икономия на ресурси на обществото. Моли определението да се потвърди.

Осъденият в лична защита се присъединява към защитника. Изразява съжаление за извършеното престъпление. Счита, че няма опасност от рецидив, тъй като здравето му било сериозно разклатено, нямал физическа възможност да се занимава с такива неща, желае да си отиде на село, да отглежда животни и там да прекара остатъка от живота си, имал и пенсия. Поради здравословното си състояние не можел и да работи, както искал. Моли да бъде освободен, като заявява, че ще изпълнява наложената пробация.

В последна дума отново моли да бъде освободен.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на отговора към нея, на страните в съдебно заседание и доказателствата по делото, прие следното:

Жалбата е допустима за разглеждане. Тя е подадена от активно легитимирана страна и в предвидения законов срок.

По същество е неоснователна.

Определението е законосъобразно, постановено в съгласие с доказателствата по делото /независимо от нерешаващия пропуск на част от констатациите в тях/, и при правилно приложение на закона. Новите доказателства събрани от въззивния съд не променят изводите му по същество, а ги потвърждават.

К.К. изтърпява общо наказание от осем години лишаване от свобода наложено с определение на Окръжен съд Ямбол по нчд № 2543/2017 за престъпления по чл. 242, ал. 4, пр.1, вр. ал. 2, пр.1 НК и чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК.

Осъденият К. първо постъпил в Затвора Бобов дол, след което на 04.06.2018г. бил преместен в Затвора София, с начало на общото наказание - 21.02.2017г.

Към датата на заседанието на първостепенния съд - 25.05.2022г., осъденият е изтърпял фактически от наказанието – 5 години, 1 месец и 4 дни, от работа – 4 месеца и 13 дни, всичко – 5 години, 5 месеца и 17 дни, остатък – 2 години 6 месеца и 13 дни.

Към датата на заседанието на САС – 30.06.2022г. той е изтърпял, фактически – 5 години, 2 месеца и 10 дни, от работа – четири месеца и 13 дни, всичко – 5 години, 6 месеца и 23 дни, с остатък – 2 години, 5 месеца и 7 дни.

Изпълнението на наказанието е било прекъсвано по здравословни причини за период от 4 месеца и 4 дни.

При така изложеното, верен е изводът на първия съд, още повече затвърден към датата на въззивното заседание, че лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наказанието, с което е налице първото условие на чл. 70, ал. 1 НК.

Независимо от отрицателното становище на затворническата администрация, първостепенният съд е приел, че е налице и второто условие - че осъденият е дал 3 доказателства за своето поправяне в степен достатъчна да обоснове предсрочно освобождаване.

Въззивната инстанция споделя този извод.

За да постанови определението си, първостепенният съд се е позовал не само на писмените доказателства за престоя и поведението на осъденото лице в затвора, сред които - становища, доклади на администрацията и документи относно здравословно състояние, но и на гласни доказателства, които сам е събрал чрез разпит на осъдения и на инспектор социална дейност св. С. А.. Оплакването на жалбата за едностранчив подход на съда има своите частични основания, доколкото необсъдени от него са останали констатациите от докладите за актуални проблемни зони у осъдения, както и за средни стойности на риска от вреди за обществото. Въззивният съд прецени значението на тези дефицити, но не ги намери да са такива, поради които крайният резултат на делото следва да е друг.

Първостепенният съд, независимо от изложеното, не е пренебрегнал, че данните за осъдения не са напълно еднопосочни, а са както положителни, така и отрицателни.

Като отрицателни той е имал на вниманието си най-вече наложеното на лицето дисциплинарно наказание. Съдът е преценил внимателно съотношението им и вярно е отмерил, че положителните са значително и качествено преобладаващи, така че да оформят необходимата устойчива тенденция на развитие.

В продължение на изложените доводи, въззивният съд следва да отбележи, че не споделя тезата на въззивната жалба, че позитивните данни за лицето следва да са непременно и през цялото време еднопосочни. Осъденият може и да е имал своите непоследователности, които обаче да не се явяват решаващи за крайния извод, че е постигнал необходимата личностна промяна. Още повече, когато става въпрос за немалък престой в затвора. Ето защо, правилното отношение към този въпрос изисква данните да се разглеждат комплексно – не само количествено, но и според тяхното естество, тежест и значение.

Обосновано първият съд е приел, че в продължителен период от време осъденият напълно е отговарял на изискванията на затворническата администрация.

Спазвал е дисциплината и е показвал респект към служителите.

Видно от доказателствата, подложени на самостоятелен прочит и от този съд, осъденият последователно и систематично е имал добри прояви, включвал се е различни инициативи в рамките на затвора, имал е пълноценен обществен живот, макар и в ограничената среда на затвора и на практика е полагал очакваните от него усилия.

Така, от доклад на ИСДВР от 18.04.2022г., допълнен от представения пред този съд пробационен доклад и доклад от ИСДВР от 24.06.2022г., се установява, че осъденият през 2017г. е участвал в програма „Формиране на толерантност към различията“.

При първоначалното настаняване в затвора той е бил разпределен в група за лица на по-висока възраст и здравословни проблеми и не е включен в трудова дейност.

От 12.05.2020г. започнал да реализира доброволен неплатен труд като "градинар 4

– зеленчукова градина". Имал е позитивна линия на поведение и е поощряван няколко пъти. Награждаван е със заповеди на началника на Затвора от 27.12.2019г., 09.04.2020г., 08.07.2020г. и 20.10.2020г. по различни поводи - участие в състезание, спазване на режимните изисквания, ангажиране с изпълнение на плана на присъдата, поддържане позитивна линия на поведение, стриктно изпълнение на плана на присъдата и уважително отношение към администрацията. За добро поведение на осъдения първоначалният "строг" режим" на изтърпяване на наказанието бил променен на "общ" със заповед на началника на затвора от 21.05.2020г., а от 22.12.2020г. бил прекатегоризиран в "открит тип". Назначен е и като "калкулант" на щат в служебния стол от 19.02.2021г.