Решение № 398 от 16.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Варна, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20263100500397 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от К. А. О. от с.Пчелник против решение №70/08.01.26г., постановено по гр.д.№2698/25г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. А. О. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, иск за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба- 05.03.25г. до окончателното изплащане на задължението поради липса на доказателства за изпълнение на условието по чл.390 КЗ за представяне на удостоверение за прекратена регистрация на МПС.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението.

Излага, че прекратяването на регистрацията на МПС поради настъпила тотална щета зависи само от волята на застрахователя, който следва да издаде удостоверение за тотална щета и чак тогава собственикът може да прекрати регистрацията, което в случая не било сторено. Счита, че отказът на ответника да признае случая за тотална щета изключва възможността за прекратяване на регистрацията на МПС, поради което и с поведението си застрахователят се поставил в забава за това обезщетение и дължал обезщетение за забава от датата на исковата молба. Сочи, че с отказа или бездействието си да подаде уведомление за тотална щета следва да се приеме, че застрахователят не е определил и изплатил пълно застр.обезщетение в сроковете по договора за застраховка или тези по чл.497 КЗ. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен искът.

Въззиваемата страна „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз 1

Ал.Дондуков“ №68, е депозирала отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от К. А. О. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 2890.54 евро /с оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, частичен иск от вземане в размер на 4096,10 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. Пежо Боксер с рег.№ ******, в резултат на настъпило на 13.11.2024г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба твърди, че на 13.11.2024г. , в гр.Варна собственият на ищеца л.а. Пежо Боксер с рег.№ ****** е блъснат от л.а. Пежо Боксер с рег.№ *******. Твърди, че за ПТП е съставен Протокол за ПТП №1561, в който като виновен е посочен водачът на л.а. Пежо Боксер с рег.№ *******. Сочи, че л.а. Пежо Боксер с рег.№ ******* е застрахован по застраховка ГО при отв.дружество със срок на действие 31.07.24г.-30.07.25г.

Излага, че на 04.01.25г. уведомил застрахователя, който съставил опис на щетите. Твърди, че на 20.01.25г. получил като обезщетение сумата от 1989лв, но счита, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, възлиза на 10000лв, поради което има правен интерес от предявяване на иска.

В отговор на исковата молба ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва факта на изплащане на обезщетение по образувана застр.щета, като излага, че претендираната сума надвишава средната пазарна стойност за ремонт на щетите и стойността на МПС, което било овехтяло и амортизирано. Счита, че изплатената сума отговаря на стойността на ремонта, като обезщетяване, без отчитане на овехтяването, би довело до неоснователно обогатяване. Оспорва и акцесорния иск за лихва, като счита, че при тотална щета застрахователят се счита в забава от датата на представяне на доказателство за отрегистриране на МПС.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и 2 допустимо.

Решението на ВРС в частта, с която е уважен предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. Пежо Боксер с рег.№ ******, в резултат на настъпило на 13.11.2024г. ПТП, в размер от 2890.54 евро, частичен иск от вземане в размер на 4096,10 евро, е влязло в сила. Следователно влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, а именно наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за дължимостта на законната лихва върху присъденото обезщетение и в този предметен обхват следва да се произнесе и въззивният съд съобразно правилото на чл.269, изр.2 ГПК.

По въпроса за началния момент на дължимата лихва за забава в хипотезата на предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ / какъвто е настоящият/ е налице трайна практика на ВКС, според която при хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгласно чл.493, ал.1, т.5 вр. чл.429, ал.2, т.2 вр. ал.3 КЗ, от по-ранната от двете възможни дати уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава / така решение №72/29.06.22г. по т.д.№ 1191/21г. на ВКС, решение № 50001/ 03.02.2023г. по т.д.№ 2530/21г. на ВКС, решение № 50110/12.03.2024г. по т.д.

№1108/22г. на ВКС и други/. Това задължение за лихва на застрахователя съгласно горецитираните разпоредби не е поставено в зависимост от наличието на допълнителни обстоятелства. Ето защо и въпросът за наличието или не на представено удостоверение за прекратяване на регистрацията на автомобила поради тотална щета се явява неотносим за началния период на дължимост на лихва за забава върху обезщетението по чл.432, ал.1 КЗ.

По делото няма спор, че ищецът е отправил претенция към застрахователя по чл.498 КЗ, като след изтичането на срока по чл.497 КЗ, доколкото не е налице изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на дължимото застр.обезщетение, той вече носи отговорност за собствената си забава, за обезщетяването на вредите от която дължи законна лихва. Следователно, съдът намира, че в разглеждания случай обезщетение за забава се дължи от застрахователя, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

3

Ето защо решението на ВРС в обжалваната му част се явява неправилно и следва да се отмени, като върху уважения размер на главницата се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2025г. до окончателното изплащане.

При този изход на спора в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложени сторените от въззивника за въззивно производство разноски за адв.възнаграждение и държ.такса. От въззиваемата страна е релевирано възражение за прекомерност. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие е отразено заплащане на адв.възнаграждение в размер на 245 евро с ДДС в брой. Съдът съобрази, че с оглед на даденото с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 разрешение, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, той не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко–фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай отчитайки фактическата и правна сложност на спора, обема и съдържанието на предоставената от адвоката правна защита, липсата на събрани доказателства пред настоящата инстанция, съдът намира за справедливо и обосновано възнаграждение на проц.представител за въззивна инстанция в размер на сумата от 245 евро с ДДС. Ето защо възражението се явява неоснователно и в полза на въззивника следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на общо 257,78 евро – държ.такса и адв.хонорар.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №70/08.01.2026г., постановено по гр.д.

№2698/2025г. на Варненски районен съд, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от К. А. О., ЕГН **********, с адрес ******, срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, иск за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба-05.03.25г. до окончателното изплащане на задължението поради липса на доказателства за изпълнение на условието по чл.390 КЗ за представяне на удостоверение за прекратена регистрация на МПС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, ДА ЗАПЛАТИ на К. А. О., ЕГН **********, с адрес ******, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2890,54 евро, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2025г. до окончателното 4 изплащане.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, ДА ЗАПЛАТИ на К. А. О., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от 257,78 евро, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за въззивно производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

В необжалваната му част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5