Решение № 865 от 14.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Варна, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20263110201901 по описа за 2026 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от И. С. И. чрез адв. В. Ш. от АК – Варна против НП № 26-0460-000308 от 27.04.2026г. на Н. В. П. на длъжност ВПД ****** група при ОД на МВР - Варна, Пето РУ - Варна, с което на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 255,65 евро (500,01 лв.) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

С депозираната жалба се оспорва фактическата обстановка, посочена в НП. Навеждат се твърдения, че въззивникът и собственикът на автомобила не са били информирани по отношение прекратената регистрация на автомобила и към момента на спиране превозното средство не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Излагат се доводи, че по административнонаказателната преписка липсват доказателства за прекратената регистрация на 03.02.2026г. Жалбоподателят посочва още, че липсва публичен регистър, в който тези данни да бъдат достъпни за проверка.

Въззивникът приема, че не е изпълнен фактическия състав на нарушението по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Процесуалният представител на въззивника - адвокат Ш., е депозирал писмено становище, в което се поддържат наведените в жалбата доводи и моли за отмяна на наказателното постановление.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от гл. ю.к. Л.-А. със становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника и е определена санкционната норма. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28, б.“а“ от ЗАНН.

Прави се искане на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 15.03.2026г., около 01:36 ч., въззивникът управлявал л.а. „******“ с ДК№ ******* в гр. Варна по главен път 1-9 до 98.300км в посока к. к. Златни Пясъци, собственост на „*********“ ЕООД с булстат *********. Същият бил спрян за проверка от полицейският служител към ОД на МВР – Варна, Пето РУ Варна - полицай Я. Д.. В хода на проверката е установена самоличността на водача. След извършена справка е констатирано, че по отношение на процесното МПС няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“, поради което регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 03.02.2026г. на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП.

При така установените факти полицай Д. съставил на въззивника АУАН, серия „GA“ № *****/*****г. в присъствието на свидетеля – служител към Пето РУ – Варна, П. А.. Издадена е и заповед за прилагане на принудителна административна мярка №*******/*******г., с която на въззивника е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС“. Впоследствие с мотивирана резолюция № ********/**********г.

2 по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна административнонаказателното производство е прекратено и преписката е изпратена на ВРП с оглед преценка за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.

С постановление № 5639/20.04.2026г. прокурор при ВРП е отказал да образува наказателно производство по случая, като е приел, че от субективна страна не е доказано осъществено деяние по чл. 345, ал. 2 от НК от водача И.

С. И.. Приема, че същият следва да понесе административнонаказателна отговорност.

Материалите по преписката, ведно с постановлението на ВРП са изпратени на ******а на сектор “ПП“ при ОД на МВР- Варна за сведение. Въз основа на същите, на 27.04.2026 г. е издадено обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление № ********/******** е издадено от компетентен орган – ВПД ****** на група при ОД на МВР - Варна, Пето РУ Варна, видно от заверени копия на заповед № ********/********* и заповед № ********/*********, издадена от Министъра на вътрешните работи.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина 3 на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

В хода на съдебното производство се установява като безспорен фактът, че на посочените в наказателното постановление дата и място, въззивникът И.

И. е осъществявал управление на разглеждания лек автомобил, действайки в правното качество на „водач“ на МПС. Категорично е изяснено също така, че превозното средство е било управлявано по пътна артерия, предназначена за обществено ползване, както и че към момента на проверката регистрацията на това МПС е била вече служебно прекратена. Самият акт по преустановяване на регистрационния режим на описания автомобил е бил реализиран на основание разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

За да бъде квалифицирано едно деяние като административно нарушение от неговата субективна страна, е необходимо то да е извършено виновно по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че обективните елементи на състава трябва да са били обхванати от съзнанието на дееца или, в случай че не ги е предвиждал, той да е бил длъжен и да е имал обективната възможност да ги предвиди.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, предвижда, че прекратяването на регистрацията на превозно средство се извършва служебно.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регистрацията на пътни превозни средства се прекратява служебно при постъпване на уведомление от Гаранционния фонд съгласно чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това действие собственикът на превозното средство задължително се уведомява. Веднъж прекратена по този ред, регистрацията може да бъде възстановена служебно при предоставяне на данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по инициатива на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска 4 отговорност“ на автомобилистите. Информирането на собственика за служебното прекратяване на регистрацията е от съществено значение както за упражняване на правото му да възстанови регистрацията по свое желание, така и за самото узнаване на факта, че регистрацията е била прекратена служебно.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебното прекратяване на неговата регистрация не представлява елемент от фактическия състав на самото прекратяване, но е в пряка зависимост със субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Това е така, тъй като законът вменява на административния орган задължението да информира собственика за извършеното служебно действие по прекратяване на регистрацията на МПС. Прекратяването на регистрацията не настъпва автоматично по силата на закона при липса на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се осъществява след автоматизирано известие от Гаранционния фонд съгласно чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

Неспазването на изричното законово изискване за уведомяване на собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията поражда правни последици. В случай че собственикът не е бил надлежно информиран за този факт, той не би могъл да го съобщи на всяко друго лице, на което е поверил управлението на автомобила, включително и на въззивника И. в конкретния казус. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

В материалите по административнонаказателното дело липсват доказателства, потвърждаващи, че жалбоподателят е бил наясно с прекратената регистрация на автомобила, като такива данни не са събрани и чрез проведените в съдебната фаза допустими и нужни процесуални действия.

Липсата на осведоменост у шофьора за този значим факт се подкрепя и от обстоятелството, че по време на полицейската проверка автомобилът е бил с поставени регистрационни табели.

От горепосоченото произтича изводът, че И. не е съзнавал, съответно не 5 е бил длъжен и не е имал възможност да съзнава, че регистрацията на превозното средство е била преустановена. Той не е собственик на превозното средство и не подлежи на известяване в това си качество за извършеното прекратяване на регистрацията. В производството не са представени доказателства той да е бил известен от собственика, нито че самият собственик е имал информация за прекратената регистрация на моторното превозно средство. С оглед на това съдът приема, че не е доказано виновното извършване на описаното в наказателното постановление деяние, независимо дали под формата на умисъл или непредпазливост.

Въз основа на тези мотиви съдът счита, че наказателното постановление трябва да бъде отменено като противоречащо на закона и необосновано.

При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде осъдено ОД на МВР - Варна да заплати на И. С. И. заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, находящ се на лист 6 от делото, заплатеното възнаграждение е в размер на 500 евро.

С оглед изхода на делото, съдът намери, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63 , ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № ********/******** на ВПД ******а на група при ОД на МВР-Варна, Пето РУ – Варна, с което на И. С. И. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 255,65 евро (500,01 лв.) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на И. С. И. с ЕГН ********** парична сума в размер на 500 евро (977,92 лева), представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1901 по описа за 2026 г. на 6