Решение № 5 от 08.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№5 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000773 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 1188/11.08.2025 г. по т.д. № 934/2024 г. на СГС, I-18 състав са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ГРЕЙНСТОР ТРЕЙДИНГ“ АД, ЕИК 203559858, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Едуард Тотлебен“ № 85-87 срещу „Н.И“ ООД, ЕИК 201253834, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ул. „Самуил“ № 42, и Н. Ц. Н., ЕГН **********, с адрес ***, искове за признаване за установено, че за „ГРЕЙНСТОР ТРЕЙДИНГ“ АД съществува вземане на основание чл. 538, ал. 1ТЗ, вр. чл. 537, вр. чл.

485 ТЗ срещу „Н.И“ ООД и Н. Ц. Н. при условията на солидарност за сумата от 48 158 лв., удостоверено в заповед за незабавно изпълнение, издадена на 16.09.2023 г. по гр. д.

№ 49435/2023 г. по описа на СРС, 168 с-в, представляващо материализирано парично вземане в издаден запис на заповед от 12.06.2023 г., с падеж на 15.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 01.09.2023 г. до окончателното й заплащане.

Ищецът „ГРЕЙНСТОР ТРЕЙДИНГ“ АД (наричан по-долу и Грейнстор) е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Конкретно се поддържа, че е неправилно заключението на съда, че към датата на падежа на записа на заповед – 15.07.2023 г. вземането за неустойка не е било изискуемо, тъй като падежът на вземането за неустойка, обезпечено с процесния запис на заповед, бил 15.07.2025 г. в хипотеза на неизпълнение, която дата съвпадала с падежа по записа на заповед. Сочи се още, че решението на СГС противоречало на договорната клауза, с която е 1 уговорено задължение за заплащане на неустойка, която се дължала от ответниците, тъй като те не изпълнили поетото задължение да престират с уговореното количество, качество и срок. Съдът неправилно приел още, че не са налице предпоставките за възникване на вземането за неустойка, които се установявали предвид събраните доказателства – лабораторни изследвания, че качествените показатели на доставяната от ответното дружество пшеница не отговарят на уговореното и ищецът не можело да бъде принуден да приеме нещо различно от договореното. Неправилни били изводите на съда и относно наличието на забава на кредитора, тъй като той направил всичко необходимо да приеме изпълнението, но предложеното изпълнение не отговаряло на уговореното качество. На следващо място, решението на съда почивало единствено върху свидетелските показания, които били опровергани от събраните писмени доказателства. Въз основа на изложеното е направено искане да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Ответниците “Н.и“ ООД и Н. Ц. Н. са депозирали отговор на въззивната жалба, в който са изложили доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „ГРЕЙНСТОР ТРЕЙДИНГ“ АД е твърдял в исковата си молба, че на 12.06.2023 г. „Н.И“ООД издали запис на заповед в негова полза за сумата 245 700 лева с падеж 15.07.2023 г., който бил авалиран от ответника Н. Ц. Н.. След настъпването на падежа на вземането по ефекта, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу издателя и авалиста на ценната книга, като въз основа на заявлението по частно гр. дело № 49435/2023 г. по описа на СРС, 168 състав била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Длъжниците в изпълнителното производство депозирали възражения срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, като в законоустановения срок ищецът предявява установителен иск за установяване съществуването на вземане на ищеца в размер на сумата от 48 158 лв., дължима солидарно въз основа на издаден от „Н.И“ ООД запис на заповед от 12.06.2023 г., авалиран от ответника Н. Ц. Н., издаден за обезпечаване на задължение на ответника „Н.И“ ООД за неустойка по чл. 7, ал. 2 от Договор за покупко- продажба на зърно № 13202723 от 12.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 01.09.2023 г. до окончателното плащане, което вземане е удостоверено в заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч . гр. д. № 49435/2023г. по описа на СРС, 168 състав (петитумът е уточнен с молба вх. № 64013/04.06.2024 г.)

Ищецът е пояснил, че между него в качеството му на купувач и ответното дружество „Н.И“ ООД, в качеството му на продавач, бил сключен Договор за покупкопродажба на зърно (на зелено) № 13202723/ 12.06.23 г., по силата на който ответното дружество се задължило да достави 500 т. хлебна пшеница от български произход, 2 реколта 2023 г. в срок от 15.06.2023 г. до 15.07.2023 г., при договорена цена от 378 лв. на тон, като съгласно чл. 6, ал. (2) купувачът заплаща 80% от договорената цена след подписване на договора, а остатъкът от 20% след доставка на договореното количество, което следвало да има уговорените в договора качествени показатели. В договорения срок за доставка продавачът изпълнил едва 75.560 т. от дължимото количество на стойност 28 561.86 лв. Недоставени по договора били 424.44 тона, като авансово били заплатени 80% от стойността на договореното зърно, а именно 151 200 лв. по фактура 473/12.06.23г. На 20.07.2023 г. купувачът изпратил до продавача констативен протокол за доставените 75.560 т. от общо 500 т. договорено количество пшеница с уведомление за разваляне на договора на основание чл. 7 от същия, със задължение за неизправната страна да възстанови незабавно остатъка от авансово получената сума, както и да заплати 30% неустойка, изчислена върху паричната стойност на недоставеното количество зърно, а именно 122 638.32 лв. от авансово заплатени 151 200 лв. по фактура 473/12.06.23 г., както и заплащане на сумата, представляваща 30% неустойка върху паричната стойност от 160 438. 32 лв. за недоставените 424.44 т. от договорени 500 т. Ищецът твърди, че авансовото плащане по процесния договор било възстановено от ответника, но не била платена дължимата по договора неустойка за неизпълнение, която била призната от ответника в размер на 48 158 лв., представляваща 30% неустойка върху паричната равностойност на недоставени 424.44 т. от договорени 500 т. /160 438.32 лв./, дължима на основание чл.

7, ал. 2 от договора.

Ищецът е посочил още, че на основание чл. 6, ал. 3 от договора ответникът издал запис на заповед, който бил авалиран от управителя в качеството му на физическо лице за сумата от 245 700 лв., която покривала всички настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от сключения договор.

Ответниците „Н.И“ООД, и Н. Ц. Н. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорвали предявените искове. Ответниците не са оспорвали сключването на процесния договор между ответното дружество и ищеца, както и че ответното дружество е получило авансово сумата от 151 200 лв. Твърдели са, че „Н.И“ООД започнали жътва на 03.07.2023 г. и от тази дата започнали да извозват пшеницата от полето в своя склад. Към 13.07.2023 г. „Н.и“ ООД имали на склад 695 480 кг. пшеница.

На 12.07.2023 г. купувачът посетил склада на продавача, взел проба от наличното количество пшеница и на 14.07.2023 г. започнал да извозва закупеното от него зърно със свой превоз, като на тази дата били извозено само 75 560 кг. На 27.07.2023 г. ответното дружество издало и осчетоводило в своето счетоводство кредитно известие № 482/27.07.2023 г. за недоставено количество пшеница, реколта 2023 г. на стойност 122 638. 32 лв. към фактура № 473/12.06.2023 г. На същата дата представил на купувача това кредитно известие, като от своя страна купувачът – ищец го подписал и осчетоводил в своето счетоводство. На същата дата продавачът заявил на ищеца съгласието си да възстанови даденото на отпаднало основание авансово плащане чрез извършване на едностранно прихващане на насрещни вземания за сумата от 122 638.32 лв. по издаденото кредитно известие с насрещно вземане от 56 225 лв., представляваща задължение на ищеца, произтичащо от договор за покупко- продажба на зелено от 09.06.2023 г. на ечемик. На 28.07.2023 г. продавачът извършил допълнително частично плащане на сумата от 66 416.57 лв., като с това плащане била върната цялата сума по авансово платената и недоставена пщеница. Ответниците са твърдели, че „Н.и“ ООД са изправна страна по Договор за покупка на зърно, тъй като виновното неизпълнение по него е от страна на ищеца, който сам се поставил в невъзможност за изпълнението на договора. На 27.07.2023 г. договорът бил развален по взаимно съгласие в неизпълнената му част за доставка на 424.44 т., евентуално договорът бил прекратен едностранно от страна на „Н.и“ ООД поради това, че ищеца 3 бил неизправна страна. Ответниците са поддържали още, че претендираната от ищеца неустойка почива на нищожна договорна клауза поради накърняване на добрите нрави. Размерът на неустойката бил формулиран по такъв начин, че не зависел от крайния срок на договора, а същата била определена като безсрочна. По този начин уговорената мораторна неустойка била приравнена на неустойка като при неизпълнение - на компенсаторна неустойка, която била формулирана в ал. 1 на чл. 7 от договора. Освен уговорената неустойка, в чл. 7, ал. 3 от договора било уговорено самостоятелно право на ищеца да получи обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи. С уговарянето на тези последици се целяло не само обезщетяване на купувача и санкционирането на насрещната страна, но като резултат се стигало до неоснователно обогатяване на ищеца.

В допълнителна искова молба, уточнена в първо съдебно заседание, ищецът е оспорвал твърдението, че сам се е поставил в невъзможност за изпълнение, тъй като съгласно чл. 4 от договора страните договорили срок за изпълнение, а именно от 15.06.2023 г. до 15.07.2023 г., какъвто бил и падежът на записа на заповед, в който срок продавачът бил длъжен да достави цялата стока в договореното количество, независимо дали купувачът го кани, прави заявка или не. Ищецът е оспорвал възражението за нищожност на договорната клауза, тъй като била приложима разпоредбата на чл. 306 ТЗ. Ищецът е твърдял, че ответникът не е изпълнил задължението си за продажба на пшеница от вид, качество и количество, което са уговорили в процесния договор, тъй като са договорени 500 тона пшеница при уговорени параметри и те не са ги доставили. В чл. 2, ал. 2 от договора бил договорен начина на доставка, при който договорното количество следвало да бъде налично при продавача. Ищецът е твърдял, че това количество не отговаряло на договореното качество, а не че изобщо не е било налично това количество при ответника. Съгласно клаузите на договора в случай, че доставката не отговаря на договореното качество, купувачът имал право да откаже доставката на пшеницата и да поиска да бъде му бъде доставено зърно с договорените качествени показатели, които са авансово заплатени.