Решение № 149 от 19.04.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. П., 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230101115 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът – „Ю. Б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О. п.“ № 260, ЕИК ***, твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника (като кредитополучател), възникнало от Договор за кредитна карта с № МК135538 от 02.06.2020 г. Поддържа, че по силата на тази сделка (в качеството си на кредитодател) е предоставил на кредитополучателя паричен кредит, усвояван посредством кредитна карта, с лимит от 12 000 лв., като била уговорена и договорна лихва. Заявява, че кредитополучателят е извършил многократни усвоявания на кредитния лимит, но не е погасявал насрещните си задължения редовно. Изтъква, че по тази причина кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, в резултат на което задълженията по него понастоящем възлизат на: 4 589,52 лв. – неплатена главница; 834,87 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 03.05.2022 г. до 01.08.2023 г., и 499,93 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за времето от 03.05.2022 г. до 02.08.2023 г. Иска постановяване на неприсъствено решение, с което визираните суми да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба – 18.08.2023 г., до погасяването.

Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – Т. М. З., с адрес в с. П., общ. П., ул. „М.“ № 4, ЛНЧ ***, не е взел 1 становище по ищцовите претенции.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото:

Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.

От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в исковата молба, и на представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.

На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното открито заседание. Въпреки това, не е представил отговор на исковата молба, не е взел участие в откритото заседание, не е изразил становище и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.

На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че те са вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т.

2, предл. 1 ГПК.

В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

2. По съдебните разноски:

2

Този изход от производството предоставя право на разноски на ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

Общият размер на съдебно-деловодните разходи, които му се дължат, се равнява на сумата от 999,04 лв., която включва заплатена държавна такса (283,58 лв.) и заплатено възнаграждение за един адвокат (715,46 лв.).

Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. М. З., с адрес в с. П., общ. П., ул. „М.“ № 4, с ЛНЧ ***, да заплати на „Ю. Б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О. п.“ № 260, ЕИК ***, следните суми:

- 4 589,52 лв. – неплатена главница по Договор за кредитна карта с № МК135538 от 02.06.2020 г., сключен между „Ю. Б.“ АД (като кредитодател) и Т. М. З.

(като кредитополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2023 г., до погасяването;

- 834, 87 лв. – договорна (възнаградителна) лихва по кредита, дължима за периода от 03.05.2022 г. до 01.08.2023 г.;

- 499,93 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за времето от 03.05.2022 г. до 02.08.2023 г., и

- 999,04 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3