Решение № 103 от 05.04.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. гр. Добрич, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500200 по описа за 2023 година намира следното :

Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК ,чл.278 вр.чл.463,ал.1 от ГПК, по жалба вх.№52501/19.12.2022г./по регистър на ЧСИ с рег.№737 Л.Т./ от И. Л. Л. с ЕГН ********** от гр.С., чрез адв.К. К.-ВнАК, длъжник по изп.д.№20197370401134 по описа на ЧСИ Л.Т. №737 на КЧСИ, с район на действие района на ДОС, срещу постановление от 16.12.2022г. за извършено разпределение на събрана сума от публичната продан на собствените и 1/2ид.части от два земеделски имота - с идентификатор *** и с идентификатор *** по КККР на с.Ж., общ.Г.Т., обл.Добрич, в размер 3665лева, В ЧАСТТА НА РАЗПРЕДЕЛЕНАТА сума от 2870.66лева за частично погасяване на вземания, обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№6834/2013г. по описа на ВРС, ГО, VІІІ състав.

Оплакванията на жалбоподателя са за незаконосъобразност на разпределянето в частта на сумата от 2870.66лева, разпределена за погасяването на вземанията на взискателя по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№6834/2013г. на ВРС, при наличие вземане на същия взискател по присъединен изпълнителен лист, издаден по т.д.№2406/2013г. на ОС-Варна.

1

Иска отмяната му и съразмерно разпределяне на същата сума за погасяване на вземанията по двата изпълнителни листа.

Ответникът по жалбата-взискателя Юробанк България АД не изразява становище. Длъжникът В. Л. Л. изразява становище за основателност на жалбата. Присъединеният взискател ТД НАП Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за допустимост и неоснователност на жалбата с доводи за извършено разпределение при условията на чл.76, ал.1 от ЗЗД.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело№20197370401134 по описа на ЧСИ Л.Т. №737 на КЧСИ, с район на действие района на ДОС, е образувано за събиране на паричните вземания на „Юробанк България“АД срещу солидарните длъжници И.И.П., действащ и като ЕТ“***“, В. Л. Л., действаща и като ЕТ „***.“, И. Л. Л. и С.Н.Т., и въз основа на изп.лист от 17.05.2013г. , издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №4084/17.05.2013г.по ч.гр.д.№6834/2013г.на РС-Варна - сумата от 30 000лева непогасена главница по договор за кредит №5010/13.05.2005г., ведно със законната лихва от 15.05.2013г., сумата от 3500.71лева лихва за периода 05.11.2012г.14.05.2013г., сумата от 1613.94лева съдебно-деловодни разноски.

Предмет на принудителното изпълнение по същото дело е и вземането на взискателя „Юробанк България“АД по изпълнителен лист от 20.05.2013г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение №4018/18.05.2013г по същото по ч.гр.д.№6834/2013г.на РС-Варна/за вземания произтичащи от договор за кредит от 2009г./ и срещу същите длъжници/без С.Н.Т./. След неуспешно за кредитора установително производство по чл.422 от ГПК срещу длъжника И. Л. Л., с решение №1531/30.03.2015г. по гр.д.

№203/2014г.на ВРС, потвърдено с решение №791/28.10.2015г. по в.т.д.

№1177/2015г. на ВОС/л.696 и сл., т.ІІ от изп.д./- отхвърляне на исковете относно вземанията, за които е издаден изпълнителния лист срещу И. Л. Л., с постановление от 25.04.2016г. принудителното изпълнение срещу нея за събиране на вземането на взискателя по този изпълнителен лист е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК.

2

С последваща молба вх.№12149/28.08.2017г.и приложен към нея изпълнителен лист от 07.08.2015г., издаден по по т.д.№2406/2013г.на ВОС /л.830-831, т.ІІІ от изп.д./, присъединено за принудително събиране е и вземане на банката срещу И.И.П., действащ и като ЕТ“***“, И. Л. Л. и С.Н.Т., за сумата от 671.20лева съдебно деловодни разноски.

Така в предмета на изп.д.№20197370401134 на ЧСИ Л.Т. е принудителното събиране на вземанията на взискателя „Юробанк България“АД срещу длъжника И. Л. Л. по изп.лист от 17.05.2013г., издаден по ч.гр.д.№6834/2013г.на РС-Варна и по изп.лист от 07.08.2015г., издаден по т.д.№2406/2013г.на ВОС.

Присъединеният взискател ТД НАП Варна има вземане само по отношение на длъжника В. Л. Л..

За принудително събиране на паричните вземания на взискателя, изпълнението е насочено върху недвижимо имущество. В резултата на успешно проведена публична продан на два земеделски имота- с идентификатор *** и с идентификатор *** по КККР на с.Ж., общ.Г.Т., обл.Добрич, съсобствени между длъжниците В. Л. Л. и И. Л. Л. при равенство в правата от 1/2ид.част, са събрани сумите от 4030лева и от 3300лева, т.е общо 7330лева.

С постановление от 16.12.2022г. ЧСИ е изготвил разпределение по чл.

460 от ГПК, предмет на частично обжалване от длъжника И. Л. Л., която е упражнила правото си на жалба в срок по чл. 462 , ал. 2 от ГПК, изтекъл на 19.12.2022г. В този смисъл жалбата е допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Въз основа на данните по делото относно вземанията, за погасяването на които са и заделени суми в полза на ЧСИ, първоначалния и присъединения взискател, който има вземане само срещу длъжника В. Л. Л., може да се обоснове извод, че подхода на ЧСИ при разпределяне на сумата от общо 7330лева, набрана от продажбата на съсобствените между длъжниците В. Л.

Л. и И. Л. Л. два недвижими имота , е правилен - половината от тази сума като събрана от осребреното имущество на И. Л. Л./1/2ид.част от всяка от двете ниви/ е разпределена за погасяване на вземания на взискателя „Юробанк България“АД и на ЧСИ. Оплаквания относно изчисленията досежно размера на дълга към датата на разпределението, размера на таксите 3 и разноски по изпълнението, относимостта им към способа, приходите от който се разпределят, както и поредността на удовлетворяването им, като порок на разпределението, жалбоподателката няма. Съгласно т. 1 от ТР № 2/21 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/21 г. на ОСГТК на ВКС, при проверката по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът проверява служебно само дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели и в случая няма порок във връзка с конституиране на лицата, които следва да участват в разпределението на приходите от осребрените на жалбоподателката имуществени права. В разпределението на сумата от осребреното имущество на длъжника И. Л. Л. следва да участва само първоначалния взискател -„Юробанк България“АД.

Единственият спорен въпрос, съобразно оплакването на жалбоподателката, е относно това дали след иначе коректното разпределение на част от събрана от публична продан сума от собственото и имущество/3665лева от двата имота/ за погасяване на такси и разноски по изпълнението на ЧСИ и взискателя „Юробанк България“АД , остатъкът от 2870.66лева следва да се разпредели за погасяване на вземания по изпълнителния лист от 17.05.2013г., издаден по ч.гр.д.№6834/2013г.на РСВарна, или съразмерно следва да се погаси и вземането по изпълнителния лист от 07.08.2015г., издаден по т.д.№2406/2013г.на ВОС.

ЧСИ е разпределил сумата от 2870.66лева за погасяване на „вземания, обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№6834/2013г. по описа на ВРС, ГО, VІІІ състав“. Вземането по този изпълнителен лист се състои от лихвоносна главница, лихви и съдебни разноски, при което от постановлението не става ясно за погасяване на кое конкретно вземане по този изпълнителен лист е заделена сумата от 2870.66лева . Според мотивите на ЧСИ по чл.436, ал.3 от ГПК със сумата от 2870.66лева се погасява лихвоностното задължение на основание чл. 76, ал.1 от ЗЗД. Лихвоносно е само главното задължение за 30 000лева, при което следва да се приеме, че остатъка от 2870.66лева е разпределен за частично погасяване на главницата от 30 000лева.

4

От гледна точка на изпълнението на задълженията /чл. 63 – чл. 78 ЗЗД/ и на изпълнителния процес, паричното вземане се състои от три части: главница, лихви и разноски. Както при доброволното изпълнение, така и в изпълнителния процес, при частично плащане, което кредиторът не може да откаже поради провеждането на принудително изпълнение, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, вземанията се погасяват в определена поредност – най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В изпълнителния процес длъжникът не може да се ползва от правото по чл. 76, ал. 1 ЗЗД да посочи кое от задълженията погасява, а погасяването следва да се извърши по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД когато съществува едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента/главница, лихви, разноски/.

Правилото на чл.76, ал.1 от ЗЗД следва да се приложи когато има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни. За погасяването на паричните задължения в случая, едно от които главно и лихвоносно, останалите акцесорни/лихви и разноски/, приложение намира императивното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най - напред разноските, след това лихвите и найпосле главницата/така ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК/

В случая задължението на длъжника И. Л. Л. е за 30000лева главница, 28667.70лева законна лихва към 16.12.2022г./според изчисленията на ЧСИ, които не се оспорват/, 3500.71лева мораторна лихва. Размерът на задължението и за съдебни разноски не е този, посочен в разпределението – 4321.98лева, нито половината от тази сума. По изп.лист от 17.05.2013г. И. Л.

Л. дължи общо с останалите трима длъжници сумата от 1613.94лева съдебноделоводни разноски. Тъй като задължението за разноски не е солидарно/по аргумент на чл.121 от ЗЗД/, а разделно, припадащата се част на И. Л. Л. от него е 1/4 и се равнява на сумата от 403.48лева. По изпълнителен лист от 07.08.2015г. И. Л. Л. дължи общо с останалите двама длъжници сумата от 671.20лева съдебно-деловодни разноски, припадащата и се от която сума 1/3 се равнява 223.73лева. Общият размер на задължението на И. Л. Л. за присъдените в полза на банката-взискател съдебно-деловодни разноски по двата изпълнителни листа възлиза на сумата 627.21лева.

След като изпълнението не е достатъчно да покрие главницата, лихвите 5 и разноските, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и найпосле главницата/чл.76, ал.2 от ЗЗД/.

Така от остатъкът /след първи ред на погасяване от общо 794.34лева/ от разпределяната сума /3665лева/, а именно сумата 2870.66лева , следва да се задели сумата от 627.21лева за погасяване вземането на банката взискател срещу И. Л. Л. за съдебно-деловодни разноски по изп.лист от 17.03.2013г. и по изп.лист от 07.08.2015г., а с разликата от 2243.45лева да се удовлетвори частично вземането на взискателя за лихви, което вземане към 16.12.2022г. възлиза на сумата от 32 168.41лева/28667.70лева законна лихва и 3500.71лева мораторна лихва/. Според ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора - първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата.

Следователно, след приспадане на сумата от общо 794.34лева /363.84лева с ДДС такса т.26 от ТТРЗЧСИ, 228лева с ДДС разноски по ТТРЗЧСИ във връзка с изпълнителния способ в полза на ЧСИ, 202.50лева с ДДС съдебно-изпълнителни разноски в полза на банката-взискател/, спор относно която няма, след заделяне и на сумата от 627.21лева за погасяване на вземането на банката-взискател за съдебни разноски по изп.лист от 17.03.2013г. и по изп.лист от 07.08.2015г., остатъкът от разпределяната сума/3665лева/, а именно сумата от 2243.45лева следва да се отнесе за погасяване на вземането на банката-взискател по изп.лист от 17.05.2013г. за лихви.