Решение № 120 от 27.06.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Девин, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20255410100065 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП и чл.34 ЗЗД.

Образувано е по искова молба от С. М. К., с ЕГН **********, от с.

Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес гр. П., ул. Б. № * против 1) „И. А. М.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С. 13**, ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **, „С. ц.“, етаж *, офис ** - **, представлявано от Г. Т. – изпълнителен директор, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Д. К., съдебен адрес за получаване на книжа гр. С., бул. „Д. Н.“ **, „С. Ц.“ ет.*, офис **-** и 2) „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 13**, ж.к. Л. № *, бул. „Д. Н.“ № **, „С. ц.“, етаж*, офис ** – **, представлявано от А. М., чрез процесуален представител юрисконсулт М. З., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. С., бул. „Д. Н.“ **, „С. Ц.“, ет.*, оф. ** - **, с искане:

1) Да се прогласи спрямо „И. A. М.“ АД нищожността на Договор за паричен заем № 429*/20.10.2021г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, с цена на иска 3 442.00 лева и

2) Да се прогласи спрямо „Ф. Б.“ ЕООД нищожността на акцесорния договор за предоставяне на гаранция № 429*/20.10.2021г., с цена на иска 2 118.00 лева.

В исковата молба ищцата поддържа, че е сключила Договор за паричен заем (ДПЗ) № 429*/20.10.2021г., с първия ответник „И. А. М.“ АД и с 1 втория ответник „Ф. Б.“ ЕООД акцесорен Договор за предоставяне на гаранция (ДПГ) № 429*/20.10.2021г., които са сключени при нарушения на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, поради което са нищожни поради неравноправни клаузи в ущърб на потребителя, в противоречие със закона и добрите нрави.

В ДПЗ е посочен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00 %, който е над нормативно установения максимален размер, предвид трайно възприетото в съдебната практика на ВКС разрешение, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. ( Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д.

315/2005г. на ВКС, II г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, IV г. о.)

ДПК е сключен, при нарушение на чл.11, ал. 1, т. 9 и т.11 ЗПК, което е основание за изначална недействителност на кредитната сделка, при посочен ГПР 40,69%, който не е действително приложения в кредитното правоотношение. Кредиторът като е записал ГПР от 40,68 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР, която има за последица - нищожност на кредитната сделка, поради нарушения, визирани от чл.22 ЗПК. Кредиторът не е информирал потребителя и не включил в приложения ГПР уговореното възнаграждение за втория ответник по гаранцията, което е разход по кредита, води до оскъпяването му и се включва при изчисляване на годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 и 2 ЗПК, във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, съответно на приетото в практиката на СЕС по преюдициално заключение по дело С-453/10. Потребителят не е бил уведомен по ясен и разбираем начин за всички разходи, които следва да заплати, във връзка с получения заемен ресурс. Кредиторът е представил невярна информация на потребителя, тъй като в Стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 3 000.00 лева, с посочен лихвен процент от 35 % и ГПР 40,69%, е посочен общ размер на всички плащания 3 442.00 лева и невярна стойност на ГПР в размер на 40,69 %, поради което и съобразно изведените критерии в дело С453/10 кредиторът е внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителят е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по - конкретно какъв е действителния размер на разходите, които ще направи.

2

По отношение на ДПГ се твърди, че е нищожен поради, изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение, в противоречие на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Съгласно член 8, §1 Директива 2008/48 преди сключване на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на гарант е в пряко противоречие с целта на Директивата.

Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, при неравноправни клаузи по чл. 143 ЗЗП.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „И. А. М.“ АД е представен писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Ищецът няма правен интерес от иска, ако няма интерес от възстановяване на платеното по нищожния договор.

В т.67 от решение по дело С-321/22 на СЕС е посочено, че наличието на правен интерес, представлява съществена и основна предпоставка за всяко обжалване по съдебен ред. Ищцата трябва да представи доказателства за правния си интерес, а когато уважаването на иска не би могло само по себе си да удовлетвори търсения резултат, инициираното съдебно производство е при злоупотреба с право.

Искът е неоснователен. При сключване на договора са спазени изискванията на Директива 2008/48 и Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9 от закона.

Съгласно чл. 19 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит, само клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер на ГПР се считат за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита, т.е искането за обявяване на нищожност на договора е неоснователно.

В решение по дело С-453/10, СЕС приема, че констатацията за неравноправния характер на договорни клаузи не се отразява непосредствено на преценката на действителността на сключения договор за кредит.“ СЕС също така посочва, че „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че когато преценява дали сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, може да се изпълнява и без тези клаузи, сезираната юрисдикция не може да се основе единствено на евентуално благоприятните за една от страните, в случая потребителят, последици от 3 обявяването на недействителността на съответния договор в неговата цялост.“ В решение по дело С-42/15 СЕС приема, че прилагането на санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски, не би могло да се смята за пропорционално, когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски, само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Процесният договор за паричен заем е действителен, тъй като е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит.

Размерът на договорената лихва по договора, като елемент на годишния процент на разходите, както и годишният процент на разходите по договора са по-ниски от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В Закона за потребителския кредит, в ЗЗД и в ТЗ, включително и в други закони, уреждащи правила относно договорите за кредит или заем, не съществуват разпоредби, според които уговорките за договорна възнаградителна лихва, като възнаграждение за ползването на предадената парична сума да не могат да надвишават определен максимален размер.

В Решение № 179 от 20.11.2023 г. по гр. д. № 519/2023 г. на ВКС и в Решение № 222 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 589 / 2023 г. на ВКС се указва, че основанието по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД не е налице, когато клаузи от именуван договор съответстват на правните норми, изграждащи неговия институт.

При наличието на нормативно установена горна граница на разходите по договорите за потребителски кредит (чл. 19, ал. 4 ЗПК), част от които е лихвеното задължение, кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва. Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита (чл.19, ал. 1 ЗПК), като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а в тези разходи се включват лихвите (§1, т. 7 от ДР на ЗПК), като общата сума, дължима от потребителя, е сборът на общия размер на кредита (предоставената сума) и общите разходи по кредита за потребителя - §1, т.2 и т.З от ДР на ЗПК. Изводът, който следва от законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва. Лихвата по кредита е цената на предоставените в заем парични средства, а размерът на лихвеният процент по договора за паричен заем е в съответствие с изискванията на ЗПК.

Лихвата, като цена на услугата, не подлежи на преценка за неравноправност при положение, че задължението е разписано ясно и 4 разбираемо и е индивидуално уговорена клауза.

Ищецът по своя инициатива се е обърнал към дружеството за кредитиране, след като предварително е била запозната със съществените условия на кредита (общ размер на кредита, общата сума, която трябва да се заплати, лихвен процент, годишен процент на разходите, изискваните обезпечения и пр.) е изразил съгласие за сключване на договор.

ДПЗ съдържа информация за лихвения процент, съгласно, чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - фиксиран и е ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора - 35 %, както и условията за прилагането му. Всяка една погасителна вноска съдържа главница и лихва.

ДПЗ съдържа информация, съгласно чл. 11, ал. 1 т. 11 ЗПК относно условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за размера на вноските по (172.10) лева и техния брой (20), периодичност (двуседмични) и падежните дати (чл. 2, т. 5 от ДПЗ).

Съдържа ГПК, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като се вземат предвид известните към момента на сключване на договора разходи.

Разпоредбите на ЗПК и на Директива 2008/48/ЕО изискват единствено посочване на ГПР с цифрова стойност с точност до втория десетичен знак, получена в резултат на изчислението по предвидената в Приложение 1 на ЗПК формула.