Решение № 8270 от 30.09.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8270

Пловдив, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

При секретар БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 20257180701351 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от С. К. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], ***, чрез пълномощника си адвокат М., против Решение № 1040-15-173/19.06.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-9076-3 от 15.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което на К. е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 г. в размер на 26.75 лв., дневно на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Поддържа се, че административният орган е приложил неправилно материалноправния закон, в случая правилото на чл. 54б, ал. 8 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., вместо разпоредбата на чл. 62, параграф 1 и 2 от същия регламент, доколкото нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, не е била действащо право, към момента на осъществяване на фактическия състав, от който жалбоподателката черпи за себе си правото на обезщетение и към момента на подаване на заявлението, с което тя е упражнила това свое право. Сочи се, че в случая не е налице изрично разпореждане на закона, с което на нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО да е придадено обратно действие.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, като се присъдят сторените разноски в производството.

Допълнителни съображения се излагат в представено по делото писмено становище. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ [населено място], чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Допълнителни съображения се излагат в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лица имащи правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. С. К. К. е подала чрез Директора на Дирекция "Бюро по труда" - Пловдив заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) с вх. № 611-6560/26.09.2023 г., регистрирано в ТП на НОИ - Пловдив с рег. № 151-00-9076 от 26.09.2023 г. В заявлението е посочила, че е упражнявала трудова дейност в периода от 04.09.2023 г. до 22.09.2023 г., по трудово правоотношение във Франция.

6. Във връзка със заявлението, до жалбоподателката е било отправено писмо изх. № У-151-00-9076-1 от 02.10.2023 г. (л. 91), с искане да представи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС, със СЕД U002 и U004; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; документи, удостоверяващи трудовия стаж във Франция.

В отговор на искането, със Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка вх. № 1019-15-1844 от 03.11.2023 г. (л. 76 и сл.), от страна на К. са представени: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; удостоверение за работа (Certificat de travail), относно постъпване на работа от работодателя STV (Services de Travaux Viticoles), FRANCE; Удостоверение за работодател до Бюро по труда; фиш за заплата за сумата от € 1155,63.

7. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структуриран електронен документ U 003 № 788713 и U 001СВ № 787762 (л. 68 и сл.), от компетентната администрация във Франция е изискано предоставяне на информация относно С. К. К. за периода от 04.09.2023 г. до 22.09.2023 г.

При това положение, с разпореждане [номер]-00-9076-1 от 07.11.2023 г. (л. 66) на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на съответните структурирани електронни документи от компетентната институция на Франция.

Поради забавяне на отговора от френската администрация, отново са отправени искания за предоставяне на данни е изпратен структуриран електронен документ Х 009 - Напомняне от 11.04.2024 г. (л. 64).

В отговор на искането отправено до компетентната администрация във Франция, на 19.05.2025 г. в ТП на НОИ, Пловдив, са постъпили структурирани електронни документи U 017 № 1371074 и U 004 № 1371078 ( л. 29 и сл.), с удостоверени: период на осигурена заетост от 04.09.2023 г. до 22.09.2023 г.; причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода от 04.09.2023 г. до 22.09.2023 г. вкл. в размер на € 1405.06.

Със заявление вх. № 1019-15-1117#2/30.04.2025 г. (л. 49), К. е представила в ТП на НОИ - Пловдив преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Франция.

8. С разпореждане [номер]-00-9076-2 от 07.05.2025 г. (л. 46), производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено, а с разпореждане [номер]-00-9076-3 от 17.04.2025 г.(л. 17), на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на С. К. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 г. в размер на 26.75 лв. дневно. За да постанови този резултат, административният орган се е позовал на правилата, установени в чл. 54б, ал. 8 от КСО, съобразил е осигурителния доход за периода от 01.09.2021 г. до 22.09.2023 г. (тоест общо за 24 месечен период) в размер на 22780.39 лв. и е приел, че за общо 511 работни дни в периода, среднодневния осигурителен доход е в размер на 44.58 лв. Така е определено дневно парично обезщетение за безработица в размер на 26.75 лв., тоест 60% от 44.58 лв.

Спор по описаните до тук факти, не се формира между страните.

9. За да постанови оспореното в настоящото производство Решение № 1040-15-173/19.06.2025 г., Директорът на ТП на НОИ Пловдив, при горната фактическа обстановка, е приел следното от правна страна:

Република България, като част от ЕС, е задължена да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размерът на обезщетенията и т. н.

Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи досежно паричните обезщетения за безработица се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

В Регламент (ЕО) № 883/2004 г. с разпоредбата на чл. 62 от него. е предвидено изчисляването размера на паричните обезщетения за безработица.

Съгласно чл. 62 (1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.

Съгласно чл. 62 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка.

Съгласно чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004, чрез дерогация на параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от чл. 65 (5) (а) институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането.

При това положение е прието, че хипотезата описана в чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004 има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл. 62 (1) и чл. 62 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, като представлява изключение от правилото за изчисляване на паричните обезщетения за безработица изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Тази съществена разлика в законодателния подход между чл. 62 (1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (липсата на думата „изключително“), както и прокламирания принцип на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, да координират, а не да хармонизират националните законодателства, прави допустимо и възможно изчисляването на паричните обезщетения за безработица, в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство, ако такива има предвидени в него, при задължителното отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа.

Направен е извод, че в случаите, когато лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава членка са пребивавали в България (чл. 65 (5) (а) от Регламент (ЕО) № 883/2004) и съществува правна норма от националното законодателство (с приемането на ал. 8 на чл. 54б от КСО такава вече е налице), която да урежда съответните случаи, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004 не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа.

На следващо място е налице позоваване на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, за която е посочено, че се прилага от датата на влизането й в сила, включително и за заварените правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон.