Решение № 84 от 06.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Пазарджик, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. И.а при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500075 по описа за 2025 година

С решение № 365/14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 20245210100766 по описа за 2024 г. на Районен съд – В. е приел за установено на основание чл.

422, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П., ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер 4865,44 лв. /четири хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/-дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч. гр. д. № 1010/2015г. по описа на Районен съд В., определено с Решение № 384/13.09.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 20/13.09.2023 год., ведно със законната лихва за периода от 08.04.2024год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 229/09.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 429/2024 г. по описа на Районен съд-В..

Осъдил е Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. - АК П., ЕГН:

**********с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна 1 такса в размер на 97,31 /деветдесет и седем лева и тридесет и една стотинки/ по гр. д. 766/2024 г. на РС В..

Осъдил е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер ********** с адрес на кантората гр.

П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по гр. д.

766/2024г. на РС В., в размер на 943,85 лв. с ДДС /деветстотин четиридесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/.

Осъдил на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати на адв. Г.

Х. Б. - АК П. ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 разноски за държавна такса в размер на 97,31 лв. /деветдесет и седем лева и тридесет и една стотинки/ по гр. ч. гр. д. 429/2024 г. на РС В..

Осъдил е на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Община В., ЕИК: 000351580 със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.А.“ № 35, да заплати адв. С. С. -АК П. с личен номер ********** с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за защита по ч. гр. д.

429/2024 г. на РС В., в размер на 651,93 с ДДС /шестстотин петдесет и един лева и деветдесет и три стотинки с ДДС/.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба с изложени оплаквания за незаконосъобразност.

Твърди се, че адв. Б. е изготвил книжа по посоченото ч.гр.д., но не се е явявал по делото. Разсъждава се върху въпроса: Липсата на конкретно договорено възнаграждение за положения труд опорочава ли договора за поръчка? Твърди се, че не били налице предпоставките, за да възникне задължение за община В. за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв.

С.. Цитира се отново решението на СЕС по дело С-438/22 г. за това, че за съда не са задължителни минималните размери на адвокатското възнаграждение, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. Искането е решението на Районен съд да бъде отменено, вместо което предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен, с присъждане на разноски за две инстанции. Представят се доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от адв. С. като пълномощник на Г. Х. Б., с изложени доводи за законосъобразност на постановеното решение. Формулирано е искане за неговото потвърждаване. Доводите са изключително подробни, с формиран извод за основателност на предявения иск. Няма доказателствени искания пред въззивния съд.

Въззивният съд след като се запозна с доводите, изложени във въззивната и частната жалба и писмения отговор на въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Г. Х. Б. срещу Община В., в която е твърдял, че в негова полза е издадена Заповед за изпълнение № 229/09.04.2024 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 429/2024 год. по описа на Районен съд В., с която е разпоредено длъжникът Община В. да му заплати сумата 4865,44 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 08.04.2024 год. до изплащане на вземането, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по ч. гр. д. № 1010/2015 г. по описа на Районен съд - гр. В., определено от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв., държавна такса в размер на 97,31 лв. и 651,93 лв. - адвокатско възнаграждение.

Твърдял е, че с пълномощно от 04.02.2019 год. К.К., в качеството си на Кмет на Община В., го е упълномощил да осъществява процесуално представителство в производството по ч. гр. д. № 1010/2015 г. по описа на Районен съд - гр. В., като извършва всякакви съдопроизводствени действия до приключване на делото във всички съдебни инстанции. В процесуалните права на пълномощника се включвали и тези по чл. 34, ал. 1, 3 и 4 от ГПК.

Пълномощното било от дата 04.02.2019 г. и същото било подписано от упълномощителя К.К. - Кмет на Община В. и от адвокат – Г. Б.. Договор за правна защита и съдействие по ч. гр. д. № 1010/2015 г. между Община В. като довереник и адвокат Б. като доверител не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито след тази дата.

На основание издаденото пълномощно за процесуално представителство 3 по ч. гр. д. № 1010/2015 г. по описа на Районен съд - гр. В., адвокат Б. се запознал с предмета на делото и осъществил процесуална защита. Твърдял е, че производството по делото е водено от ненадлежна страна; че по ч. гр. д. № 1010/2015 г. на Районен съд В. изначално не било възникнало надлежно процесуално правоотношение поради липса на надлежна активна процесуална страна. Поискал е да се обезсилят Заповед за незабавно изпълнение № 518/03.12.2015 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч. гр. д. № 1010/2015 г. на Районен съд В. като издадени в полза на неправосубектна страна.

Първоначално първоинстанционния съд намерил, че процесуалното действие и нередовно и дал указания за отстраняване на нередовностите му по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК. Въпреки предприетите от адвоката процесуални действия, молбата за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист били оставени без разглеждане.

Пълномощникът на ответника обжалвал разпореждането, което било отменено от въззивната инстанция с указания за произнасяне по основателността на молбите. С определение, постановено по ч. гр. д. № 1010/2015 г. Районен съд В. приел молбата за неоснователна и я е отхвърлил.

Постановеният акт бил обжалван от адвокат Г. Б. пред Окръжен съд Пазарджик. Подадената до Окръжен съд Пазарджик частна жалба била оттеглена по молба лично на кмета на Община В. и било поискано прекратяване на производството.

С определение № 1036/10.12.2019 г. на РС В. частната жалба била върната. Определението влязло в законна сила като необжалвано на 20.12.2019 г. С това се е сложило край на производството по ч. гр. д. № 1010/2015 г. на Районен съд В..

Ищецът е твърдял, че със своето процесуално поведение е предприел и извършвал процесуални действия, като е положил дължимата грижа за правилния и срочен ход на делото. Така в резултат на осъществената процесуална защита и съдействие по ч. гр. д. № 1010/2015 г. на Районен съд В. между страните по делото било сключено споразумение № 1378/10.12.2019 год. Съгласно констативната част на споразумението страните приемат, че са влезли в законна сила заповеди за незабавно изпълнение, издадени по ЧГД по описа на Районен съд В..

4

Ищецът е твърдял, че по ч. гр. д. № 1010/2015 г. на Районен съд В. е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх. № 92 00/387/04.02.2019 год. от К.К. в качеството му на Кмет на Община В.. Договор за правна помощ и съдействие между Община В. и Адвокат Б. по ч. гр. д. № 1010/2015 г. не бил подписван нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Липсата в случая обаче на писмен договор за правна защита и съдействие и причините, поради които такъв договор не е бил подписан, били без значение, защото отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждали при специалната регламентация по Закона за адвокатурата. Поначало законът предполагал дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор - чл. 36,ал.2 от ЗА, но това не било императивно изискване - договор можело и да няма, както в настоящия случай, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение - чл.36, ал.3 от ЗА.

При липса на договор или когато страните по договора не са определили размера му, възнаграждението - по искане на адвоката или клиента - се определяло от Адвокатския съвет, съгласно действащата наредба на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. В тази хипотеза липсващата воля по договарянето на възнаграждение можела да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 ЗАдв, като съдът не разполагал с правомощия да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне. Затова адвокатът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл. 36 ЗА.

С Протокол № 20/13.09.2023 год. от проведено заседание на Адвокатски съвет гр. П. и Решение № 384/13.09.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела, че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова Адвокатски съвет гр. П. приел, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направените искания. Определил на основание чл. 36, ал. 3 от Закона 5 за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 4865,44 лева с ДДС в полза на адвокат Г. Б. за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч. гр. д. № 1010/2015 год. на Районен съдВ.. В мотивната част на решението си приел, че по аналогия следва да се приложи и разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, съгласно който текст „Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение или бъде прекратено, поради оттегляне или отказ от иска, внесеното възнаграждение не се връща“.

Прието е, че този текст е приложим по конкретното дело, тъй като е постигнато доброволно решение на спора - подписано е споразумение, а от друга страна след като внесеното възнаграждение не се връща, на същото основание следва да може да се претендира такова на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата.

По подаденото заявление по чл. 410 ГПК с вх. № 12591/08.04.2024 год.

Районен съд В. разпоредил издаване на Заповед № 229/09.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Община В., ЕИК 000351580, да заплати на адвокат Г. Б. с ЕГН ********** - адвокат от Адвокатска колегия гр. П., с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10 паричното вземане в размер на 4865,44 лв. - главница, ведно със законната лихва за периода от 08.04.2024 год. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 97,31 лв. и 651,93 лв. - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. от АК П., на основание 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата за извършване на правни действия в полза на Община В. във връзка с ч. гр. д. № 1010/2015 г. по описа на Районен съд В..