Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2553 от 22.12.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 3435/2023
Вид
Решение № 2553
Подписан
22.12.2023
В сила
06.02.2024
Състав
ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2553 гр. Бургас, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20232120103435 по описа за 2023 година

Производството е образувано по исковата молба на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр....., ..... чрез адв. М. С. от БАК, срещу АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, гр...., чрез „Областно пътно управление” – Бургас, ЕИК ..., с адрес гр. ......, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 860.98 лева, представляващи застрахователно обезщетение по щета № ...., изплатено за отстраняване на щети по автомобил „....” с рег.№ ..., настъпили на 17.12.2022г. по републикански път III-906 между от гр. Варна и гр. Бургас, поради навлизане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, въз основа на застрахователен договор за застраховка "Каско Стандарт" сключен между ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" и собственика на автомобила - по застрахователна полица № ...., със срок на валидност от 28.04.2022г. до 27.04.2023г., за която ответникът отговаря като възложител на дейността по поддържка на пътя, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 17.12.2022г. на посочения пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа и под надзора на ответника, поради необезопасен пътен участък – дупка на пътното платно – са нанесени щети на лек автомобил „.....” с рег.№ ..., застрахован при ищеца по застраховка “Каско”, валидна към датата на ПТП. Сочи се, че причинените вреди са на стойност 860.98 лв. и се изразяват в подмяна на гуми, ремонт на джанти и подмяна на датчик на лява гума. Ищецът посочва, че е изплатил застрахователно обезщетение директно на сервиза извършващ ремонта, в полза на собственика на автомобила, с платежно нареждане от 30.01.2023 г., с което е встъпил в правата на застрахования. Изпратил е покана до ответника за възстановяване на щетите, но той не заплатил претендираната сума. Сочи, че именно АПИ е пасивно легитимирания ответник, тъй като стопанисва пътния участък и отговаря за надзора върху него и е задължен да го 1 поддържа, като възлага дейността по сигнализиране и обезопасяване, респ. отстраняване на препятствия. Претендира направените по делото разноски. Представя писмени доказателства и моли за ангажиране на СТЕ и да бъде допуснат до разпит свидетелят – К. Т.

– служител на рент-а-кар компанията, отдала автомобила за ползване, при режим на призоваване.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани и се иска да бъдат отхвърлени. Сочи, че съставеният протокол за ПТП, в частта в която е посочен механизма на настъпване на вредите, не се ползва с материална доказателствена сила и се оспорва твърдението, че щетите са настъпили именно поради преминаването през това препятствие на пътя. Затова счита, че не е установен механизма на настъпването на ПТП и причинноследствената връзка между състоянието на конкретния пътен участък и настъпилото ПТП.

Счита за неясно каква е скоростта, с която се е движил водачът на увреденото МПС, нито какви са били неговите гуми. Направено е възражение за съпричиняване. Изложени са съображения, че процесният пътен участък, на който е станало ПТП се поддържа от "БГ НОВА" АД на основание договор за възлагане на обществена поръчка от 09.11.2022г. Затова се иска привличане на дружеството като трето лице помагач на страната на ответника.

Ангажирани са доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД.

По делото е конституирано дружеството "БГНОВА" АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ..... като трето лице помагач на страната на ответника, което изразява становище за неоснователност на иска.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представената застрахователна полица № ...., че между ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" и Уникредит Лизинг ЕАД е сключена имуществена застраховка “каско стандарт”, с предмет лек автомобил марка .., модел .., с рег.№ ..., със срок на валидност от 28.04.2022 г. до 27.04.2023 г. Автомобилът е бил отдаден под наем на водач-чужд гражданин, жител на Северна Каролина, който е управлявал автомобила към момента на ПТП, за което няма спор по делото.

Видно от описаното в заявление за щета по застраховка “каско”, водачът е декларирал, че на 17.12.2022 г., при движение по път 3-906 около 23 км. посока гр. Бургас е попаднал в дупка на пътя с предна и задна лява гума, които са били увредени и за инцидента са уведомени органите на МВР. От представения протокол за настъпило ПТП е видно, че на 17.12.2022г. мястото на инцидента e посетено от мл.автоконтрольор и е отразено в протокола настъпило самостоятелно ПТП поради попадане в необезопасена дупка на пътя с размери 2м/1м, от което са произлезли материални щети – 2 бр. леви гуми.

С оглед на настъпилото пътнотранспортното произшествие и заведената при застрахователя щета е бил извършен опис на претенцията, в която са описани като увредени предна и задна лява джанта и предна лява гума. Ремонтът на автомобила е бил извършен в оторизирания сервиз на Спекта Ауто ЕОД, като общата стойност на щетата е оценена на 860.40лв., изплатена изцяло от ищеца, видно от представения платежен документ от 30.01.2023г.

По делото не се спори, че пътят, на който се е осъществил процесният инцидент, е част от републиканската пътна мрежа, стопанисвана от ответника Агенция "Пътна инфраструктура".

2

По делото е разпитан като свидетел К. Т. – служител на дружеството отдало автомобила под наем, който посочва, че водачът, следвайки зададения маршрут към Румъния преминал през Дюлинския проход. След около 15-20км навътре в прохода свидетелят получил обаждане от водача и спътника му, че са навлезли в дупка на пътя и са спукали предна и задна леви гуми. Това наложило свидетелят да отиде до мястото на произшествието и да им осигури друг автомобил. На място Т. разговарял с пристигналия там полицай, който също споделил, че е навлязъл в неравности на пътя. Същото се случило и с водача на повикания автомобил – пътна помощ. Свидетелят е видял процесната дупка на пътя, която била доста голяма и посочва, че не е единствената в този участък.

От заключението на вещото лице, по допусната авто-техническа експертиза се установява, че след съпоставка на причинените вреди на автомобила и механизма на настъпване на ПТП, посочен от водача на автомобила и образуваната преписка, настъпилите увреждания са в причинно-следствена връзка с осъщественото ПТП. Вещото лице е установило, че дори и в момента на огледа неравностите по пътното платно не са отстранени, левият и десният банкет са издълбани, като е констатирана и дупка с размери 2мХ1м и дълбочина 13-15 см. Вещото лице е определило щетите в размер на 875.45лв., към момента на настъпване на вредите. В съдебно заседание уточнява, че на пътния участък е поставен знак А12, който предупреждава за неравности по пътя.

Съдът, като взе предвид установената фактическа обстановка и съобрази разпоредбите на закона, направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т. 2 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. За да встъпи застрахователят в правата на увреденото лице и да упражни правото си на регрес срещу причинителя на вредата, следва да е налице договор за застраховка между пострадалия и застрахователяищец и да е настъпило застрахователно събитие, от което са произлезли вреди, възстановени с изплатеното от застрахователя обезщетение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест застрахователят следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “каско” с предмет увредения автомобил, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие към датата на застрахователното събитие, както и фактическият състав на непозволеното увреждане претърпените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно – следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, свързано със стопанисването на пътната мрежа от ответника, както и че на собственика на автомобила е изплатено обезщетение в претендирания размер.

Безспорно е по делото обстоятелството, че между собственика на застрахованото имущество и застрахователя към датата на настъпване на ПТП съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “каско”.

Настъпването на процесното произшествие на 17.12.2022г. и участието на водача на автомобила в него е установено от представените по делото писмени доказателства – образуваната при застрахователя преписка, протоколът за ПТП и изложените от свидетеля Т. показания, които съдът кредитира изцяло като последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Също така, с оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, ценено изцяло като безпристрастно и компетентно изготвено, съдът приема за безспорно установено, че от 3 застрахователното събитие са произлезли щети, като същите са в пряка и непосредствена връзка със съприкосновението на гумата на автомобила и намиращата се на пътното платно неравност – дупка. Причината за настъпване на произшествието е обективна, а нанесените вреди по предна и задна лява гума и джанта са напълно съпоставими с процесното произшествие. С оглед безспорно установения механизъм на настъпване на ПТП, съдът намира че ответникът е материално легитимиран да отговаря за причинените вреди.

Съгласно чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Мястото на ПТП е път от републиканската пътна мрежа, стопанисван от ответната агенция, следователно същата носи отговорност за поддържането на пътното платно и следва да отговаря за вредите нанесени на движещите се автомобили, произлезли от неподдържането й във вид безопасен за движение, какъвто е настоящия случай.

Не може да бъде споделен доводът за съпричиняване на вредите, доколкото не е установено противоправно поведение на водача. Твърденията относно движението на автомобила с несъобразена скорост и при неотчитане от водача на поставените знаци не са подкрепени с никакви доказателства. Още повече, че поставянето на пътен знак, указващ наличието на препятствия на пътя, не изключва отговорността на агенцията за неговото стопанисване и поддръжка. Неоснователно се явява и възражението на ответника относно липсата на яснота точно къде е било местонахождението на пътната неравност. От показанията на свидетеля Т. е установено, че автомобилът е навлязъл в дупка на пътното платно, която той е видял. На това място е бил установена и от пристигналия на място мл.автоконтрольор съставил протокол за ПТП, както и при извършения оглед от вещото лице. Така в достатъчна степен се установява местополжението на пътната неравност, още повече, че в този участък са налице множество други неравности, от които да настъпят увреждания.

Размерът на претърпените вреди е установен от представените писмени доказателства, опис и оценка на щетите и от заключението на вещото лице, което е определило същите на по-висока от претендираната обща стойност от 860.98 лв.

Изплащането на сумата от ищцовото дружество е установено с неоспореното от платежно нареждане. Така, със заплащане на застрахователното обезщетение, застрахователното дружество е встъпило в правата на застрахованото лице, поради което съдът намира за осъществен и доказан състава на чл. 410 КЗ и предявеният иск следва да бъде уважен до посочения размер.