Решение № 3209 от 24.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3209 гр. Варна, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110116633 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от ищцовото дружество „Ю.“ ЕООД, ЕИК *** ( с ново наименование „У. Е.“ ЕООД) против ответника С. П. И. , с правно основание на предявения специален положителен установителен иск чл.422 , ал.1 ГПК. Предмета на установителна защита е искането на ищцовата страна със СПН да бъде установено съществуването на паричните вземания за които в полза на ищцовата страна е била издадена Заповед № 2566/16.6.2021 г. по ч.гр.д. № 8527/2021 г. по описа на РС Варна, XLII - ри състав.

Ищцовото дружество „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв.

В. Г., САК, със съдебен адрес: ***, е предявило във ВРС искова молба с правно осн. чл. 422 , ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК против ответника С. П. И., ЕГН **********, с адрес ***.Цената на иска е вписана още в титулната част на исковата молба - 99.96 лв. (деветдесет и девет лв. и 96 ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, като е посочена и банкова сметка, по която задължението може да бъде заплатено доброволно: ***1, открита при „*** „ АД с ЕИК: ***.

Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти : Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу С. П. И., ЕГН ********** било образувано ч. гр. д. № 8527/2021г., по описа на PC - Варна. В законоустановения срок и на основание чл. 415 , във вр. с чл. 422 от ГПК ищцовата страна е предявила иска за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.

1

Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу С. П. И., ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „***“ ООД, ЕИК ***, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б.

Т. К.“ ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „***“ ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага ищцовата страна с исковата си молба.Твърди се от „Ю.“ ЕООД, ЕИК *** , че е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство има процесуалното качество ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор твърди, че е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Въз основа на договора с мобилния оператор, се сочи, че ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потребление под клиентския номер на абоната № ***. Позовавайки се на чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор, (изменен на 26.09.2009 г. , в сила от 26.10.2009 г.) , ищецът сочи , че предоставените по договора услуги се отчитали месечно и заплащали през месеца, следващ този на ползването йм. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като *** определяла началната и крайната му дата , която не можела да бъде по-късна от 29 то число на месеца. Сочи се , че между „***“ ЕАД и отв.С.И. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от 28.12.2017 г. за ползване на мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план Smart M + с месечна абонаментна такса 19,99 лв. с ДДС, със срок на договора 24 месеца , т.е. до 28.12.2018 г. Въз основа на сключения договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален кл.номер *** между ответника С. П. И. и „***“ ЕАД били издадени фактури № 1240151311/22.1.2018 г., № 1241788026/22.2.2018г.

, 1243507365/22.3.2018 г. и

1245579632/23.4.2018 г. за потребените от него електронни далекосъобщителни услуги за период на потребление от 22.12.2017 г. до 22.04.2018 г. , на стойност 177,62 лв. Твърди се, ч е абонатът потребил , но не заплатил мобилните услуги фактурирани за четирите отчетни месеца - януари, февруари, март и за месец април 2018 г., а към всяка фактура имало приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението за ползвания номер.

На второ място в исковата молба ищецът се спира на „наведено възражение за изтекла погасителна давност“. В тази връзка, сочейки че погасителната давност от три години започва да тече от изискуемостта на всяко едно от вземанията и позовавайки се на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13 март 2020 г., ищцовата страна обобщава, че за периода от 13.3.2020 - 14.6.2020 г. давност не е текла, респективно и не и изтекла.

На трето място, ищцовата страна сочи, че неплащането в срок на издадените от оператора фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на „***“ ЕАД /чл.

2

50, вр. чл. 43, т.1 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната .При неспазване на което и да е задължение по т.43 от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, „***“ АД имала правото незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. След едностранното прекратяване на договора , мобилният оператор издал по клиентски номер *** на 22.05.2018 г. крайна фактура с номер 1246851441, като в тази фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни услуги в размер на 19,99 лв. Сумата представлявала сбора от трикратния размер на месечните такси без ДДС за всяка абонаментна услуга от сключения договор и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните четири отчетни периода. Датата на деактивация на процесния абонамент била 27 април 2018 г., като от тази дата се генерирало автоматично в системата на оператора и нерегистрираното плащане и неплатените суми.

Т.е . по същество ищцовата страна твърди неизпълнение от страна на абоната на договорните му задължение към „***“ ЕАД, неспазване на крайния срок за плащане, приложението на т. 2 от договора от страна на „***“ ЕАД за прекратяване на договора и начисляване на неустойка равна на оставащите до края на срока но не повече от 3 кратния размер месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за който договорът се прекратява, вкл. и за допълнителни услуги, по техния стандартен размер, без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължал на „***“ ЕАД и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата - закупени или представени на лизинг.

Сочи се ясно, че цената на специалния положителен установителен иск представлява сумата за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга и цедент по първия договор за цесия, начислена била и мораторна лихва за забава и посочен периодът й - иск по чл. 86 ЗЗД, а действително активно легитимиран в процеса бил кредиторът - ищец в исковото производство - цесионерът по втория договор за цесия - заявител в заповедното производство.

Представената фактура сама по себе си, не отрича ищецът в исковото производство, че не представлявала основание за плащане, но длъжникът - ответник сключил договора и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, които не заплатил в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника било обусловило правото на „***“ ЕАД да изчисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична договорна клауза.

На стр. 3, 4 и 5 от исковата молба ищцовата страна е навела фактически твърдения свързани с претендираната неустойка, а именно: Между ответника и „***" ЕАД валидно действали гореописаните договори по които длъжникът не изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната - длъжник обусловило правото на мобилния оператор „***“ 3

ЕАД да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 27.04.2018 г. и да претендира неустойка в размер на 99,96 лв. уговорена в чл. 2 от договора / „С прекратяването на споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към него, вкл. и допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „***“ ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер месечни абонаментни за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява вкл. и допълнителни услуги, по техния стандартен размер, без отстъпка. Освен неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължал на „***“ ЕАД възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата /закупени или предоставени на лизинг/“ - представляващо сбор от трикратния размер на месечните такси без ДДС на всяка една абонаментна услуга от сключения договор както следва: 3 х 16, 66 лв. по тарифен план Smart М+ за номер *** ; 3 х 16,66 лв. за тарифен план Smart М+ за номер **********

Обобщено е, че при неплащане в срок на издадените от оператора фактури „***“ ЕАД имало правото да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя в случая ответника по иска, като е извършено препращане към чл. 50 от ОУ, чл.43.1 .

В случая неустойката от 99.96 лв. (деветдесет и девет лв. и 96 ст.) уговорена в т. 2 от договора на споразумението изпълнявала функциите предвидени в чл. 92, ал. 1 ЗЗД гаранционна и обезпечителна, представлявала санкция за длъжника за неговото неизпълнение. Предвид горното и абонатът следвало да понесе отговорността за неизпълнение на договорно задължение и да заплати на оператора неустойка за предсрочно прекратяване на договори.

Освен неустойката за предсрочно прекратяване, съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия - неразделна част към него.

По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 25 от Общите условия, цитира още ищцовата страна: „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на „***“ ЕАД и ползвани през предходния месец (или периоди).“ Съгласно чл. 35: „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от *** както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми 4 не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.“ Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора, сочи още ищеца, и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия цитира ищецът „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като „***“ ЕАД определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.“

Разпечатката съдържа 29 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/386d1bed-cd20-4923-904a-42257ac7c7de