Определение № 205 от 28.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Варна, 28.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500109 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по подадена от Р. С. Ферат, ЕГН **********, частна жалба срещу Определение № 955/06.12.2024г., постановено по гр. д. № 776/23г. по описа на ОС-Добрич, с което е оставена без уважение подадена от жалбоподателя молба вх.№7675/03.12.2024г. за продължаване на срока, даден с Разпореждане №818/14.11.2024г., както и е оставена без уважение молба вх.№ 6259/09.10.2024 год. с искане за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване.

В частната жалба Ферат излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като са били налице всички законови изисквания да бъде продължен дадения му срок. Сочи, че същите се излагат за около 14 дни от административните органи, а и предвид настъпващите коледни празници и намаленото работно време би било необходимо около 20 дни, колкото и жалбоподателят е поискал. Моли атакуваното определение да бъде отменено и да бъде предоставен допълнителен срок за снабдяване с исканите от него документи.

С атакуваното определение са оставени без уважение молба по чл.63 от ГПК за продължаване на срока, даден Разпореждане №818/14.11.2024г., както и молба по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от внасянето на дължимата държавна такса за въззивно обжалване от 3 490.90лева.

Не е посочено изрично в коя част се обжалва определението, но се иска цялостната му отмяна, поради което и съдът намира, че се обжалва в цялост.

1

По допустимостта на жалбата срещу определението в частта, с която е оставена без уважение молбата за продължаване на срока:

Съгласно задължителните разяснения в т. 1 на тълкувателното решение по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, по силата на чл. 274, ал. 1 от ГПК подлежащите на обжалване определения са преграждащите по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона. От инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт (за съединяване и разделяне на дела; за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия; за провеждане на съдебното заседание при закрити врата и пр. от същия характер), както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Така, при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението, а при въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определенията, имащи отношение към правилността му – определение по доклада на делото; определенията по допускане и събиране на доказателства; определения с указания за подлежащите на доказване факти и др., свързани с изводите на съда по съществото на гражданскоправния спор.

В този смисъл е и константната и непротиворечива практика на ВКС, в която се приема, че определението на първоинстанционния съд по чл. 63 от ГПК, с което се оставя без уважение молба за продължаване на срока, само по себе си не прегражда развитието на делото, нито е предвидена в процесуалния закон възможност за неговото самостоятелно обжалване. Законосъобразността на процесуалното действие, изразяващо се в отказ да бъде продължен срок, е предмет на служебна проверка при обжалване подлежащ на обжалване акт- в случая при разглеждане на жалбата срещу определението, с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса.

Затова и жалбата срещу определението, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за продължаване на срока, даден с Разпореждане №818/14.11.2024г., следва да бъде оставена без разглеждане.

По допустимостта на жалбата срещу определението в частта, с която е оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащането на държавна такса по депозираната въззивна жалба:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт. Поради изложеното същата е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

Въззивната жалба вх.№5325/27.08.2024г. от Р. С. Ф. срещу решение №200/17.07.2024г. по гр.д.№776/2023г.на ДОС е била нередовна, доколкото същата е била в нечетлив вид, липсвал е препис за насрещната страна, както и не са били представени доказателства за заплатена по сметка на АС-Варна 2 държавна такса за въззивно обжалване в размер на 3 490,90 лв. С разпореждане №640/10.09.2024г.на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване на нередовности на жалбата, вкл. да представи документ за внесена по сметка на ВАС държавна такса от общо 3 490,90 лв.

Разпореждането е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя чрез на 04.10.2024г. В указания срок, изтичащ на 11.10.2024г., е подадена молба вх.№6259/09.10.2024г., с която е частично са изпълнени дадените указания/представени са преписи от жалбата/. Във връзка с указанието да се представи документ за заплатена държавна такса жалбоподателя е направил с молбата искане за освобождаване от задължението за внасяне на дължимата държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК с твърдение, че не разполага със средства. С разпореждане №727/11.10.2024г. на молителя е указано, че в седмичен срок от връчване на разпореждането следва да представи собственоръчно подписана декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, съдържаща изявление, че на декларатора е известна наказателната отговорност по чл.313 от НК, както и актуални документи от съответните компетентни органи/общински, данъчни служби, служби по заетостта, имотни и търговски регистри и др./ за семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, лични доходи и такива на членовете на семейството, вкл. от социално подпомагане. Разпореждането е връчено чрез упълномощения адвокат на 05.11.2024г. В указания срок, изтичащ на 12.11.2024г. е постъпила молба вх.№7172/11.11.2024г., съдържаща изявление, че в изпълнение на указанията се представя декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, но такъв документ реално не е бил приложен към молбата. Поради това и ОС-Добрич с разпореждане №818/14.11.2024г. е указал на молителя, че следва в седмичен срок да представи документите, описани в молбата му от 11.11.2024г., т.е. цитираната декларация за семейното и материално положение и имотно състояние.

Предупреден е молителят, че при непредставяне на соченото доказателство, съдът ще се произнесе по молбата с правно основание чл.83 ал.2 ГПК без него. Разпореждането е връчено на молителя на 28.11.2024г. В указания срок е постъпила молба вх.№7675/03.12.2024г. по чл.63 от ГПК за продължаване на срока за представяне на исканите документи и за представяне на декларация за семейно и материално положение и имотно състояние с 20 дни, поради необходимостта молителят да се да се снабди с нотариални актове, скици и данъчни оценки на недвижими имоти. Декларацията отново не е представена.

С атакуваното определение съдът оставил без уважение молбата за продължаване на срока, както и молбата за освобождаване от заплащането на такса.

Определението е законосъобразно.

Нормата на чл.83 ГПК предвижда, че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. За да се произнесе по молбата, съдът следва да установи доходите на лицето и на неговото семейство; семейно положение, здравословно състояние и т.н., както и имущественото състояние, удостоверено с декларация. Следователно и декларацията е необходима на 3 съда, за да извърши преценка налице ли са основанията за освобождаване от заплащане на такси в производството. На страната е било указано още с разпореждането от 11.10.2024г., че следва да представи декларация по чл.83 ГПК. Това разпореждане не е надлежно изпълнено, тъй като макар и да е посочено, че страната представя такава, декларация към молбата не е била приложена. С оглед съхранение интереса на жалбоподателя, съдът повторно с разпореждането си от 14.11.2024г. е дал нов седмодневен срок за представяне на декларацията, която жалбоподателят е цитирал, че е съпровождаща молбата от 11.11.2024г. Въпреки това, в новия седмодневен срок това вменено от съда задължение не е изпълнено от жалбоподателя. Подадена е молба за продължаване на срока, която законосъобразно е оставена без уважение от съда, тъй като не са били налице обективни причини за продължаването на срока. В молбата си по чл.63 ал.1 ГПК жалбоподателят е посочил, че са му необходими още 20 дни, за да представи декларация по чл.83 ГПК, както и да се снабди с документи от съответните административни учреждения. Срокът, даден от съда с разпореждането от 14.11.2024г., обаче е бил даден за изпълнение на даденото указание за прилагане само на декларацията по чл.83 ГПК /която по твърдения на жалбоподателя би трябвало не само да е изготвена, но и представена с молбата по чл.11.11.2024г./ Декларацията по чл.83 ГПК се подава лично от лицето, тъй като в нея то удостоверява факти и обстоятелства, за удостоверяването на които е уведомено, че носи и наказателна отговорност. Предвид това и изпълнението на задължението за представяне на декларация по чл.83 ГПК е лично и е обусловено само и единствено от волята и действията на молителя. Действията на трети лица, в това число административните служби, нямат касателство с изпълнението на това задължение. Затова и изложените основания в молбата по чл.63 ГПК като причини за неизпълнение на вменените задължения не са обективни такива.

Законосъобразно съдът е оставил молбата за продължаване на срока без уважение. При липса на декларация за имотното, семейното и материалното състояние на жалбоподателя, не може да бъде направен извод, че същият не разполага със средства да заплати вменената му държавна такса. Затова и законосъобразно е оставена без уважение и молбата по чл.83 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по въззивнагта жалба.

Частната жалба срещу определението в тази му част следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. 8212/27.12.2024г., депозирана от Р. С. Ферат, ЕГН **********, срещу Определение № 955/06.12.2024г., постановено по гр. д. № 776/23г. по описа на ОС-Добрич в частта, с която е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.63 4 ал.1 ГПК за продължаване на срока, даден с Разпореждане №818/14.11.2024г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. 8212/27.12.2024г., депозирана от Р. С. Ферат, ЕГН **********, срещу Определение № 955/06.12.2024г., постановено по гр. д. № 776/23г. по описа на ОС-Добрич,в частта, с която е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.83 ал.1 ГПК за освобождаване от внасянето на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 3 490,90 лв.

Определението в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страната пред ВКС на осн. чл.274 ал.2 ГПК.

Определението в частта, с която частната жалба е оставена без уважение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните при наличие предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5