Решение № 144 от 21.03.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Велико Търново, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20234110200684 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Депозирана е жалба от „***“ ООД, ЕИК ***, представлявано по пълномощие от адв.

Х., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504459045, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева. В съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли оспорения ЕФ да бъде отменен, като незаконосъобразен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, заема становище, че обжалваният електронен фиш е анулиран по силата на закона след плащане на компенсаторна такса.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Атакуваният електронен фиш № 8504459045 е издаден за това, че на 22.02.2021 г., в 13:12 часа, в община ***, за движение по път I-4, км. 133+194, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение с ППС автобус *** с рег. № *** с технически допустима максимална маса 5000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, без ремарке, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

1

Описаното е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството - жалбоподател е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева.

Нарушението e установено с устройство № 40292, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4, км. 133+194.

От представената по делото заверено копие на разписка от дата 05.04.2023 г., издадена от оператор „Изи Пей“ се установява, че на същата дата – 05.04.2023 г., е постъпило плащане в размер на 174 лева, представляващо компенсаторна такса по чл. 10, ал.

2 от ЗП, обстоятелство което не се спори от страните. По делото не са представени писмени доказателства за наличието на формален акт, с който на основание чл. 189ж, ал. 3 от ЗДвП да е бил анулиран оспорения ЕФ, като въззиваемата страна изрично заема становище, че такъв акт не съществува, тъй като според тях електронният фиш следва да се счита за анулиран по силата на закона, от момента на внасяне на компенсаторната такса.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при нарушение по чл. 179, ал. 3 от същия закон, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на А“ПИ“ - София.

Съгласно чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, в 14-дневен срок от получаване на ЕФ, лицето може да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата при спазване изискванията на чл.

189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП или да поиска анулиране на електронния фиш на основание ал. 3 от същата разпоредба на ЗДвП, с молба до Председателя на управителния съвет на А“ПИ“ София.

Съгласно чл.189ж, ал. 3 от ЗДвП, ЕФ се анулира, когато: 1. таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е заплатена; 2. пътното превозно средство е било обявено за издирване;

3. за пътното превозно средство съгласно закон или международен договор не се дължи съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Съгласно ал. 4 на чл. 189ж от ЗДвП, Председателят на УС на А“ПИ“ - София или оправомощено от него лице уведомява лицето, подало искане по ал. 2 на горния текст от ЗДвП, за решението си по ал. 3 на същата разпоредба, в 7-дневен срок от датата на 2 анулирането или от датата на отказа за анулиране на фиша.

Настоящият състав приема, че за да се приеме, че електронният фиш е анулиран, е абсолютно необходимо да има формално произнасяне на Председателя на А“ПИ“ - София или на оправомощено от него лице. В настоящия казус липсва такъв акт - произнасяне от органа по чл. 189ж, ал. 4 вр. ал. 3 от ЗДвП. Уредената от закона процедура по издаване и анулиране на ЕФ, разписана в чл. 189ж от ЗДвП, е строго формална и изрично законодателят е предвидил, обстоятелствата, при които ЕФ се анулира - чл. 189ж, ал. 3 от ЗДвП, както и е предвидил по силата на ал. 4 от същия текст на ЗДвП, председателят на УС на А „ПИ“ София или оправомощено от него лице уведомяват лицето подало искането по ал. 2 за решението си по ал. 3 от ЗДвП - т.е. за анулиране на фиша в 7 дневен срок от анулирането или отказа за анулиране.

Съдът не споделя възражението на въззиваемата страна, че в хипотезата на чл. 189ж, ал. 3, т. 1 от ЗДвП издаденият ЕФ следва да се счита за анулиран по силата на закона. Това е така, тъй като ЕФ представлява формално властническо изявление на администрацията, с което се ангажира по същество административнонаказателната отговорност на нарушителя и за него следват неблагоприятни последици и ако изрично не е предвидено обратното от законодателя, следва да е налице и формален акт, с който ЕФ се анулира и то при наличие на предпоставките по ал. 3 на същата разпоредба. Дори нещо повече, законодателят изрично е предвидил в чл. 189ж, ал. 3а от ЗДвП единственият случай, в който ЕФ се счита за анулиран по силата на закона, а именно в случаите по ал. 3, т. 5 електронен фиш за последващо движение по смисъла на чл. 179, ал. 3д, изречение четвърто от ЗДвП. По аргумент от противното и след като това не е предвидено от законодателя следва да се приеме, че в останалите случаи администрацията дължи произнасяне с нарочен акт, при спазване на задълженията за уведомяване по ал. 4 на същата разпоредба. Обстоятелството, че е заплатена от жалбоподателя компенсаторна такса, действително е основание да се погаси административно наказателната му отговорност за нарушението, описано в оспорения ЕФ, но доколкото акта, с който се засягат негови законни права и интереси не е изрично анулиран, е налице интерес за него да го оспорва по реда на настоящата процедура, тъй като за жалбоподателя това е единствения ред, по който може да осъществи и защити правата си, срещу неблагоприятните последици от атакувания електронен фиш.

Освен това настоящата инстанция намира, че оспорения ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504459045 е издаден в нарушение на законоустановения по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок. Съобразно приетото с Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС на РБ-ОСС, от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 3/2019 г. се приема, че "откриването" на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, 3 времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и от субективна страна. В процесния случай, видно от снимковия материал, който е основание за издаването на оспорения ЕФ, нарушението е станало известно на наказващия орган още на датата на извършването му – 22.02.2021 г. и ЕФ като аналог на наказателното постановление е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН от заснемане на нарушението - изтекъл на 22.08.2021 г. Видно от приобщените по делото писмени доказателства е, че оспореният ЕФ № 8504459045 е съставен на 03.02.2023 г. /подписан с КЕП/ и връчен на жалбоподателя на 28.03.2023 г.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно.

Гореизложеното обуславя извод, че издаването на електронен фиш, респективно НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка да продължаване на административнонаказателното производство и е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш като незаконосъобразен.

Настоящият съд не споделят доводите на въззиваемата страна, че ЕФ не може да се приравнява по форма, съдържание, реквизити и срокове нито към АУАН, нито към НП и по отношение на него са неприложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В свои решения Великотърновският административен съд споделя разбирането, че приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в тази посока е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в неговата административна фаза - със съставяне на електронен фиш, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

Предвид горното се налага извод, че оспореният ЕФ е незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП 4 страните имат право на разноски по реда на АПК. Предвид изхода от делото – отмяна на атакувания ЕФ, разноските за един адвокат се възстановяват от органа издал отменения акт и с оглед отправеното искане за присъждане на разноски, съдът на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 36 от ЗА вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да уважи претенцията на жалбоподателя за разноски в размер на 550 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504459045, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който на „***“ ООД, ЕИК ***, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т.

Разпечатката съдържа 37 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/386d165d-828e-4364-a351-5fba2145fdf4