Решение № 3499 от 18.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3499 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20261110208534 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от В. Б. С., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 24-4332-030565, издадено от началник група в ОПП-СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро (50,00 лева) за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Посочва, че на 27.04.2026г. бил уведомен за издаденото наказателно постановление, но същото не му е връчено. На посочения адрес не е уведомяван за издаденото наказателно постановление и не е запознат с неговото съдържание. Заявява, че е професионален международен шофьор и не е извършвал вмененото нарушение. Моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, като не сочи уважителна причина.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

Представени са писмени бележки, в които се оспорва жалбата. Направено е искане за потвърждаване на обжалвания акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като настоящият съдебен състав анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност намери, че фактическата обстановка се е развила по следния начин:

На 28.11.2024г., около 11:10 часа, в гр. София жалбоподателят В. Б. С. управлявал товарен автомобил марка „Рено“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', собственост на „,,***''“ ЕООД. Жалбоподателят се движил по ул. „Димитър Пешев“, с посока на движение от ул.

„Искърско шосе“ към ул. „Мюнхен“. По същото време свидетелите Р. В. Д. и К. А. П. – командири отделение при 08 РУ-СДВР извършвали проверка за спазване на правилата за движение по пътищата от участниците в движението. Полицейските служители установили, 1 че жалбоподателят управлява товарния автомобил без поставен предпазен колан и го спрели за извършване на проверка. Свидетелят Д. съставил акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1376071 за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, в присъствието на свидетеля П. и на жалбоподателя С.. Актът за установяване на административно нарушение бил връчен на жалбоподателя С.. Последният не представил писмени възражения срещу съставения му акт.

На 16.12.2024г. Г.В.Б. – началник група в ОПП-СДВР издала наказателно постановление № 24-4332-030565, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро (50,00 лева) за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя С. на 09.07.2025г. по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

На 29.04.2026г. жалбоподателят С. депозирал жалба срещу издаденото наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал – показанията на свидетелите Р. В. Д. и К. А. П., покана за явяване в ОДМВР-Видин, писмо с изх. № 4332р5669/21.01.2025г., писмо с рег. № 1786р-13657/09.07.2025г., писмо с рег. № 953р3946/02.06.2025г., справка картон на водача, заповед № 513з-476/18.01.2024г., заповед № 8121к-12047/12.09.2024г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

Съдът се довери на показанията на свидетелите Р. В. Д. и К. А. П., доколкото техните показания са обективни и непротиворечиви. От показанията съдът получи информация как е установено процесното нарушение и научи обстоятелства около извършената проверка.

Полицейските служители пресъздават пред съда непосредствените си възприятия по един логичен и последователен начин. Депозираните показания се потвърждават изцяло от съставените писмени документи, поради което съдът се довери изцяло на заявеното от свидетелите по отношение на случилото се, а именно, че на инкриминираната дата двамата свидетели са извършвали проверка за спазване на правилата за движение по пътищата от участниците в движението. Полицейските служители установили, че жалбоподателят управлява товарен автомобил без поставен предпазен колан по време на превоза и го спрели за извършване на проверка. Свидетелите са имали непосредствена видимост към мястото на водача и така са установили липсата на обезопасителен колан.

Съдът кредитира в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. От същите се установяват както факти от процесуално значение, така и такива свързани с обективната и субективната страна на нарушението.

От справката картон на водача съдът научи за наличието на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата на жалбоподателя С., респективно съставените му актове за установяване на административни нарушения, издадени фишове и наказателни постановления и заповеди за прилагане на ПАМ.

От покана за явяване в ОДМВР-Видин, писмо с изх. № 4332р-5669/21.01.2025г., писмо с рег. № 1786р-13657/09.07.2025г., писмо с рег. № 953р-3946/02.06.2025г. съдът получи информация за предприетите от наказващия орган действия за връчване на наказателното постановление на жалбоподателя.

От заповед № 513з-476/18.01.2024г., заповед № 8121к-12047/12.09.2024г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. съдът получи информация за компетентността на актосъставителя и наказващия орган.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Липсва обективна доказателствена основа, че наказателното 2 постановление е било редовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме, че същото е влязло в законна сила към датата на подаване на настоящата жалба. По делото липсват каквито и да било доказателства за връчване на процесното наказателно постановление на жалбоподателя, като по преписката няма данни за опити от страна на административнонаказващия орган същият да бъде открит на посочения адрес. Без да се предприемат действия по лично връчване, наказващият орган директно е отбелязъл, че наказателното постановление е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и че впоследствие, след изтичане на законоустановения срок за обжалване същото е влязло в законна сила.

Съдът приема, че не са били извършени всички необходими действия за връчване на наказателното постановление на жалбоподателя - не е била направена справка за регистрирани постоянен и настоящ адрес на лицето, както и справка за евентуална промяна на адреса, не е бил съставен протокол за проверка на адреса и въобще не е било търсено съдействие за връчване на издаденото наказателно постановление. Приложените по преписката покана за явяване в ОДМВР-Видин, писмо с изх. № 4332р-5669/21.01.2025г., писмо с рег. № 1786р-13657/09.07.2025г., писмо с рег. № 953р-3946/02.06.2025г. не установяват по безспорен начин, че административнонаказаващият орган е изчерпал всички законови възможности за връчване на наказателното постановление. Тъй като фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН допуска презумпция за връчване при отсъствие на лицето, тя приложима само при стриктно и пълно изпълнение на задълженията на органа по издирването му. При липса на доказателства за извършени пълни и съответстващи на закона действия, съдът намира, че не са били налице предпоставките за прилагането на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Въз основа на горното настоящият състав прие, че депозираната жалба е подадена в срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

Съдът служебно установи, че актът за установяване на администативно нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица. От т.

2.1, вр. т. 1.3.2 от приложената по преписката заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. се установява, че лицата, заемащи длъжността командир на отделение са компетентни да съставят актове за установяване на административно нарушения по ЗДвП. Видно от заповед № 513з-476/18.01.2024г. свидетелят Д. е бил преназначен на длъжност командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 08 РУ-СДВР. Според съдържанието на т. 3.10 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., лицата, заемащи длъжността началник група „Административнонаказателна дейност“ в сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР са компетентни да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. Видно от заповед № 8121к-2047/12.09.2024г. Г.В.Б. е била преназначена на длъжност началник на 01 група „Административнонаказателна дейност“ в 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.

На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.

При проверката съдът установи, че са налице всички необходими Съгласно чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Според разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 25,56 евро (50,00 лева) водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.

По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 28.11.2024г., около 3

11:10 часа, в гр. София жалбоподателят В. Б. С. управлявал товарен автомобил марка „Рено“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', по ул. „Димитър Пешев“, с посока на движение от ул.

„Искърско шосе“ към ул. „Мюнхен“ без поставен предпазен колан по време на превоза.

Жалбоподателят бил спрян за проверка от екип на ОПП-СДВР, в хода на която се установило, че той не е поставил обезопасителния колан, с който управляваното от него превозно средство било надлежно оборудвано. Показанията на разпитаните свидетели са категорични, че при осъществяване на контрол по ротация на движението са възприели лично как жалбоподателят управлява превозното средство, без да съблюдава задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан.

Настоящият съдебен състав намира, че от субективна страна жалбоподателят е действал при форма на вината пряк умисъл, доколкото като правоспособен водач и професионален шофьор е съзнавал задължението си при управление на моторно превозно средство да постави обезопасителния колан, с какъвто управляваният от него товарен автомобил е оборудван, въпреки което не е съобразил поведението си с изискванията на закона.

Санкционната разпоредба предвижда, че се наказва с наказание „глоба“ в размер на 25,56 евро (50,00 лева) водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Последната предвижда абсолютен размер на наказанията, което не позволява да бъдат определени, нито в по-нисък, нито в по-висок размер, т. е. той е точно и строго определен от закона и не подлежи на преценка.

За преценка наличието на маловажен случай на извършено административно нарушение е нужно да се изследват начина, времето и мястото на извършване на нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Конкретното нарушение е формално и обстоятелството, че от деянието не са настъпили вредни последици (например пътнотранспортно произшествие), не го прави маловажно, тъй като с извършването му пряко се застрашава обектът на защита – безопасността на движението по пътищата и животът и здравето на останалите участници в него. От справката картон на водача се установа, че жалбоподателят С. е извършвал множество предходни нарушения на ЗДвП, включително такива по чл. 137А, ал 1 от ЗДвП. Липсата на инцидентност в склонността на жалбоподателя да допуска административни нарушения от такъв характер категорично не обуслава по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други от същия вид, а точно обратното – говори за трайно незачитане на регламентираните правила за движение по пътищата. При преценката на обществената опасност на дееца, съдът отчита и факта, че същият притежава квалификация „професионален водач“. Това му качество предполага по-висока степен на дължима грижа, опит и знания относно правилата за движение, както и повишена отговорност при тяхното спазване. Нарушаването на установения законов ред от лице с подобна професионална подготовка разкрива висока степен на обществена опасност на дееца, поради което спрямо него се изисква още по-стриктно съобразяване с нормите на ЗДвП.