Акт от 19.12.2022, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 374 гр. Велико Търново, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, VII-ми състав, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА

ДАБКОВА с участието на секретаря С.Ф. разгледа докладваното от съдията адм. дело № 657/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал.

4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Административното дело е образувано по жалба вх. № 5408/17.10.2022г. в АСВТ, подадена от името на дружеството „ДЕСИ-Д.Б. ВЕЛИКО ТЪРНОВО“ ЕООД с ЕИК *********, гр. В. Търново.

Оспорва се Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №11290/12.09.2022 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) при ЦУ на НАП. Със същата е постановено запечатване на търговски обект – магазин плод-зеленчук, находящ се в гр. В. Търново ж.к.

„Бузлуджа“ – микропазар, стопанисван от дружеството. Кумулативно е постановена и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни на основание чл. 186, ал.

1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Жалбоподателят, действащ чрез упълномощения ***излага съображения за незаконосъобразност на оспорената ПАМ поради постановяването й при съществени процесуални нарушения, допуснати от контролния орган при преценка на доказателствения материал и неправилно установена фактическа обстановка, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон и противоречие с целта на закона. Оспорва се съставения протокол за извършена проверка, че не отразява вярно фактическа обстановка, че не извършена контролна покупка. Твърди се, че лицето, обслужило проверяващите не заема длъжност продавач-консултант, не може да борави с касовия апарат, а зарежда продуктите. Не е налице разлика в касовата наличност, което сочи на спазване на правилата за работа с касовия апарат. Жалбоподателят възразява, че липсва правно основание за прилагане на ПАМ, защото същата не трябва да е санкция за търговеца. Определя мотивите относно продължителността на срока на ПАМ като общи, бланкетни и лишени от конкретност. Счита срока за запечатване за определен по свободно усмотрение на ОП, без д са изложени конкретни мотиви за това.

В съдебно заседание дружеството се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа доводите за незаконсъобразност на процесната ПАМ, изложени в жалбата. Претендира отмяна на процесната ПАМ и присъждане на направените разноски.

Ответната страна – началникът на

Отдел „Оперативни дейности“ към ГДФК в ЦУ на НАП, се представлява от упълномощения ***, който оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на Заповедта, включително за мотивираност на срока, за който подчертава, че е под средния законов размер. Счита, че събраните доказателства установяват посоченото материалноправно основание за издаване на заповедта, което е неиздаване на касова бележка без да се държи сметка за стойността на продажбата. Иска от съда да отхвърли жалбата срещу ПАМ и да присъди на НАП възнаграждение за ***.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с констатациите в оспорения акт и доводите на страните прие за установено следното:

На

01.09.2022 г. е извършена проверка на посочения по-горе обект. Същата е започнал със скрито наблюдение в 11ч. В 11:30ч. са извършили контролна покупка на обща стойност 9,23лв., която е заплатена в брой от С.К. – ИП с банкнота от 50лв. Плащането е прието от Р.Д.Д. – на длъжност продавач-консултант, който е върнал ресто от 40,77лв., но не е издал фискална касова бележка, нито бележка то кочан за ръчни касови бележки. Проверяващите са напуснали обекта и наблюдението е продължило извън него до 11:50 часа. След това органите по приходите са се върнали в обекта и са се легитимирали. От наличното и работещо фискално устройство е изведен дневен финансов отчет № 0035270/01.09.2022г. По данни от ФУ паричните средства са в размер на 114,53лв., а наличните парични средства в касата са 114,60лв. Установени са некоректни данни в реквизитите на ФБ, а именно седалището на обекта. Вписано е седалище на ЗЛ в ***, а декларирани пред НАП са данни за ***.

По отношение на ФУ – модел DATECS DP-150, декларирано в

НАП с индивидуален №4161204 и индивидуален номер DT779185 и инд. Номер на фискалната памет № 02779185 е установена разлика от 7часа и 50 минути назад между данните, които са визуализирани на часовия календар на ФУ и астрономическото време в страната. Установено е, че ЗЛ не стопанисва други обекти и не извършва други дейности.

Въз основа на тези доказателства ответникът е приел, че лицето, в качеството си на задължено лице по Наредба №Н-18/13.12.2006 г., не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от въведеното ФУ в обекта. Този извод е направен, след като инспектор по приходите е извършил контролна покупка на стоки като при приемане на плащането не е издаден фискален касов бон, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Не се спори, че касов бон не е издаден и по-късно – в рамките на самата проверка. Разпитаният в о.с.з. Р. Д. сочи, че до края на деня е бил издаден ФКБ за покупката и представя копие от такъв, но това не е подкрепено със съответния дневен финансов отчет, а и като време на издаване не може да бъде отнесен към времето след приключване на проверката/вж. л. 59.

Поради това съдът приема, че не е опровергана констатацията на ОП, че при приемане н аплащането за контролната покупка не е издаден ФКБ от наличното и работещо в обекта ФУ. От друга страна констатациите на ОП за системно неиздаване на ФКБ при наблюдението не се подкрепя от положителната касова разлика в размер на 0,07лв.

При тези фактически констатации ОП са приели, че са налице две нарушения на Наредба Н-18, съответно по чл.25, ал.1, във вр. с чл.118, ал.1, и ал.4, т.4 от ЗДДС, както и на чл.25, ал.12 от Наредба Н-18. На това основание, което изпълнява състава на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 186, ал 1, т. 1, б. „а“ от същия закон, спрямо ЮЛ е приложена ПАМ запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, за което е съставена Заповед №11290/12.09.2022 г. от началник Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново.

Според текстовата част на заповедта за прилагане на ПАМ при определяне конкретно на продължителността на мярката са отчетени вида и тежестта на допуснатото нарушение и последиците от него, местоположението на обекта, характера на дейността му. Посочено е, че ПАМ е предназначена както да охрани интересите на фиска, като се прекратят подобни противоправни практики от същия търговец, така и като превенция на непосредствено настъпващите вреди от неотчитане на приходи.

Процесната заповед за прилагане на ПАМ е връчена на управляващия дружеството на 29.09.2022 г. Дружеството е оспорило ПАМ по съдебен ред с жалба, изпратена по пощата до ТД на НАП – Велико Търново на 12.10.2022 г., въз основа на която е образувано настоящото дело на АСВТ.

В хода на делото, наред с пълната административна преписка са събрани като нови писмени доказателства представеният от жалбоподателя касов бон № 0035288 от 01.09.2022г. 06:22:44 часа, и Постановление № 11335/02.11.2022г. за преустановяване на действието на процесната ПАМ, т.к. наложената с НП глоба за установеното нарушение на Наредба Н-18 е заплатена от лицето.

Открито е производство по оспорване достоверността на съдържанието на Протокола от извършената проверка /л.11/, с твърдението, че всъщност контролна покупка не е била извършена. В тази връзка бяха допуснати гласни доказателства. Чрез свидетелските показания на Р. Д. – служител на дружеството и съпруг на З.Т., собственик на капитала/вж. л.63-гръб/ се установи следната обстановка. Свидетелят твърди, че помни проверката, която е била извършена на 01.09.2022г. Сочи, че по принцип той зарежда със стока, а съпругата му работи с касовия апарат. Тогава тя било отишла в тоалетната, имало 4-5 клиента. После се бил усетил, че не е издал касова бележка и я чукна. Макар и в последствие, издал касов бон. По принцип съпругата му работи, на него не му се е случвало друг път. Потвърждава, че издал касов бон за грозде без семка и за две курабии на стойност 9,23 лв. Касовият бон не го представил на проверката Не може да каже след колко време го е издал. Не е поискал да го приобщят като доказателство. Съпругата му присъствала на проверката.

На основание чл.50 от ДОПК, Протоколът за извършената проверка, съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Поради това,съдът приема за безспорно доказани както факта на извършване на плащането в брой за стоките, така и липсата на издадени ФКБ за тях. Показанията на свидетеля потвърждават, противно на твърденията на жалбоподателя, че е била извършена контролна покупка на стоки и за същата при плащането не е издаден

ФКБ. Поради това и с оглед другите доказателства съдът приема, че материалната доказателствена сила на ПИП не е опровергана от жалбоподателя. В тази връзка съдът възприема като една защитна теза показанията на свидетеля в частта им , в която сочи, че издал по-късно ФКБ.

Представеният такъв пред съда е очевидно новосъздаден документ, т.е. издаден след проверката, защото нито на място, нито по-късно е представен на проверяващите. Това на свой ред означава, че визираното от органите по приходите нарушение – неиздаване на ФКБ е осъществено и е налице основание за прилагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че заповедта, с която се налага ПАМ по чл.

186, ал. 1 от ЗДДС, подлежи на обжалване по реда на АПК. С оглед на това препращане приложение намира текстът на чл. 148 от АПК, според който административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. Доколкото по отношение на заповедта, с която се налага ПАМ, не е предвидено задължително обжалване пред по-горестоящия административен орган, то последното не се явява задължителна предпоставка за съдебно обжалване, а зависи от волята на адресата на акта по кой ред да защити права си.

Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон при издаване и обжалване на акта е АПК, а материален такъв специалните разпоредби на чл.186 до 188 вклч. от