Решение № 1151 от 06.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. Пловдив, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20245330203886 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-1030-003219/15.05.2024 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Д. Б.

П. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП като неправилно и незаконосъобразно с аргументи за липса на нарушение от нейна страна и липса на вина. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателят се представлява от адв. Р., който поддържа жалбата и я допълват с нови аргументи в насока несъставомерност на извършеното от подзащитния му. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане, не изпраща представител в съдебно заседание. Смята издаденото НП за законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 10.04.2024 г. в гр. Пловдив жалбоподателят Д. Б. П. управлявала собствения си лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № **** Към 19:15 ч. тя се намирала с лекия си автомобил на бензиностанция „Инса Ойл“, находяща се на бул. „Пещерско шосе“ до 1

№ 70 и се насочила да извършва маневра ляв завой в посока „МОЛ-Пловдив“. Пътят е двупосочен с по една лента за движение във всяка посока и изпреварването било забранено поради наличие на единична непрекъсната линия. Поради тази причина, за да извърши тази маневра лявостоящият от нея автомобил спрял и й дал предимство, вследствие на което цялото движение спряло. Тя навлязла в платното от страната на бензиностанция „Инса ойл“. Уверила се, че няма други движещи се МПС-та и пристъпила към извършване на маневра наляво посока „МОЛ-Пловдив“. Точно в този момент л.а. „Мерцедес ГЛЦ“ с рег. № **** предприел изпреварвнае на колоната от МПС-та, която спряла, за да пропусне жалбоподателката, като по този начин се озовал в насрещната пътна лента с посока на движение към супермаркет „Лекси“, бул.

„Пещерско шосе“ № 78, в която пътна лента се пристроявала Д. П., като между л.а.

„Мерцедес ГЛЦ“ с рег. № **** и автомобила на жалбоподателя настъпило пътнотранспортно произшествие. Сблъсъкът настъпил в предната част за МПС с рег. № ****и в задна дясна част за МПС „Мерцедес ГЛЦ“ с рег. № ****. Не се установява към момента на настъпване на произшествието в района на бензиностанция „Инса Ойл“ да е съществувала забрана за извършване на маневра завой на ляво и осовата линия да е била непрекъсната, за разлика от безспорно установеното, че в предходен участък от пътя осовата линия е била именно такава.

На място пристигнал екип на Пътна полиция, включващ мл. автоконтрольор Б.

И. Л.. Той възприел фактическата обстановка и удара, разпитал водачите на автомобилите и съставил протокол за ПТП.

Бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA бл. № 1278305 от 10.04.2024 г., в който е квалифицирано нарушение на жалбоподателя по чл. 37, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта без възражения, но подала такива в срока по чл. 44 от ЗАНН. Последните обаче били приети за неоснователни от административнонаказващия орган (АНО), който въз основа на така съставения акт издал обжалваното наказателно постановление, с което й наложил глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетеля Б. И. Л. - актосъставител и от обясненията на жалбоподателя Д. Б. П., както и от приложените към административнонаказателната преписка доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, Протокол за ПТП № 1939788 от 10.04.2024 г., справка за нарушител/водач, писмо от Община Пловдив ОП „Организация и контрол на транспорта“, ведно с извадка на хоризонтална и вертикална сигнализация, докладна записка с рег.№ 1030р10045/24.04.2024 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят Л. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В разпита си обаче св. Л. заявява, че всъщност на 10.04.2024 г. в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ до № 70 жалбоподателят Д. П. се е намирала на бензиностанция „Инса Ойл“ и се е насочила да извършва маневра ляв завой в посока „центъра“ на града, като в този момент автомобилите, които са се падали в лявата й страна са е пропуснали да премине. По същото време обаче л.а.

„Мерцедес ГЛЦ“ с рег. № **** навлязъл в насрещното платно с цел да изпревари цялата колоната, която е спряла за да пропусне л.а. рег. № **** което изпреваране в този участък е било забранено поради наличие на единична непрекъсната линия, като не успял да види захождащия автомобил на жалбоподателя и между тях настъпило ПТП.

Съдът намира показанията на свидетеля Л. за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като 2 достоверен източник на информация.

Съдът се довери и на обясненията на жалбоподателя П., която излага абсолютно същата фактическа обстановка, като тази пресъздадена от актосъставителя в хода на съдебното следствие. Тя също заявява, че ПТП е станало, тъй като л.а. „Мерцедес ГЛЦ“ с рег. № **** се е движил в насрещното платно на бул. „Пещерско шосе“ до № 70 в гр. Пловдив, в което тя е била вече допусната от спрелите преди това коли, като сблъсъкът между двете МПС-та е бил видян и от други свидетели, един от които също заявил, че л.а. „Мерцедес ГЛЦ“ с рег. №**** е навлязъл с бясна скорост в насрещното платно като е искал да изпревари цялата колона, която е пропуснала жалбподателката, поради което и двете МПС са се засекли. Съдът възприе обясненията на жалбоподателя като от една страна намира, че същите са допустими с оглед правото й на защита и излагане на нейната версия за случилото се, а от друга се оцениха в контекста на доказателствено средство предвид двойствената им природа, призната в наказателния процес, доколкото са съответни на останалия събран доказателствен масив.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Същият е подписан от актосъставителя, свидетел и нарушителя, съставен е в присъствието на последния и му е връчен. Актът е написан четливо и е разбираем. Съставен е от компетентно лице, за което свидетелства представената заповед от министъра на вътрешните раБ.. В него е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Спазен е срокът за подаване на писмени възражения срещу него, каквито се установява да е имала жалбоподателката.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

От правна страна съдът намери следното:

Безспорно се установява, че на 10.04.2024 г. в гр. Пловдив жалбоподателката Д.

Б. П. като водач на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ****към 19:15 ч. се е намирала на бензиностанция „Инса Ойл“, находяща се на бул. „Пещерско шосе“ до № 70 и се е била насочила да извършва маневра ляв завой в посока „МОЛ-Пловдив“ във време и място, когато това е било безопасно и й е било позволено, тъй като автомобилите, които са се падали в лявата й страна са е пропуснали да премине.

Установява се и че след като тя е излязала от бензиностанцията и вече е захождала към пътното платно в посока „МОЛ-Пловдив“ насрещно движещ се лек автомобил „Мерцедес ГЛЦ“ с рег. № **** е навлязъл в насрещното платно и е предприел забранено изпреварване на цялата колона, която е била спряла, за да пропусне жалбоподателката, като двете коли са били с противоположни и срещуположни вектори на движение. В тази насока са както показанията на актосъставителя, така и 3 обясненията на жалб. П., като от приложения по преписката Протокол за ПТП № 1939788 от 10.04.2024 г. се установява, че действително л.а. „Мерцедес ГЛЦ“ с рег. № **** се е намирал в насрещното платно, а от писмо от Община Пловдив ОП „Организация и контрол на транспорта“, ведно с извадка на хоризонтална и вертикална сигнализация се установява, че на участъка на движение на другия участник в ПТП действително изпреварването е било забранено поради наличие на единична непрекъсната линия.

Поради това при преценка на цялата доказателствена съвкупност, настоящият състав е на мнение, че не се установяват достатъчно данни Д. Б. П. на 10.04.2024 г. в гр. Пловдив, към 19:15 часа, на бул. „Пещерско шосе“ до № 70, виновно да е нарушила разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, в резултат на което да е причинила ПТП по смисъла на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, тъй като след като тя е пропуснала първоначално пътните превозни средства, които са се движили по бул.

„Пещерско шосе“ от крайпътната територия, на която се е намирала, както повелява чл. 37 ал. 3 от ЗДвП, впоследствие тя е била доброволно пропусната да се включи в движението, като по никакъв начин не е нарушила процесната норма и в никакъв случай не е могла и не е била длъжна да очаква, че друго МПС в същия момент ще предприеме забранено изпреварване и ще навлезе в насрещното платно, в което тя е била вече позиционирана. Затова именно съдът не намира, че е осъществен от обективна и субективна страна фактическият състав на вмененото нарушение, тъй като не се установи противоправно поведение на жалбоподателя и несъобразяването й с разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП. Неправилно е ангажирана отговорността й.

С оглед на изложеното съдът намира наказателното постановление за незаконосъобразно, а именно – по същество неправилно, доколкото не се установи твърдяното като извършено от жалбоподателя нарушение.

По разноските:

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора - отмяна на процесното НП, жалбоподателят има право на разноски. По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя за присъждане на разноски. Ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в общ размер от 900 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 05.07.2024 г.

Същевременно въззиваемата страна в писмената молба-становище е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и намаляване на размера му до минимума, предвиден в Наредбата. Според настоящия състав на съда определеният между страните размер на адвокатското възнаграждение може да послужи за обогатяване на жалбоподателя за сметка на въззиваемата страна, като делото не е изискало особени процесуални усилия от нито една от страните. Ето защо съдът намира претенцията на жалбоподателя за разноски да бъде определена според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и да се приеме за основателна до размера от 400 лева. При това положение следва да се осъди ОД на МВР – Пловдив за сумата от 400 лева в полза на жалбоподателя Д. Б.