Решение № 5552 от 20.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5552 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

П. М. МИЛЕВ при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100508317 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от И. М. П., В. В. С., С. М. М. срещу решение №2000947/01.02.2022 г. по гр. д. № 34236/2019 г. по описа на СРС, 45 състав, с което са уважени предявени от П. В. Б. И Е. Д. Б. искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 ЗЗД. В жалбата се твърди, че е решението е постановено при необсъждане на доказателствата по делото и превратното им тълкуване, съответно приемане за установени спорни факти, за които ищците носят доказателствена тежест и не са ангажирали доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните по нея страни.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Производството е образувано по предявени от П. Р. Б. и Е. Д. Б. срещу И. М. П., В. В. С. и С. М. М. искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на установено по отношение на ответниците И. М. П., В. В. С. и С.

М. М., че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда № 2, а именно апартамент 18, с идентификатор ***, с площ от

75,71 кв. м., част от жилищен блок I 34, находящ се в гр. София, район Подуяне, кв. 31, ж.к. „Хаджи Димитър”, при съседи: на същия етаж самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта самостоятелен имот с идентификатор ***, над обекта самостоятелен обект с идентификатор ***, ведно с МАЗЕ № 18, с площ от 3,52 кв. м., с граници: изток- коридор, запад- фасада, юг- мазе № 17, север - мазе № 19, както и за постановяване на решение, с което съдът да осъди ответниците да предадат на ищците владението върху гореописания недвижим имот, съединени с искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу И. М. П. и В. В. С., за сумата в размер на 200,00 лева месечно от всеки един от тях, считано от датата на връчване на исковата молба - 11.11.2019 г. до опразване на имота, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на имота.

Ищците твърдят, че са собственици на горепосочения имот, в режим на СИО, по силата на покупко-продажба на имота, обективирана в НА № 142, том I, peг. № 2521, дело № 133/2019г. на Нотариус М.И., с № 260 в НК, с район на действие, районна на СРС, вписан в СВ под № 38, том XL, дело № 12432, вх. регистър № 17161/26.03.2019 г. След закупуването установили, че в имота се намират ответниците, които по техни твърдения са го завладели без правно основание. Ответниците отказвали да напуснат имота с аргумента, че няма да предприемат действия по освобождаването му до изплащането им на обезщетение за извършено отчуждаване на наследствения им имот по реда на ЗТСУ. Ищците твърдят, че СОС е издал Решение № 440/12.07.2018г. за промяна на имотно обезщетение в парично, като оценката е обжалвана от ответниците, по който повод е образувано адм. д. № 9027/2018г. по описа на АС-София град, 29-ти състав. Ищците считат, че за ответниците не е налице правно основание да владеят имота, поради и което навеждат за тях да е налице правен интерес от предявяване на исковите претенции. Молят за уважаване на исковете. Претендират разноски.

2

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като ответниците застъпват становище за неоснователност на исковете. Навеждат, че процесният имот е придобит от ищците от „Почивен комплекс - РМ” ЕООД. Поддържат, че с влязло в сила решение на ВКС, IV ГО, постановено по гр. д. № 768/2017 г., съдът е приел, че ответниците държат имота на противопоставимо правно основание, а именно признато им е да ползват процесния имот до настъпване на прекратително основание за ползването – реално обезщетение за извършено отчуждаване на наследствения им имот по реда на ЗТСУ, което до настоящия момент не е осъществено, тъй като определеният в обезщетение имот не е построен и предаден. По изложеното молят за отхвърляне на исковете.

Представен по делото е договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на процесния недвижим имот № 142, том I, peг. № 2521, дело № 133/26.03.2019 г., от който е видно, че ищците са закупили същия на 26.03.2019 г.

Представено по делото е удостоверение за сключен между ищците граждански брак № 387456/10.07.2007 г. на СО, район Студентски. От посоченото следва, че ищците в режим на СИО са придобили от „ПОЧИВЕН КОМПЛЕКС-РМ“ ЕООД процесният имот.

Приети по делото са схема на процесния имот и решение на СОС №440/12.07.2018 г. относно промяна на имотно обезщетение в парично по искане на ответниците.

Присъединено към настоящото дело е гр. д. № 1375/2005г. по описа на СРС, 46-ти състав и 15494/20 г. по описа на СРС, 27-ми състав, се установява, че ответниците са наследници на наследодателя си М.С.П., починал на 27.12.1998г., като и след смъртта на майка им С.А. П. на 31.05.2005г., И. М. П. и С. М. М. наследяват от по 1Л идеална част от оставеното им от родителите наследство. От майката на М.С.П. бил отчужден имот със Заповед от 11.10.1979г. № А-0-07-2297, находящ се в гр. София, ул. „******** за построяване на ведомствен жилищен блок за нуждите на ДСО „Редки метали“. Определеното обезщетение било имотно - апартамент в сграда в полза на М.П., като низходящ на неговата майка, като по реда на ЗТСУ /отм./ със Заповед от 1985г. до приключване на строителството на определения като обезщетение имот, П., заедно със семейството му бил настанен в процесния 3 имот, като след неговата смърт, ответниците, като наследниците били настанени в имота временно до предаване на правоимащия, комуто отчужденият собственик е прехвърлил права, на определения като обезщетение имот. През 2004г. ответницата И. П. поискала от Кмета на СО изменение на заповедта за обезщетяване, като вместо непостроеното жилище в обезщетение да и бъде определено друго такова - процесното жилище, закупено от ищците.

Не е спорно по делото, че ответницата П. е подала молба с вх. № СОА16ГР94-4101/12/19.06.2017г., ведно с нотариално заверена декларация за промяна на определеното имотно обезщетение в парично. Не е и спорно, че е издадена Заповед № СОА20-РД41-4/13.08.2020г., приета на л.61-67 по делото, с която била отменена Заповед № РД-41-449/14.05.1985г„ с която за обезщетяване по отчуждаването на частта на наследника на ответниците, му е определен конкретен апартамент в блок А1 - „Подуяне - Редута4, а именно ап.

№ 16, IV етаж, изменена е Заповед за отчуждаване № А-0-07- 297/11.10.1979г. на Председателя на ИК на СГНС и е определено парично обезщетение 01 по 32 327,00 лева на С. М. М. и И. М. П.. П. обжалвала заповедта, по която жалба било образувано адм. дело № 8878/2020г. по описа на АС-София - град. Съдът с решение № 786/11.02.2021 г. отменил Заповед № СОА20-РД41-4/13.08.2020 г. в частта, в която е определено обезщетение за ½ идеална част от процесния имот и определил обезщетение в общ размер от 117 077,28 лева, платимо поравно на П. и М.. С решение № 12986/17.12.2021 г., постановено по адм. д.

№ 7148/2021г. ВАС оставил в сила решението на АС-София град.

С обжалваното решение №2000947/01.02.2022 г. по гр. д. № 34236/2019 г. по описа на СРС, 45 състав, предявените претенции е изцяло уважени.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, но частично недопустимо по отношение претенциите с правно основание чл.

59 ЗЗД. Действително правната квалификация на исковите претенции за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот следва да е по чл.

4

59 от ЗЗД, макар и изчислявани на база месечен пазарен наем, те не са периодични задължения, различни са по характер от граждански плодове и други добиви от вещта. Искът по чл. 59 от ЗЗД за времето след подаването на исковата молба обаче е недопустим поради липсата на правен спор, т. к. спорът по бъдещи правоотношения е винаги неправен, освен в предвидени от закона изключения, в които искът чл. 59 от ЗЗД не попада. Предмет на иск по чл. 124, ал. 2 ГПК може да бъде повтарящо се парично вземане на кредитора ищец спрямо длъжника-ответник, при установен източник на задължението и размер – т. е. при безспорна ликвидност. В настоящия случай доколкото източникът на задължението на претендираното вземане е факт, който не е безспорно установен (претенциите са за периоди от време, които следват момента на предявяване на исковата молба), а именно неправомерното ползване на чужд имот без основание, то ликвидността на задължението не е безспорна, което има за последица недопустимост на иска. Доколкото в случая се касае за обезщетение за неоснователно обогатяване, а не за задължения за периодично плащане (каквито биха могли да бъдат задължения за периодични плащания, произтичащи от договор за наем, разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като независимо от това, че размерът на обезщетението се изчислява на базата на пазарен наем за кв. м., този факт не превръща обезщетението за неоснователно обогатяване в договорно задължение за наем с определен размер и падеж на задължението, представляващо за ищеца вземане за повтарящи се парични задължения. В случая източникът на задължението би бил неправомерно ползване на чужд имот без основание, който факт обаче не е безспорно установен, а тепърва подлежи на установяване, следователно ликвидността на задължението не е безспорна. Така Определение № 123 от 27.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4514/2022 г., IV г. о., ГК.

С оглед изложеното в тази част първоинстанционното решение подлежи на обезсилване като постановено по недопустима претенция.

По отношение правилността на останалата част на първоинстанционното решение, а именно по иска с правно основание чл. 108 ЗС настоящият съдебен състав намира следното:

По иск с правно основание чл. 108 ЗС в тежест на ищците е да докажат пълно и главно, че са придобили право на собственост върху от процесния 5 имот на соченото от тях основание, както и че ответниците владеят именно процесния имот. Тези обстоятелства в настоящия казус се установяват посредством събраните доказателства, а не се оспорват от страните по делото, с изключение на владението на процесния имот от страна на третата ответница С. М., във връзка с което е направено изрично и своевременно възражение, а доказателства в този смисъл не бяха ангажирани. Дори и само на това основание претенцията спрямо нея се явява неоснователна и решението в тази част подлежи на отмяна.

Ответниците И. М. П. и В. В. С., за които няма спор, че и към момента на депозиране на исковата молба владеят имота, противопоставят на ищците възражение, че владеят имота на правно основание, тъй като им е признато законното право да ползват процесния имот до настъпване на прекратително основание - реално обезщетение за извършено отчуждаване на наследствения им имот по реда на ЗТСУ. Т. е. се касае за отчуждителна процедура, която по силата на изричната разпоредба на §9, ал.1 от ПЗР на ЗУТ се довършва по реда на ЗТСУ /отм./. Лицата, чийто имот е отчужден, имат право да получат имотно обезщетение във вида, определен със заповедта по чл. 100 от ЗТСУ /отм./. По силата на действащите законови разпоредби към момента на отчуждаването ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм/, във вр. § 9, ал. 1 от ДР на ЗУТ, при обезщетяване с имоти, които ще се построят, се прехвърля правото на собственост върху отстъпения като обезщетение имот, макар и той все още да не съществува, като прехвърлянето става по силата на самата Заповед.