Определение № 908 от 08.11.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 908 гр. Перник, 08.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20231700500473 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на Г. В. И. за изменение на решение № 337 от 01.09.2023 г., постановено по в.гр.д. № 473/2023 г. на Окръжен съд Перник, в частта за разноските, като се иска насрещната страна – В. И. М., да бъде осъден да заплати сумата от още 1400 лв. за адвокатско възнаграждение във въззивното производство по в.гр.д. № 473/2023 г.

В молбата се обръща внимание, че съгласно Наредба № 1 от 2004 г. (Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) минималните разноски за адвокат на тази страна са, както следва:

- 600 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по ЗЗДН - чл. 22, което обаче следва да се удвои предвид фактическата и правна сложност на делото – чл. 2, ал. 9;

- 450 лв. за проучване на делото и даване на мнение по него – чл. 6, ал. 3;

- не по-малко от 400 лв. за изготвяне на въззивна жалба –чл. 9, ал. 1.

Ответникът по молбата – В. И. М., иска същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Молбата е допустима – подадена е в законоустановения двуседмичен срок от легитимирана страна съобразно изискванията на чл. 248, ал. 1 ГПК.

1

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Перник е образувано по молба на Г. В. И. за налагане на мерки за защита от домашно насилие по отношение на В. И. М.. Молбата е уважена с решение, което е обжалвано пред Окръжен съд Перник от В. И. М.. Пред въззивния съд Г. В. И. е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Жалбата на В. М. е отхвърлена, а на Г. И. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК – с оглед изричното възражение за прекомерност, са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв.

Така определеното възнаграждение е съобразено с чл. 22 от Наредба № 1, на която се позовава молителката в настоящото производство.

На следващо място, въззивното производство не се характеризира с фактическа и правна сложност. Пред настоящата инстанция не са ангажирани и не са събирани нови доказателства, а правният спор в тези производства се разрешава без особени затруднения от правна страна, а именно - по целесъобразност като спорна съдебна администрация. Тоест, при постановяване на решението в частта за разноските, съдът се е съобразил с конкретните фактически и правни особености на производството според изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Неоснователни са доводите на молителката, че в разноските за адвокатско възнаграждение следва да се включат, освен такива за процесуално представителство, също и за проучване на делото и за изготвяне на въззивна жалба (в случая отговор на въззивна жалба). Действително, в наредбата са посочени отделни възнаграждения за такива действия, но се касае за хипотези, в които доверителят не възлага процесуалното представителство на същия адвокат. Това е така, защото при действието на актуалния ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) концентрационното начало в преобладаващата част от гражданските дела предполага писменото извършване на основна част от процесуалните действия на страната. От друга страна, предвидените в Наредба № 1 възнаграждения за процесуално представителство в гражданските производства са по-високи от тези за изготвяне на жалба или за проучване на делото. Предвид това, процесуалното представителство по смисъла на Наредба № 1 не може да се разглежда като самостоятелна услуга, която не включва действия по извършване на необходимите писмени процесуални действия в предвидените поначало преклузивни срокове. Същият извод се налага и от общоприетия смисъл на понятието „процесуално представителство“, а именно - извършването по пълномощие както на устни, така и на писмени процесуални действия.

В допълнение следва да се отбележи и, че е нелогично да се мисли, че един адвокат би извършвал процесуално представителство, без да проучи делото.

В обобщение, предлаганото в молбата тълкуване на отделни разпоредби от Наредба № 1 е буквално, формалистично и не държи сметка за общите замисъл и систематика на този нормативен акт.

По тези съображения молбата за изменение на решението в частта за разноските следва 2 да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 5765/29.09.2023 г. на Г. В. И., ЕГН **********, за изменение в частта за разноските на решение № 337 от 01.09.2023 г. по гр.д.

№ 473/2023 г. на Окръжен съд Перник.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3