Решение № 15188 от 19.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15188 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ........... при участието на секретаря ............. като разгледа докладваното от ........... Гражданско дело № 20221110116051 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца „........... ........... със седалище и адрес на управление ..........., представлявано от ........... – изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че ответниците М. Д. М., Г. Д. М., В.

Д. М., А. Д. М. и А. Д. М., в качеството си на законни наследници на Р. В. В. с ЕГН .........., както и ответника Б. К. И., дължат посочените в исковата молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 228 от ГПК, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат.

Ответника М. Д. М. с ЕГН **********, от ........., чрез процесуалния си представител адв. С. Й. Д. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Ответника Г. Д. М. с ЕГН **********, от ........., чрез процесуалния си представител адв. В. Ф. С. от САК, в срока по чл. 131 от 1

ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Ответника В. Д. М. с ЕГН **********, от .........., чрез процесуалния си представител адв. М. Л. Л. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Ответника А.

Д.

М. с

ЕГН

**********, от..........., чрез процесуалния си представител адв. К. И. Б. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Ответницата А. Д. М. с ЕГН **********, от ..........., чрез процесуалния си представител адв. К. И. Б. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Ответника Б.

К.

И. с

ЕГН

**********, от

............, чрез процесуалния си представител адв. Н. И. И. от САК, в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с окончателния съдебен акт по делото.

Третото лице-помагач ......... със седалище и адрес на управление ., не изразява становище по исковете, не се пр...........едставлява по делото.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към 2 топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.

Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот – а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за 3 наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е обитавал имота.

По делото съществува спор между страните относно качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия за посочения период за посочения топлоснабден имот. Изрично в подадените по реда на чл. 131 от ГПК писмени отговори всички ответници оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия, поради което на първо място следва да се разгледа този въпрос. Съгласно дейставащата нормативна рамка - чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, допълнена с тълкувателната практика на ВКС Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК, за потребител на топлинна енергия следва да се счита всяко лице, което притежава право на собственост, пълно или ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот или облигационен ползвател на имот, който изрично е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия. Видно от исковата молба, ищеца е посочил, че адреса на топлоснабдения имот е

..............“. Видно от материалите по делото, не са доказателства ответниците да са собственици на апартамент №......... находящ се на посочения адрес, а именно .............. Събраните в хода на процеса доказателства се отнасят до съвсем различен недвижим имот – намиращ се в ..............“. Видно от матерлиалите по делото, изготвената по делото и приета като доказателство ССчЕ е разполагала с документи именно за апартамента, посочен в исковата молба, а именно ап. ...... находящ се в ............“. Съгласно принципа на диспозитивното начало, проглА. в чл. 6, ал.

2/ГПК „Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.“. Предметът на съдебното произнасяне и участниците в процеса също се определят по волята на търсещото защита лице - съдът се произнася само за това, което е поискано, и по отношение на този, срещу когото е потърсена защита. Недопустимо е също така съдът да се произнася въз основа на факти, на които страните не са се позовали. Същевременно по време на цялото производство по делото ищеца твърди, че е доставял топлинна енергия именно до този имот, с който нито един от ответниците няма нищо общо нито лично, нито като наследник. Съдъот не споделя и аргумента, че било важно кой е клиентския номер, доколкото същия се дава от ищеца и се променя периодично, като от материалите по делото се вижда, 4 че само за последните 3 години той е бил променян три пъти. Само за прецизност на изложението следва да се маркира, че на вещото лице също са предадени данни относно апартамент, с който ответниците нямат връзка нвито като собственици, нито като вещни ползватели, поради което дори и да се приеме наличието на облигационна връзка между страните, то следва да се приемат за недоказани обстоятелствата по отношение на счетоводната експертиза. С оглед горното съдът приема, че само на това основание искът е неоснователен и недоказан и не следва да се обсъждат останалите възражения за недължимост на процесната сума.

По отношение на разноските:

На първо място съдът счита, че е налице допусната грешка при определяне на дължимата държавни такси за разглеждане на делото. По делото са предявени осемнадесет обективно съединени иска – по три иска против всеки от шестимата ответници – за главница за топлинна енергия, и за мораторни лихва за топлинна енергия и дялово разпределение, като не са налице предявени искове за главница за дялово разпределение. За 18 обективно съединени иска дължимата държавна такса е в размер 900 лева, тоест по 50 лева за всеки от тях. С определение № 19687 от 04.08.2022 г., съдът е указал на ищеца да внесе сумата в размер на 1 200 лева, което той е сторил. Предвид обаче липсата на предявени шест обективно съединени искове за главницата за дялово разпределение надвнесената държавна такса в размер на 300 лева следва да бъде върната като недължимо внесена.

С оглед изхода на делото съдът счита, че всеки от ответниците М. Д.

М., Г. Д. М., В. Д. М., А. Д. М., А. Д. М. и Б. К. И., има право на присъждане на направените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Процесуалното представителство по делото на ответниците е осъществено както следва – М. Д. М. е представляван от адв. С. Й. Д., Г. Д. М. е представляван от адв. В. Ф. С., А. Д. М. и А. Д. М. са представлявани от адв.

К. И. Б., Б. К. И. е представляван от адв. Н. И. И., всички при условията на чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., а ответника В. Д. М. е представляван от адв. М. Л. Л., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Налице са договори за правна защита и съдействие, в които страните са уговорили, че услугите по всеки от тях ще бъдат предоставени безплатно от съответните адвокати, на посочените основания. Съгласно посочената разпоредба адвокатът може да оказва 5 безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. Относно размера на дължимото на процесуалния представител на всеки от ответниците съдът намира, че следва да бъде в размер на 1 200 лева, доколкото против всеки от тях са предявени по три обективно съединени иска, като за всеки от тях се дължи минамално адвакатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „........... ........., със седалище и адрес на управление .........., представлявано от .......... – изпълнителен директор, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против Б. К. И. с ЕГН **********, от гр. .........., за сумата в размер на 605, 35 лева /шестстотин и пет лева и тридесет и пет стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането, представляваща главница – 5/10 части от стойността на незаплатената топлинна енергия, общо в размер на 1 210, 79 лева за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., за сумата в размер на 121, 05 лева /сто двадесет и един лева и пет стотинки/, представляваща 5/10 части от общия размер на мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия – 242, 16 лева, за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2022 г., и за сумата в размер на 0, 05 лева /пет стотинки/, представляваща 5/10 части от общия размер на мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение – 0, 11 лева, за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.