Решение № 1665 от 30.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1665 гр. Пазарджик, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220103022 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от Ц. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ц., ул. „Д.“ № 17, общ. Пазарджик, чрез адвокат С. В. М. от АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Ц. С.“ № 28, к. 21, против „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.я, бул. „Ц. ш.“ № 115 Е, ет. 5, р-н М., представлявано от Н. П. П., с която се иска от съда да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № **** от 27.11.2023 г., сключен между страните, поради противоречие на закона. В условията на евентуалност предявява иск за прогласяване нищожността на клаузата в чл.11 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 564,80 лева, поради заобикаляна със закона, противоречие с добрите нрави и неравноправност.

В исковата молба се твърди, че на 27.11.2023 г. между ищеца, в качеството му на заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за потребителски кредит № ****. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 700 лева, на 7 вноски, при лихвен процент по кредита от 48,00 %, годишен процент на разходите от 59,91 % при общо дължима сума към момента на сключване на договора – 842,20 лева.

Посочва, че в чл.5, ал.1 от Договора е уговорено, че кредитът ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения“: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговарят кумулативно на няколко условия. Това обезпечение следвало да бъде предоставено в тридневен срок, в противен случай, кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 564,80 лева.

1

Твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Смята, че посочения размер на ГПР не отговарял на действителните разходи, тъй като не е включена дължимата неустойка при непредоставяне на обезпеченията. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставял ищеца в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи. Смята, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало и невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП.

На следващо място смята, че договорът за потребителски кредит противоречи и на добрите нрави предвид размера на уговорения лихвен процент.

По предявения евентуален иск заявява, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпеченията е нелогично и икономически необоснован. Твърди, че неустойката излиза извън присъщите й функции и противоречала на добрите нрави.

Счита, че определената неустойка в чл.11 от договор за потребителски кредит представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването и заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл.19, ал.4 ЗПК и я правило недействителна на основание чл.21 ЗПК.

На следващо място неустоечната клауза била и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба.

Не оспорва, че на 27.11.2023 г. между ищеца, в качеството му на заемополучател и ответното дружество, в качеството му на заемател, е сключен договор за потребителски кредит № ****, по силата на който ответното дружество е предоставило сумата в размер на 700 лева, на 7 вноски, при лихвен процент по кредита от 48,00 %, годишен процент на разходите от 59,91 % при общо дължима сума към момента на сключване на договора – 842,20 лева.

Счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, тъй като нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай бил именно такъв. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата била договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя.

Смята, че са спазени всички изисквания за формиране на ГПР. Уговорената неустойка 2 не трябвало да бъде включвана в ГПР към момента на сключването на договора. Излага подробни съображения.

По отношение на действителността на лихвата по договора твърди, че в настоящия случай лихвата по кредита била фиксирано уговорена за целия срок на договора и размерът й не бил в противоречие с добрите нрави. Нямало законов лимит за неговото определяне.

Посочва, че наличието на противоречие с добрите нрави се преценявал за всеки отделен случай като меродавна за преценката била конкретната фактическа обстановка.

По изложените съображения намира, че е неоснователно и твърдението, че е налице заблуждаваща търговска практика.

Неверни били и твърденията, че неустойката била лихва, че противоречи на добрите нрави, заобикаля закона, както и че е неравноправна. Излага подробни съображения.

Твърди, че ищецът е бил запознат с условията по договора и в частност уговорката за неустойка, тъй като бил сключил 11 броя договори. Смята, че целта му била да се обогати за сметка на ответника. Горното води и до извода, че е налице и индивидуално договаряне с кредитора.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът предявява насрещен иск.

Твърди, че страните са сключили процесния договор при подробно посочени параметри. Ответникът по НИ не предоставил обезпечение, поради което се е активирала предвидената в чл.11 договорна неустойка. Кредитополучателят е правил плащания по договора на следните дати - 21.12.2023 г. - 201 лева и на 01.04.2024 г. - 360 лева. Като общо платеното е в размер на 561 лева. Общото задължение по договора е в размер на 1197,86 лева, от които 700 лева главница, 114,2 лева лихва, 189,65 лева неустойка и 194,01 лева такси.

В случая задължението по процесния договор е изцяло падежирало с изтичането на срока за последната вноска на 27.06.2024 г..

По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 139 лева, частичен иск от сумата в размер на 700 лева главница.

Претендират разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, чрез адвокат С. М., в който излага доводи за допустимост и неоснователност.

Счита, че предявения иск е неоснователен, тъй като договорът за кредит е недействителен. Преповтаря изложеното в първоначалната искова молба.

Претендира разноски.

В проведеното последно съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат М. от АК Пазарджик, който моли съда да уважи исковата претенция. Депозира писмена защита.

В проведеното последно съдебно заседание ответникът не се представлява от законов или процесуален представител. Депозира молба, с която моли съда да отхвърли главната 3 претенция и уважи насрещната претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства договор за потребителски кредит № 927883/27.11.2023 г., СЕФ, искане за сключване на договор за кредит, се установява, че между страните е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на ответника в качеството на кредитополучател кредит в размер на 700 лева, със срок на кредита 7 месечни вноски, с размер на първите две погасителни вноски от 28,00 лева лева без неустойка и 201 лева с включена неустойка, а размерът на останалите погасителни вноски е 157,24 лева без включена неустойка и 201 лева с включена неустойка, при фиксиран годишен лихвен процент по кредита - 48,00 %, годишен процент на разходите 59,91 %. Общият размер на всички плащания е 842,20 лева, а с включена неустойка е 1407 лева. В чл.5 от договора е уговорено обезпечение, което следва да се представи от ответника в тридневен срок от сключването договора. В чл.11, ал.1 от договора е уговорена неустойка в размер на 564,80 лева, при неизпълнени да представи обезпечение по чл.5 от договора, която се начислявала автоматично с подписване на договора, като същата се заплащала разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Не е спорно между страните, че ищецът е получил заемната сума в размер на 700 лева, както и че платил сумата в размер на 561 лева в полза на ответното дружество.

Горното се установява и от приложените писмени доказателства – извлечение за извършени плащана по процесния договор, приходен касов ордер от 01.04.2024 г..

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.22 ЗПК, за обявяване нищожността на договора за кредит и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, за обявяване нищожността на отделна клауза от договора за кредит.

Основателността на исковата претенция предполага наличие на сочените от ищеца основания за нищожност на договора за потребителски кредит, които следва да бъдат установени от него при условията на пълно и главно доказване по делото.

В настоящия случай съдът намира, че страните са сключили процесния договор за кредит с посоченото съдържание, предвид обсъдените по-горе доказателства.

При тези данни, съдът приема, че страните са сключили договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Предвид това ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Горното не се и оспорва от ответника.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието „общ разход 4 по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по–специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В процесния договор кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 59,91 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 48 % не е ясно как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл.11, т.10 ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. На следващо място, в случая че към посочения ГПР в размер на 59,91 % се прибави и процентното съотношение на дължимата неустойка от 564,80 лева, ГПР ще надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора, което води до недействителност не само на тази клауза, но и до недействителност на целия договор, съобразно чл.22 ЗПК. /В този смисъл Решение № 260184 от 20.05.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 231/2021 г./ На следващо място в процесния договор за кредит на ищеца е предоставена в заем сума от 700 лева, при уговорен ГЛП в размер на 48 %. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически послаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г на ВКС. Следователно при преценка съответствието на спорната 5 договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 13,79 %.