Решение № 542 от 17.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20231800500492 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на молителите и на ответника в първоинстанционното производство, срещу Решение № 52 / 08.03.2023 г. по гр. д. № 581 / 2022 г. на РС – Ихтиман. С обжалваното решение съдът е задължил ответницата К. И. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите и е осъдил същата да заплати в полза на държавния бюджет глоба в размер на 600 лева.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от процесуалния представител на молителите, в която се твърди неправилност на решението в частта относно обема на постановените закрилни мерки. Твърди се, че приложената от съда мярка по чл. 5, т. 1 ЗЗДН не охранява в най-пълна степен интереса на тримата молители, а за тази цел е било необходимо да се предвидят и мерките за защита по чл. 5, т. 3, т. 4 и т.5 от ЗЗДН.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила и въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство. Счита обжалваното решение за неправилно, тъй като не е извършвала акт на домашно насилие.

Оспорва и размера на наложената й глоба.

1

Всяка от страните е подала отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата на насрещната страна.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН и са допустими.

С тях се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Неоснователно е възражението на ответницата, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като упражняването на родителските права по отношение на невършилите пълнолетие деца е предоставено на нея, а молителят не е техен законен представител. Съгласно разпоредбата на чл. 8, т. 2 от ЗЗДН производството по издаване на заповед за защита от домашно насилие може да се образува и по молба на брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице. В случая молбата за защита на К. К. и Р. К. е подадена от техния баща, което е единственото изискване на закона и е без правно значение дали бащата упражнява родителските права или не. Тъй като смисълът на закона е да бъдат защитени от евентуално домашно насилие физически и психически по-слабите членове на семейството. Този извод следва от телеологичното тълкуване на посочената разпоредба. От гледна точка на систематичното тълкуване щом като законодателят дава право на брат или сестра – лица, които нямат общо с процесуалното представителство по ГПК, да инициират производство по защита, то на по-голямо основание с такова право разполага и родителят, който не е лишен от родителски права, но не ги упражнява. В конкретния случай децата са били представлявани от самото начало и в цялото производство от техния баща, който се намира с тях в родство по права линия по смисъла на чл. 8, т. 2 ЗЗДН и като такъв може да инициира производство по Закона за защита от домашното насилие. На следващо място следва да се посочи, че в случая няма противоречие между интересите на представлявания и представляващия по смисъла на чл. 29, ал. 4 ГПК, а са налице влошени отношения между бащата и майката, което по същността си представлява факт, подлежащ на преценка в съвкупност с останалите доказателства по делото.Производството по ЗЗДН е особено производство, за което е специфична нуждата от бързина с оглед рисковете за пострадалите. Ето защо разпоредбата на чл. 8, т. 2 ЗЗДН трябва да се прилага и в случаите, когато предмет на спора е хипотетично домашно насилие от родител, упражняващ родителски права по силата на съдебно решение.

2

Решението е правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на основание чл.272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както относно установената по делото фактическа обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни изводи. Установява се, че на 05.05.2022 година, след приключване на репетиция в читалището на Е.П. молителят К. взел децата в дома си в гр. Е.П.. Около 19,40 часа пред дома на молителя пристигнала ответницата И.. Там била и свидетелката А. – баба и майка на молителите.Ответницата И. направила опит да влезе в двора, но не успяла защото портата била заключена. Казала на децата, че трябва да се прибират, след което разменила реплики с молителя К., наричайки го в тяхно присъствие „мухльо“ и „боклук“, изплюла се по посока на входната порта, качила се в автомобила си, натиснала клаксона и си тръгнала.

Фактите се установяват с декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която сама по себе си е достатъчно и годно доказателствено средство. Декларацията кореспондира със заключението на съдебно-техническата експертиза и с показанията на свидетелката А., преценени по реда на чл. 172 ГПК.

Посочените доказателствени източници не са противоречиви и липсват доказателства, които да ги оборят, поради което съдът счита, че следва да бъдат кредитирани изцяло.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че с употребата на изразите „мухльо“ и „боклук“ ответницата И. е осъществила акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН спрямо молителя К.. Актът на домашно насилие е бил извършен в присъствието на К. К. и Р. К.. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН извършеното от ответницата съставлява и акт на психическо и емоционално насилие върху децата К. К. и Р. К.. В съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗЗДН правилно първоинстанционният съд е наложил на ответницата И. – извършител на домашното насилие, глоба в средния размер, като е съобразил тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Съдът намира за неоснователно и възражението на молителя, че постановената от съда мярка за закрила по чл. 5, т. 1 ЗЗДН не охранява в найпълна степен интереса на тримата молители. При определяне на защитната 3 мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице. Предвид всички особености на случая и страните по делото, исканията на молителите за налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, т.

4, т. 5 ЗДДН са неоснователни, тъй като същите биха ограничили прекомерно личната свобода на ответницата.

В обобщение, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и предвид, че и двете въззивни жалби са неоснователни, разноски не следва да бъдат присъждани на страните.

По изложените съображения и на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52 / 08.03.2023 г. по гр. д. № 581 / 2022 г. на РС – Ихтиман.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4