Определение № 6053 от 19.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6053 гр. София, 19.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20241100501020 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „ЕОС М.“ ЕООД срещу разпореждане с изх.

№ 39319/30.11.2023 г. по изпълнително дело № 20239210402135 по описа на ЧСИ С.П., с което частично е уважено искането на длъжника за намаляване на разноските по изпълнителното дело.

Жалбоподателят излага съображения, че съгласно тълкуване на обжалваното разпореждане ЧСИ П. е отказал да прекрати изпълнителното дело, поради погасяване на дълга, а само е намалил адвокатското възнаграждение на 360 лв. и е редуцирал таксите по Тарифа към ЗЧСИ. Поддържа, че в получената ПДИ било посочено, че задължението по изпълнителното дело възлизало общ на сумата от 798,20 лв., от които 180 лв. по изпълнителния лист, 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в полза на взискателя и 138,20 лв. разноски и такси по ТТРЗЧСИ. В срока за доброволно изпълнение е заплатил дължимите по изпълнителния лист суми, както и 48 лв. обикновени такси по Тарифата. Сочи, че по делото не са извършени изпълнителни действия, че са неоснователно начислени пропорционални такси по т. 26 ТТРЦЧСИ, че съдебният изпълнител има право да определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение, когато е договорено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като така определеното в размер на 360 лв. с ДДС намира за прекомерно, като изтъква че задължението е погасено в срока за доброволно изпълнение. Моли за отмяна на атакуваното разпореждане и за прекратяване на горното изпълнително дело, поради погасяване на дълга.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от взискателя Г. В.Р., с което оспорва жалбата. Твърди, че така определеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, доколкото включва възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и за последващи действия по водене на делото. Счита, че правото на съдебния изпълнител да определи същото произтича от разпоредбата на чл. 79 ГПК. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

ЧСИ С.П. е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които изразява 1 становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че при определяне разноските дължими от длъжника в изпълнителното производство са спазени изискванията на чл.

79 ГПК и ТТРЗЧСИ. Не оспорва, че длъжникът е погасил част от задължението си по изпълнителното дело, поради което и следва да се извършат изпълнителни действия с цел събиране на цялото вземане. Сочи, че определеното адвокатско възнаграждение е в минимални размери, а материалният интерес (събрана сума), върху който се начислява пропорционалната такса включвали и разноските за заплатено адвокатското възнаграждение в изпълнителното дело.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

Изпълнително дело № 20239210402135 по описа на ЧСИ С.П. е образувано с молба вх. № 405379/17.11.2023 г. на взискателя Г. В.Р., чрез АД „М.“ - адв. В., въз основа на изпълнителен лист от 23.10.2023г. по гр. д. № 70390/2022 г., по описа на СРС, 177 с-в, за заплащане на сумата от 180 лв. – представляваща разноски за назначаване на експертиза. В молбата за образуване на делото, взискателят е поискал от ЧСИ П. да събере от длъжника, освен изпълняемото вземане, и сумата от 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство за образуване и водене на изпълнителното дело. Отправено е искане за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в „ОББ“ АД, при условията на евентуалност на банкови сметки в други банки. Със същата молба на ЧСИ е възложено правомощието по чл. 18 ЗЧСИ. Към молбата са представени договор за договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че адв. В. се задължава да представлява взискателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както и декларация от взискателя по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА и доказателства за регистрация по ЗДДС на АД „М.“.

С покана за доброволно изпълнение от 20.11.2023 г. до „ЕОС М.“ ЕООД, връчена на 21.11.2023 г., същото е уведомено за образуваното срещу него изпълнително дело, като посоченият размер на задължението по делото възлиза на 798,20 лв., от които – 180 лв. присъдени разноски, 480 лв. с ДДС – разноски в изпълнителното дело в полза на взискателя, както и 138,20 лв. – такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 4.12.2023 г.

На 24..11.2023 г. по делото е постъпило удостоверение от ТД на НАП-гр. София за липса на задължения на длъжника.

С молба от 22.11.2023 г. „ЕОС М.“ ЕООД е поискало да се запознае с изпълнителното дело.

На 29.11.2023 г. е депозирало молба, с която отправя искане за намаляване на разноските по делото за разликата от 228 лв. до сумата от 798,20 лв., посочена в ПДИ, както и прекратяване на делото, поради погасяване на задължението. Към молбата е представило доказателства за заплатена на 28.11.2023 г. сума в размер на 228 лв. по сметка на ЧСИ за главница – 180 лв. и такси – 48 лв.

На 30.11.2023 г. ЧСИ П. е постановил обжалваното разпореждане изх. № 39319/30.11.2023 г. Със същото удостоверил, че към 30.11.2023 г. дългът на длъжника по делото е в общ размер на 663,80 лв., от които – разноски 180 лв., разноски по изп. дело 360 лв. и такси по ТТРЗЧСИ – 123,80 лв. ЧСИ е намалил, поради плащане в срока за доброволно изпълнение, приетото за събиране адвокатско възнаграждение на 360 лв. с ДДС. Посочил е, че от начислените обикновени такси в размер на 59 лв. са погасени 48 лв., че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ възлиза на 64,80 лв., като остават дължими по 2 делото 435,80 лв. Разпореждането е съобщено на длъжника на 7.12.2023 г., като на 13.12.2023 г. последният депозира жалба с вх. № 53941, към която е приложил и доказателства за заплатена по сметка на ЧСИ П. сумата от 18 лв., представляваща такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

На същата дата „ЕОС М.“ ЕООД е депозирало и жалба с вх. № 53941/13.12.2023 срещу така определените разноски в изпълнителното производство.

Взискателят, редовно уведомен, депозира отговор в срока по чл. 436 ГПК.

При така установената фактически обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, като е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество е основателна в частта за възнаграждението за адвокат и за съответната на същото част от таксата по т. 26 от Тарифата.

Компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия и който начислява и събира същите. Такъв орган е съдебният изпълнител. Актът на съдебния изпълнител, постановен по възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски, подлежи на съдебен контрол.

Предмет на проверката при жалба срещу разпореждането за разноските по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника с процесното постановление в обжалваната част, включително и дължимост на възнаграждение за адвокат за водене на изпълнително дело, което се оспорва в случая, в това число и пропорционалната такса начислена по т.

26 Тарифата към ЗЧСИ.

В случая по делото не се спори и се установява от приети документи, че взискателят е възложил на адвокат да образува и води изпълнителното дело, като е договорено оказаната адвокатска защита да бъде предоставена безплатно на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. ал. 1, т. 2 ЗА.

Съдът приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат за образуване на делото в размери над минималните такива по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й в случая редакция. Това следва при съобразяване на характера на действията по образуване на делото, които не се отличават със сложност и необходимост от специална и продължителна подготовка.

Взискателят и упълномощеният от него адвокат не са предприели активни действия по изпълнителното дело след образуване на изпълнителното дело. Молбата за образуване на изпълнителното дело сочи изпълнителен способ, но това е част от задължителното съдържание на молбата по 426, ал. 2, пр. 1 ГПК, тоест това не е водене на изпълнителното дело. Така установеното обосновава извод, че на този етап от производството основание за начисляване в тежест на длъжника разноски на взискателя за водене на делото няма. Договорът за поръчка какъвто е договора между взискателя и ангажирания от него адвокат, предпоставя възникване на вземане за заплащане на възнаграждение за водене на производството в следствие на осъществено такова представителство. В случая доказателства за същото не са ангажирани, поради 3 което и съдът приема, че няма основание такива разноски на взискателя да се поставят в тежест на длъжника. В допълнение следва да се посочи, че длъжникът е погасил вземането по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.

При така възприетото съдът приема, че отговорността на длъжника пред взискателя за разноски по изпълнителното дело на този етап следва да се намали до 240 лв. с ДДС като разноски за възнаграждение за адвокат по образуване на делото.

Правомощията на съдебния изпълнител да определи размера на разноските за изпълнителното производство произтичат пряко от правомощията му по чл. 79 ГПК да събере тези разноски. В този смисъл липсва основание за начисляването на разноски в размер надвишаващ 240 лв. с ДДС, а заплащането им от длъжника е изцяло недължимо.

Съдът приема, че с оглед на горния извод, то и начислените от ЧСИ пропорционални такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се намалят. Тази такса следва да се определи на база сума за разноски на взискателя за адвокат от 240 лв., а не 360 лв. тоест таксата по т. 26, буква „б“ от Тарифата следва да се редуцира на 50,40 лв. с включен ДДС, т.е. да се намали с 14.40 лв.

В допълнение следва да се посочи, че с обжалваното разпореждане ЧСИ П. не е постановил изричен отказ за прекратяване на изпълнителното дело, а от данните по изпълнителното дело не се установява и друг такъв постановен акт, доколкото на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК подлежи единствено изричният отказ на съдебния изпълнител за спиране, прекратяване или приключване на изпълнението, постановен по такова искане, какъвто в настоящия случай не е налице.

Наред с горното настоящият състав намира, че към датата на постановяване на обжалвания акт, не са били налице предпоставките за прекратяване на производството, доколкото длъжникът не е бил погасил всички суми по изпълнението с оглед приетото от ЧСИ П., а и установеното в настоящото производство, поради което и за съдебния изпълнител не е било възникнало задължението да се произнесе в този смисъл. Ето защо искането на жалбоподателя за прекратяване на производството следва да бъде оставено без уважение.

Съобразно изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което претендираното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано от 360 лв. с ДДС на 240 лв. с ДДС, а начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от 64,80 лв. с ДДС на 50,40 лв. с ДДС.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „ЕОС М.“ ЕООД разпореждане от 30.11.2023 г. по изпълнително дело № 20239210402135 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ , район на действие – СГС, с което частично е уважено искането на длъжника за намаляване на приетите за събиране разноски в изпълнителното дело, както следва: разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, както и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 64,80 лв. с ДДС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: