Определение № 2394 от 16.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2394 гр. София, 11.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина И.

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина И. Касационно търговско дело № 20238002901876 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД чрез адв. К. И. обжалва решение № 801/12.06.2023 г. по гр.д. 2328/22 г. , САС, ГК, с което е потвърдено решение № 261784 от 27.05.2022 г. по гр.д. 6397/19 г, СГС, с което е осъден да заплати на С. К. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на лекарска грешка в размер на 30 000 лв, частичен иск от общ размер на вземането 100 000 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба от 14.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата 14 981,48 лв – обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.05.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 114,60 лв обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.04.2019 г. до 13.05.2019 г. за причинените й вреди от деликт, осъществен на 30.11.2017 г. във ВМА, при който на ищцата С. К. Х., с оперативна диагноза „струма недоза пермагна“ била извършена оперативна интервенция миницервикотомия, тиреидектомия, съгласно оперативен протокол № 668/03.11.2017 г., в резултат, на което ищцата получила пареза на гласните връзки, като впоследствие получила усложнение, изразяващо се в трайното увреждане на гласните гънки, парализа, 1 при което гласовата, дихателната и гълтателната функции са необратимо и трайно нарушени.

Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неправилност на решението, на основание чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, конкретно неправилно обсъждане на доказателствата по делото.

Освен това излага съображения за необоснованост на съдебното решение, не са взети предвид доказателства, които сочат на липса на деликт и липса на причинна връзка между вредите, настъпили за ищцата и поведението на лекарите – основания за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр.3 от ГПК. Прави подробен анализ на доказателствата по делото.

Излага съображения за липса на покрит застрахователен риск.

Излага съображения за наличие на съпричиняване от ищцата, което не било установено правилно.

Излага съображения за неправилност на решение, на основание нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т.3, пр. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. По въпроса относно задължението на съда да посочи в решението си конкретното увреждащо действие или бездействие, довело до причиняване на вредоносния резултат при медицински деликт, респективно да посочи кои правила, регламентиращи упражняването на медицинска дейност са нарушени с него. Мотивира допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Счита, че посоченият правен въпрос е постановен в нарушение на трайната практика на ВКС, изразена в решение № 60 289 от 04.07.2022 г. по гр.д. 131/21, ВКС, III ГО, решение № 126 от 08.09.2021 г. по гр.д. 1911/20 г., ВКС, III ГО, решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр.д.123/20 г., ВКС, III ГО.

2. Относно задължението на съда да се произнася само по заявените от ищеца факти и обстоятелства, очертаващи основанието на иска и включени в предмета на доказване с оглед принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6, ал.2 от ГПК. Излага подробни съображения, че липсват посочени конкретни нарушения, които да обосновават извод за 2 медицински деликт. Мотивира наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, конкретно решение № 292 от 16.10.2018 г. по т.д. 3148/17 г., ВКС, I I ТО, решение № 50 056 от 12.05.2023 г. по гр.д. 1116/22 г., ВКС,IV ГО на ВКС.

3. Относно задължението на съда да основава изводите си относно наличието на правнорелевантна причинно-следствена връзка между противоправно поведение и вредоносен резултат на комплексно изследване на всички елементи от каузалната верига, имащи отношение към настъпването му и свързания него въпрос: Следва ли да се намали размера на обезщетението поради установено по делото предходно медицинско състояние на пациента с голяма давност и липсата на своевременно предприети мерки за диагностициране на лечението му.

Счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 60 289 от 04.07.2022 г. по гр.д. 131/21 г. ВКС, III ГО, решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр.д. 123/20 г., ВКС, ГК, III ГО , ППВС 17/63 г., решение № 97 от 29.06.2016 г. по т.д. 1084/15 г., ВКС, II ТО, решение № 117 от 29.07.2016 г. по т.д. 3806/14 ВКС, II ТО, решение № 118 от 27.06.2014 г. по т.д.

4. Относно предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество по застраховката „Професионалната отговорност на лекари и медицински персонал и в тази връзка относно приложението на чл. 469 от КЗ“ По този въпрос сочи, че липсва трайна практика на ВКС и намира, че следва да се допусне касационно обжалване, на основание т. 3, чл. 280, ал.1 от ГПК.

5. Относно задължението на съда да съобрази и разпредели доказателствената тежест на страните в процеса, с доклада по чл. 146 от ГПК. Обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, конкретно с практиката на ВКС, изразена в решение № 144 от 10.05.2012 г. по гр.д. 609/1 г., ВКС, IV ГО,.

6. Относно задължението на съда на основание чл. 236, ал.2 от ГПК да обсъжда всички събрани доказателства, за да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения на страните като им даде отговор. Обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, конкретно решение № 52 от 20.06.2023 г. по гр.д. 3724/22 г., ВКС, III ГО, решение № 3

20 от 09.02.2017 г. по гр.д. 2885/16 г., ВКС,I V ГО, решение № 63 от 28.06.2019 г. по гр.д. 2296/18 г., ВКС, II Г.

7. Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и задължението на съда при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди да обсъди всички относими общи и специфични за конкретния случай факти и обстоятелства, относими а формиране критерия за справедливост като съобрази тяхната действителна тежест и значение.

Обосновава наличие на основание съгласно чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК – ППВС 4/68 г.

Ответникът С. К. Х. оспорва касационната жалба на застрахователя.

Подробно разглежда доводите на касатора относно основанията за допускане на касационно обжалване. Мотивира, че конкретно са посочени противоправните действия на лекарите, извършили операцията, които са несъвместими с добрата медицинска практика. Операцията била проведена, без да се вземат предвид и без мерки за предотвратяване на настъпилото увреждане. С оглед заключението на вещото лице се установявало нарушение на приложната практика. Позовава се на практика на ВКС. Излага обстоятелства, че не са налице основания за вероятност съдебното решение да е недопустимо. Счита, че нормата на чл. 469, ал. 1 от КЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване.

Военно-медицинска академия не оспорва касационната жалба, подадена от застрахователя.

Военно-медицинска академия обжалва с касационна жалба решение № 801/12.06.2023 г. по гр.д. 2328/22 г. , САС, ГК, с което е потвърдено решение № 261784 от 27.05.2022 г. по гр.д. 6397/19 г, СГС. Основните изводи на въззивния съд относно уврежданията и причинната връзка между тях не били обосновани, тъй като въззивният съд не бил отчел голямото закъснение, с което С. Х. била направила операцията си. Въззивният съд бил постановил решението при допсунати съществени процесуални нарушения, необосновнаост и нарушение на материалния закон. В конкретния случай не бил съобразил нормата на чл. 94 от ЗЗ, съгласно която пациентът следва де се грижи за собственото си здраве. Не била отчетена експертизата, от вещото лице М., като съгласно показанията в осз на 18.05.2023 г.

4

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Може ли решаващият съд да основе решението си само на отделни, избрани от него отговори и заключения на вещите лица по делото, без да обсъди останалите такива, както и да не изложи съображения защо не ги приема?

2.Допустимо ли е съдът да формира решаващите си изводи, като се позове на отговорите на вещо лице - хирург по въпроси от компетентността на специалист по анестезиология, предвид това, че самото вещо лице е заявило, че по поставените въпроси следва да се произнесе анестезиолог?

3.Длъжен ли е съдът да постанови акта си след преценка на всички ангажирани доказателства, разгледани в тяхната съвкупност и по-специално след обсъждане и съпоставяне на заключенията на вещите лица, изготвили приетата съдебно-медицинска експертиза и всички други приети по делото доказателства?

4.Съдът длъжен ли е в мотивите на решението си да изложи фактически и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички отговори на вещите лица и на всички релевантни за спора доказателства, които са събрани по делото?

5.Когато отговорите на вещите лица в съдебномедицинската експертиза са допълнени с отговори в съдебна зала, които внасят съмнение в категоричността на първоначално дадените такива, длъжен ли е съдът да ги обсъди и анализира в съвкупност, и съответно да ги вземе предвид при постановяване на решението си?

6.Допустимо ли е решаващият съд да кредитира отговори на вещо лице, представляващи негово лично мнение и да обоснове решаващия си извод с 5 тях?

7.Допустимо ли е, когато две вещи лица дадат противоречиви отговори на един и същ въпрос, съдът да приеме единия от тях, без да обсъди и формира мотиви защо не приема другия?

8.Когато извършването на предоперативна консултация със съответен специалист не е задължително и екипът, извършващ операцията, не е провел такава, съставлява ли липсата „лекарски деликт“?

9.Когато преди операцията пациентът не е съобщил за свои преходни оплаквания, които медицинските специалисти, осъществяващи лечението му, не са могли и не са длъжни да знаят, а съобщаването им би довело до извършване на предоперативна консултация, налице ли е вина на лекарите за неизвършването ?

10.Когато по безспорен начин е доказано, че не е допуснато нарушение на добрата медицинска практика или на медицинските стандарти, длъжен ли е съдът да вземе това предвид при преценката си за наличие на деликт от страна на медицинските специалисти?

11.Когато се произнася по въпроса дали е осъществен деликт при изпълнението на медицинска дейност, съдът длъжен ли е да посочи действията, които са били предприети или не от лекаря, както и доколко последният следва да се държи отговорен за конкретното нарушение на съответните медицински стандарти, правила и практики?

12.Когато извършеното лечение отговаря на професионално утвърдените и/или нормативно установените в хуманната медицина правила за правилно диагностициране, лечение и последващ контрол, но въпреки това е настъпило усложнение, причинено от дълготрайността на заболяването и тежестта на патологията, допустимо ли е решаващият съд да приеме, че е налице причинно-следствена връзка между операцията и увреждането?

Твърди, че е налице противоречие на обжалваното въззивно решение с решение № 508/2010 по гр.д. № 1411/2009 г. на ВКС, III гр.о.

ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ не оспорва касационната жалба.

Липсва отговор на касационната жалба на третото лице помагач от ответницата С. К. Х..

Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе 6 предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от лица, легитимирани да обжалват решението на въззивния съд, срещу акт, подлежащ на обжалване.