Решение № 14518 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14518 гр. С., 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110140781 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са от М. С. М., ЕГН **********, срещу „Лл“ ООД, ЕИК *******, при условията на кумулативност установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 88941/16.10.2024 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и осъдителен иск за осъждане на ответника на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 122,71 евро (240 лв.) – недължимо платена сума над чистата стойност на кредита.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 88941/16.10.2024 г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 800 лв. при фиксиран ГЛП от 36 % и ГПР - 42,58 %. Съгласно погасителен план ищецът следвало да внесе една вноска в размер на 1 040 лв., включваща главница, лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 27 от договора. Счита, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в ГПР не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 17 и чл. 27 от договора, липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Излага и съображения за нищожност на неустоечната клауза на основание чл. 21, ал. 2 ЗПК поради нарушение на чл. 32, ал. 4 ЗПК и поради накърняване на добрите нрави, тъй като цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че е изплатил напълно кредита, като с оглед нищожността на договора заплатеното над чистата стойност на кредита се явява заплатено от ищеца и получено от ответника при начална липса на основание, съответно подлежи на връщане. Моли за 1 уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излага съображения, че е налице злоупотреба с права, тъй като ищецът е депозирал още седем идентични искови молби във връзка с други сключени между страните договори за потребителски кредит.

Счита, че сключеният между страните договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК и не е нищожен, както и че евентуалната нищожност на клаузата за неустойка не води до нищожност на целия договор за кредит. Сочи, че при подписване на договора кредитополучателят е бил наясно с всички условия по него, като клаузите му са индивидуално уговорени, тъй като между страните са сключени общо единадесет договора за кредит. Счита, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на ГПР. Твърди, че общо платената над главницата сума е в размер на 128 лв., а не 240 лв. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В случай на уважаване на исковете моли на ищеца да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство.

В открито съдебно заседание на 29.04.2026 г. е допуснато изменение на размера на искa по чл. 55 ЗЗД по реда на чл. 214 ГПК чрез неговото намаляване от сумата от 240 лв. до сумата от 128 лв., като производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от 240 лв. Определението не е обжалвано от страните, с което е влязло в сила.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява сключването на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 88941/16.10.2024 г., по силата на който „Лл“ ООД като кредитор е предоставило на М. С. М. като потребител потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 800 лв., при лихвен процент по кредита в размер на 36 %, при ГПР в размер на 42,58 % и обща сума, дължима от потребителя – 824 лв. Страните са уговорили срок за връщане на заема от 30 дни, с падеж на 15.11.2024 г., като е предвидено кредитът да бъде обезпечен чрез поръчител или банкова гаранция.

В чл. 17, ал. 1 от договора е предвидено, че потребителят се задължава в срок от три дни след сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД с и в полза на кредитора, което да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на 2 кредитора за заплащане на тези задължения; срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора, третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като съгласно ал. 2 страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да я заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Според чл. 27, ал. 3 от договора, неустойка се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

По делото е приет погасителен план, видно от който на потребителя е начислена неустойка в размер на 216 лв., като общо дължимата сума с включена неустойка при непредоставяне на обезпечение е в размер на 1 040 лв. (531,74 евро).

Приети са също Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който са описани параметрите на предоставения кредит, както и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Лл“ ООД и потребителите, които обаче са в сила от 20.11.2024 г. и не са приложими към процесния договор за потребителски кредит.

По делото е представена и счетоводна справка от ответното дружество, видно от която ищецът е заплатил общо сумата от 928 лв., от които 800 лв. – главница, 12,80 лв. – договорна лихва, 115,20 лв. – неустойка.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Възраженията на ответника за недопустимост на производството са неоснователни.

От обстоятелството, че между същите страни има висящи и други дела с подобен предмет не следва извод за недопустимост на настоящите искове поради злоупотреба с правото на иск, доколкото за ищеца не съществува задължение да предяви в рамките на едно и също производство всички свои претенции срещу ответника, произтичащи от различни договори между тях. Следователно, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит 3

№ 88941/16.10.2024 г. е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 88941/16.10.2024 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В тежест на ответника е да докаже, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

С доклада по делото, приет без оспорване от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването на Договор за потребителски кредит № 88941/16.10.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание.

Не е спорно, че ищецът е усвоил сумата по кредита в размер на 800 лв., както и че е заплатил в полза на ответника сумата от 128 лв. над чистата стойност на кредита.

Процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника - потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не е доказано сумата по предоставения кредит да е използвана за цели, свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, не се съдържат и твърдения в тази насока от страна на ответника, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за кредит са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представения по делото Договор за потребителски кредит № 88941/16.10.2024 г., сключен между „Лл“ ООД, като кредитор, и ищеца, като кредитополучател, е по правната си същност потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и на забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Касае се за изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая договорът за кредит е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните белези, т. 6 – срок на договора за кредит (30 дни), т. 7 – посочен е общият размер на кредита и условията за 4 усвояването му (означен като „общ размер на кредита“ в размер на 800 лв.), както и е посочен годишен лихвен процент 36 %, а също и общо дължимата сума по кредита, изчислена към датата на сключване на договора. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Доколкото е договорен фиксиран лихвен процент, то не е необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Договорът съдържа предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските (чл. 24), както и наличието на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата (чл.