Решение № 633 от 23.10.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Благоевград, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. С. като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200283 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на “М “ЕООД, със седалище и адрес на управление в Гр.Б , представлявано от управителя В С , против НП№420004456/12.12.2022г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“-гр.София, с което на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв, във връзка с нарушение по чл.91в, т.2 , предл.2 от Закона за автомобилните превози.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че НП е издадено в нарушение на редица процесуални правила по ЗАНН, като вмененото нарушение е и недоказано такова.Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован не ангажира процесуален представител по делото и становище по жалбата. В придружителното за преписката писмо до съда, тази страна материализира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, претендирано от жалбоподателя и се прави искане за редуцирането му до минималните размери по НАРЕДБА № 1 за

1 минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД „Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител. /В тази насока съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до 2 недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

Районна прокуратура-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право , намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. / НП е връчено на законният представител на жалбоподателя по седалище на фирмата на 06.02.2023г. и в срока по ЗАНН срещу НП е подадена жалбата по делото – на 17.02.2023г./

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните фактически и правни аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безпротиворечив начин, че на 03.11.2022г. , в сградата на ОО“АА“-Благоевград, а именно на бул.“С “№7 , св.Г. /инспектор при санкциониращият орган/, в присъствието на колегата си-св.Р., е съставил на жалбоподателя АУАН №330762 за това, че при извършена тематична проверка на дейността му, в качеството му на превозвач, притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари №3178/02.09.2014г., не представил за нуждите на тази проверка информацията, извлечена от карта за дигитален тахограф на водача М Г Х , който в периода 01.11.2021г.-01.11.2022г. е управлявал МПС от категория N3, влекач „С “ с рег.№ , оборудван с дигитален тахограф Simens AG-SV 1381, 107400001 с №1456575. В акта е отразено също, че тази информация е 3 изискана от превозвача с известие № 81-00-56-877/19.10.2022г. Описаното деяние за жалбоподателя с издаденият му АУАН е квалифицирано като административно нарушение по чл. 91в, т.2, предл.2 от Закона за автомобилните превози. АУАН е връчен на упълномощено от жалбоподателя лице-С. С. К. на 03.11.2022г. /За С. К. в преписката е приложено и изрично пълномощно, издадено й от процесното дружество с нотариална заверка на 27.08.2019г., с което са й делегирани правомощия да представлява пред санкционният орган жалбоподателя, включително и да подписва и получава АУАН и НП за него./

Проверката е възложена на св.Г. и св. Р. с нарочна Заповед № РД-12318/03.11.2022г. на Директора на РС“АА“-гр. София, а за извършването й е изготвен от свидетелите по акта и нарочен Констативен протокол, който съдържа същите фактически твърдения като самият АУАН.

Установи се, че извършената тематична проверка на процесното дружество е предшествана и от изготвянето на известие за същата до жалбоподателя с Изх.№81-00-56-877/19.10.2022г., в което е посочено, че то е получено от пълномощника С. К. на 25.10.2022г. В това известие е отразено, че за нуждите на тематичната проверка относно превозваческата дейност на процесното дружество, жалбоподателят е следвало да представи на контролните органи на „Автомобилна администрация“, редица документи за периода 01.11.2021г.-01.11.2022г., в това число и информация, извлечена от дигитални карти на водачите /т.3.4 от известието/, като не е конкретизиран водач за такива карти.

Въз основа на АУАН, на 12.12.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София, е издал обжалваното НП№42-000456, с което на основание чл.104, ал.7, предл. последно от Закона за автомобилните превози, на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., във връзка с нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от същият Закон. НП е връчено на законният представител на дружеството на 06.02.2023г.

При разпита на свидетелите по акта Г. и Р., двамата установяват, че извършили тематичната проверка по случая във връзка с превозваческата дейност на процесното дружество /извършвани от него международни превози на товари./ Нарушението на жалбоподателя в казуса се изразило в това, че той не представил на проверяващите лица, информация-извлечение 4 от дигитална карта на водача М Х /в периода: 24.11.2021г.-09.12.2021г., според св.Г. и респ. в периода 01.11.2021г.-01.11.2022г., според св.Р./, изискана с нарочно известие , изпратено до жалбоподателя. Акта е съставен на мястото на проверката и връчен на упълномощено за жалбоподателя лице.

От направена проверка за описаното в НП превозно средство на 09.02.2021г. е констатирано, че то е ползвано от процесното дружество за извършване на международен превоз и в тази насока е прието като доказателство Протокол от проверка. От предоставена информация от дигитален тахограф, монтиран на същото МПС е видно, че с него е извършван международен превоз в периода 09.11.2021г.-09.12.2021г. в Германия , а като негов водач е посочено лицето М Х Същевременно от представена справка на регистрираните трудови договори в НАП, се констатира, че трудовият договор между жалбоподателя и водача М Х е сключен на 24.11.2021г. и е прекратен на 09.12.2021г. В тази насока е и уведомление до НАП от 14.12.2021г.

Приложена и приета като доказателство по делото е и Заповед №РД-08-30 от 24.02.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и длъжностна характеристика за длъжността „Директор РД“АА“ и Заповед №355/19.09.2022г. на Изпълнителният директор на ИА“АА“-гр.София, с които се удостоверява материалната компетентност на издателя на атакуваното НП в настоящото дело при констатирани нарушения по Закона за автомобилните превози .

При така направените фактически констатации съдът счита, че с обжалваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение по чл.91в, т.2, предл.2 от Закона за автомобилните превози.

Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представиха заповеди за делегирани правомощия на процесният издател, ведно с длъжностна характеристика. Спазени са и сроковете на чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН и за съставяне на НП и те са надлежно връчени на жалбоподателя. В двата документа ясно и конкретно е посочена датата и място на извършената проверка по случая, проверяващите лица, правна квалификация на деянието и санкционна норма. Отразени са и доказателствата, с които се твърди от санкционният орган, че се установява 5 вменяваното на жалбоподателя нарушение /свидетели, известие за проверка .

/

Независимо от изложеното, съдът констатира, че обжалваното НП и АУАН, който го обосновава, са издадени при допуснато съществено процесуално нарушение и на практика липсващ основен и задължителен реквизит, а именно дата на твърдяното административно нарушение.

Тази дата не може да се извлече по никакъв начин от съдържанието на тези два документа, което означава, че е налице пълна липса на този задължителен реквизит по смисъла на чл. 42, ал.1 т.3 от ЗАНН /за АУАН/ и респ. по чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН /за НП/, а това винаги съществено засяга и ограничава правото на защита, поради което и се квалифицира като съществено процесуално нарушение и достатъчно основание за отмяна на НП заради неговата процесуална незаконосъобразност.

Съдът констатира и друг процесуален порок в НП и АУАН, а именно липса на достатъчно яснота и фактически обстоятелства за описване начина на извършване на твърдяното нарушение. В казуса вмененото на жалбоподателя нарушение е описано фактически с НП и АУАН както следва:“непредставяне за проверката на информация, извлечена от дигитална карта на водача М Г Х за периода 01.11.2021г.-01.11.2022г., изискани с известие рег.№81-00-56-877/19.10.2022г.“ В това описание на практика липсва каквато и да е конкретика относно основното обстоятелство, заради което е извършвана процесната проверка, а именно за какъв международен превоз е проверката, в какъв период е осъществен той и с какви превозни документи /ЧМР/. Тази информация не е посочена и в известието, изпратено до процесното дружество, в което конкретно за водача Христов дори липсва конкретно изискване на извлечение от дигиталната му карта по повод на конкретен международен превоз, осъществяван по лиценза на процесното дружество. /При разпита пък на свидетелите по акта , от тях св.Г., твърди, че изискали информация за превози с водача Х не за посоченият в АУАНТ период, а в периода :24.11.2021г.-09.12.2021г., което не е отразено и в известието на проверката. От своя страна, св. Р. навежда като период, който сочи, че бил проверяван за международни превози на жалбоподателя, извършвани с водач М Х 01.11.2021г.-91.11.2022г./ Така за жалбоподателя е останало неясно във връзка с какъв международен превоз в посоченият 6 период , къде , кога , между кои държави , е следвало да съхранява и съответно представи за нуждите на проверката изисканата от него информация от дигитална карта на водача Х . С тази непълнота в описанието на вменяваното нарушение и начина на извършването му, съдът приема, че също е засегнато в значима степен правото на защита поради липсата и на друг основен реквизит за тези два документа, а именно такъв по чл.