Решение № 2983 от 11.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2983 гр. Пловдив, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330114675 по описа за 2025 година

С исковата молба „АПС Бета България“ ЕООД е предявил против Т. Ш.

И. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД, чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 3503/24.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7078/2025 г. на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, както следва: сумата от 500 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № **** г., сключен със „Стик - Кредит” АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. на „АПС Бета България“ ЕООД, сумата от 15 л в . – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 02.03.2020 г. до 01.04.2020 г. и сумата от 322, 62 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.04.2020 г. до 27.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.03.2025 г., до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., сключен с цедента „Стик- Кредит” АД, като вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 към Договора. Твърди, че длъжникът е уведомен за сключения договор на посочения от него електронен адрес. Счита, че уведомяването за прехвърляне на вземането следва да се счита за надлежно извършено с исковата молба.

Твърди, че ответникът Т. Ш. И. - в качеството му на кредитополучател, е 1 сключил със „Стик- Кредит” АД Договор за потребителски кредит № **** г., по силата на който е предоставена в заем сумата от 500 лв. Сочи, че длъжникът поел задължение да върне предоставената в заем сума в срок до 01.04.2020 г., при установен годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %. Твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР, като при сключването му на ответника е представена цялата преддоговорна информация. Поддържа, че дори съдът да приеме, че договорът за кредит не е сключен от разстояние, следва да приеме, че последният – в качеството му на реален договор, е сключен с предоставяне на заемната сума.

Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора, като не е осъществил плащания по договор. Претендира присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответникът Т. Ш. И. е депозирал отговор на исковата молба – чрез назначения му от съда особен представител – адв. В. Д., в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва качеството на ответника на потребител по договора за потребителски кредит, както и начина на начисляване на лихвите и годишния процент на разходите. Оспорва ответникът да е получил сумата по договора за кредит. Твърди, че не е уведомен за цесията и не е знаел на кой да изпълни задължението си, като е възможно да е налице изпълнение към предишния кредитор. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 3503/24.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ЗПК по ч.гр.д. № 7078/2025 г. на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, както следва: сумата от 500 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № **** г., сключен със „СтикКредит” АД, вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г. на „АПС Бета България“ ЕООД, сумата от 15 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 02.03.2020 г. до 01.04.2020 г. и сумата от 322, 62 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.04.2020 г. до 27.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.03.2025 г., до окончателното погасяване.

Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя 2 да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № *** от 02.03.2020 г., сключен между Т. Ш. И. и „Стик Кредит” АД. В договора е установено, че размерът на отпуснатия заем е от 500 лв., като е поето задължение от длъжника за връщане на сумата при условията и сроковете, установени в Приложение № 2 към договора.

Представено е Приложение № 2 към договора, представляващо погасителен план, в който е установено, че потребителят поема задължение да върне сумата от общо 515 лв., представляваща главница и лихва или сумата от 650 лв., представляваща главница, лихва и неустойка за неосигурена гаранция, при срок за връщане на всеки транш до 01.04.2020 г. Установен е годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %. В погасителния план е установено, че при хипотезата на чл. 25, ал. 5 от Общите условия се дължи неустойка от 135 лв. Посочено е, че неустойката се начислява и се дължи в случай, че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не се предостави гаранция/поръчител съгласно Общите условия, като неустойката се начислява ежедневно пропорционално към всяка вноска по кредита.

С разпоредбата на чл. 22 от договора страните са постигнали съгласие, че задълженията на потребителя се обезпечават от поръчителя, който отговаря спрямо кредитора за задълженията на потребителя по договора, така както отговаря самият потребител. С чл. 23, ал. 1 е установено, че като допълнително обезпечение на задълженията потребителят и поръчителят по собствено съгласие издават записи на заповед в полза на кредитора.

Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия. В разпоредбата на чл. 22 от Общите условия е посочено, че поръчителите трябва да бъдат пълнолетни дееспособни физически лица с постоянно местоживеене в страна, които се задължават да отговарят солидарно, заедно с кредитополучателя. В чл. 23 от Общите условия е установено задължение за представяне на следните обезпечения – запис на заповед в полза на кредитора и сума в размер, посочен в договора, представляваща гаранция за изпълнение или неотменима банкова гаранция. С чл. 25, ал. 5 от Общите условия е посочено, че при неспазване на условията по чл. 23, ал. 2 от ОУ потребителя заплаща неустойка в размер, установен с Погасителен план – Приложение № 2.

В производството по делото не се установяват твърденията на ищеца, че договорът е сключен от разстояние и при условията на ЗПФУР, доколкото по делото е представен договор за кредит, погасителен план и Общи условия, които носят физически мастилен подпис на потребителя. Тези частни 3 свидетелстващите документи не са оспорени по отношение на тяхното авторство и се ползват с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК, поради което следва да се приеме, че изявленията са направени от лицето, сочено като техен автор, а именно – ответникът.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., сключен между „Стик - Кредит“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача всички вземания, произтичащи от просрочени и неплатени договори за кредит на физически лица, описани в Приложение № 1 към Договора.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. В заповедното производство (л. 34) е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства, че приложеното по делото уведомление за прехвърляне на вземането е изпратено и получено от длъжника.

Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Наистина ответната страна не участва лично в производството по делото, а е представлявана от назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.

В случая препис от исковата молба и приложенията към нея се считат за 4 редовно връчени на ответната страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да е получено от ответника, а не от назначения му особен представител.

Нещо повече приемането от особения представител на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирани до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права.

За да достигне до този извод съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се приема, че връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Макар с последното да е даден отговор на въпроса за възможността да бъде обявена предсрочна изискуемост на вземане, чрез уведомление съдържащо се в исковата молба и връчено на особения представител, дадените от касационната инстанция разяснения следва да намерят приложение и в настоящия случай досежно уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането по договора в полза на нов кредитор.