Решение № 40 от 08.02.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. гр. Добрич, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Г. Дякова

Членове:

Г.а Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Г.а Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500031 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от П.

Е. Ц. с ЕГН ********** от гр.С. в качеството му на взискател срещу постановление от 20.11.2023 г. за приключване на основание чл.433 ал.2 от ГПК на производството по изп.д.№20237360400005 по описа на ЧСИ В.Р. с рег.№736 на КЧСИ,с район на действие Добрички окръжен съд.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление поради нарушения на съдебния изпълнител при изплащане на събраните суми.Не били събрани всички разноски,присъдени в полза на взискателя Ц. с решението по гр.д.№4034/2019 г. на Добричкия районен съд,като не били привлечени като длъжници в изпълнителното производство и съделителите Е.

Ц.а и А.Ж.,респ. вземанията на взискателя от същите в размер на 16,41 лв не били събрани.Без основание част от събраната по изпълнителното дело сума в размер на 2 115,67 лв била изплатена по банкова сметка на адв.В.К. въз основа на отправено от същия искане с молба от 13.11.2023 г.Съдебният изпълнител приел за валидни действията и изявленията на лице без представителна власт,тъй като представеното по делото пълномощно,с което взискателят Ц. упълномощава адв.В.К.,било порочно и невалидно,доколкото било изготвено без знанието на взискателя,вписаните в него лични данни на упълномощителя 1

/вкл. постоянен адрес/ не съответствали на действителните,като и подписът за упълномощител не бил положен от взискателя Ц..При горните доводи се настоява за отмяна на обжалваното постановление за приключване на изпълнителното производство.

Писмени възражения срещу жалбата са подадени от длъжника Г. Г. Т. с ЕГН ********** чрез особения му представител адв.Х. Х. от ДАК,в които е изразено становище за неоснователност на жалбата.Останалите длъжници по изпълнението П. Г. Т. с ЕГН ********** от гр.Добрич и Д. Г. М. с ЕГН ********** от гр.С. не са депозирали писмени възражения.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

За обжалваното постановление от 20.11.2023 г. жалбоподателят и взискател по изпълнението П. Е. Ц. не е бил надлежно уведомен.Съобщение за същото е било изпратено от ЧСИ до пълномощника на взискателя адв.В.К. на електронен адрес на последния на 20.11.2023 г.,т.е. връчването е предприето по реда на чл.38 ал.3 от ГПК.За да е редовно горното връчване,следва адресатът да е потвърдил изрично получаването на съобщението /чл.41а ал.2 изр.1 от ГПК/.Такова потвърждаване от пълномощника не е налице,т.е. надлежно уведомяване на взискателя Ц. чрез пълномощника му за атакуваното постановление на дата 20.11.2023 г. по електронна поща не е осъществено.Според разпоредбата на чл.41а ал.2 изр.2 от ГПК при липса на потвърждаване ЧСИ е следвало да предприеме връчване по общия ред,но и такова връчване не е осъществено нито лично на взискателя Ц.,нито чрез пълномощника му.Към изпълнителното дело липсват книжа,удостоверяващи връчване по общия ред на изрично съобщение за атакуваното постановление с указания за правото на обжалване на същото лично на взискателя или чрез пълномощника му.В този случай следва да се приеме,че жалбата срещу постановлението е подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК.Същата изхожда от активно легитимирано лице /взискател по изпълнението/ и е насочена срещу акт на съдебния изпълнител /постановление за приключване на изпълнителното производство/,подлежащ на обжалване от взискателя съгласно разпоредбата на чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.Предвид горното жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

2

Изп.д.№20237360400005 по описа на ЧСИ В.Р. е образувано по повод изпълнителен лист от 23.02.2023 г.,издаден по гр.д.№4034/2019 г. на Добричкия районен съд,обективиращ парични вземания на П. Е. Ц. от трима длъжници-Г. Г. Т.,Д. Г. М. и П. Г. Т.,представляващи присъдени в полза на Ц. съдебно-деловодни разноски,сторени от него в три инстанции на производството по цитираното дело.Вземанията на Ц. са в общ размер на 2 682,67 лв.Освен това същият има право и подлежат на събиране от длъжниците и сторените от взискателя Ц. разноски в рамките на изпълнителното производство-450 лв изплатено от него адвокатско възнаграждение в брой при подписване на депозирания ведно с молбата за образуване на изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие от 02.03.2023 г.;200 лв-възнаграждение за особения представител на длъжника Г. Г. Т. и други разноски по изпълнението.Следва да се отбележи,че съдебният изпълнител е длъжен да събере само сумите от длъжниците,посочени в изпълнителния лист.Изпълнителният лист сочи субективните /страните в изпълнителното производство/ и обективните /размера и вида на вземанията/ предели на изпълнението и съдебният изпълнител не е оправомощен да излиза извън тези предели.Съдебният изпълнител е обвързан от посоченото в изпълнителния лист.В този смисъл щом изпълнителният титул не обективира вземания на взискателя П. Ц. от други длъжници /в частност от сочените от него Е. Ц.а и А.Ж./,тези вземания не стават предмет на образуваното изпълнително дело и не подлежат на събиране от съдебния изпълнител.Така несъбирането на вземания,които не се съдържат в изпълнителния лист,не обосновава неправилност на постановлението за приключване на изпълнението поради наличие на неизпълнени задължения от трети на изпълнението лица.За да се приключи изпълнението на основание чл.433 ал.2 от ГПК,следва да са събрани всички дължими в полза на взискателя суми,обективирани в изпълнителния лист,както и сторените от взискателя разноски по изпълнението,като сумите следва да са и реално изплатени от съдебния изпълнител на взискателя.

В случая жалбоподателят П. Ц. не твърди дължимите му по изпълнителния лист и за разноски по изпълнението суми да не са събрани в пълен размер от съдебния изпълнител,а изразява единствено недоволство,че част от събраната обща сума е преведена по сметка на адв.В.К.,който според Ц. нямал надлежна представителна власт спрямо него.Поради извършено 3 плащане на неоправомощено лице различно от взискателя се навежда липса на предпоставките по чл.433 ал.2 от ГПК за приключване на изпълнението,доколкото се твърди,че по този начин взискателят не е напълно удовлетворен.

Горните доводи на жалбоподателя са неоснователни.Молбата за образуване на изпълнителното дело с вх.№00140/06.03.2023 г. е подадена от П. Ц. чрез адв.В.К. като негов пълномощник.В същата се съдържа изрично искане всички събрани суми от изпълнението да бъдат преведени от ЧСИ по банкова сметка в „ОББ“ АД-клон Добрич с титуляр адв.В.К..Изявлението изхожда от взискателя чрез упълномощено от него лице.Приложеното към молбата пълномощно от 02.03.2023 г. формално от външна страна удостоверява надлежна представителна власт на адв.К. спрямо взискателя.Точно са посочени в него личните данни на упълномощителя /три имена и ЕГН/,като разминаването между изписания в пълномощното адрес и настоящия адрес на упълномощителя не е от съществено значение за индивидуализацията на упълномощителя.Достатъчни за точната му индивидуализация са трите му имена и ЕГН,като ЕГН е уникален номер за идентификацията на физическите лица и е определящ за последната.В пълномощното не е посочен номерът на изпълнителното дело,по което се предоставят пълномощията,но предметът на изпълнението е достатъчно ясно и детайлно очертан,така че да няма съмнение,че упълномощаването е именно по конкретното изпълнително дело.Посочено е,че процесуалната защита следва да е по образувано и водено изп.дело по описа за 2023 г. на ЧСИ В.Р. във връзка с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№4034/2019 г. на ДРС,по което е издаден и процесният изпълнителен лист,и то именно за събиране на присъдените разноски от длъжниците П. Г.Т.,Г. Г.Т. и Д. Г.М..Пълномощното съдържа подпис на упълномощител.От формална външна страна същото съдържа всички необходими реквизити,сочещи на надлежно упълномощаване на адв.В.К. от взискателя П. Ц..Съдебният изпълнител няма задължение да проверява дали подписът на упълномощител е автентичен,като за последното не се е и породило съмнение в хода на изпълнителното производство при липса на противопоставяне от страна на взискателя срещу предприетите от адвоката действия.Както сочи в жалбата си и самият П. Ц.,същият в определен момент е оттеглил по реда на ГПК пълномощията на горния адвокат.Взискателят има предвид изявлението си по електронна поща от 4

28.11.2023 г.,отправено до ЧСИ В.Р. /на лист 93 от изп.д./.Твърдяното от самия жалбоподател оттегляне на пълномощията на 28.11.2023 г. е факт в подкрепа на наличието на надлежна представителна власт на адв.К. спрямо взискателя към датата на образуване на изп.дело на 06.03.2023 г. и в хода на производството по него до приключването му с постановлението от 20.11.2023 г.Следователно всички изявления на взискателя в рамките на изпълнителното производство до приключването му,сторени чрез адв.К.,са валидни като извършени чрез лице с валидна представителна власт.Валидно е изявлението в молбата за образуване на изп.дело всички събрани суми да се преведат по банковата сметка на адвоката,както и последващото изявление от името на взискателя,съдържащо се в молба вх.№01040/13.11.2023 г. /на лист 74 от изп.д./,подадена чрез пълномощника му адв.К.,част от събраната по делото сума в общ размер на 2 115,67 лв /1 665,67 лв+450 лв/ да бъде преведена по банковата сметка,посочена от адвоката още в молбата за образуване на делото,а остатъкът от събраната сума да се преведе по банкова сметка на взискателя П. Ц. в „ПИБ“ АД.Изявлението за начина на изплащане на събраната сума е валидно сторено от взискателя П. Ц. чрез пълномощника му адв.В.К.,поради което обвързва ЧСИ и правилно е зачетено от него.На 17.11.2023 г. ЧСИ Р. е превела сумата от 2 115,67 лв по сметка на пълномощника адв.В.К.,а разликата от 1 367 лв е преведена по сметка на взискателя Ц. на 20.11.2023 г.С плащането на част от събраната сума на изрично овластено от кредитора /взискателя по изпълнението/ лице е осъществено действително изплащане на дълга по смисъла на чл.75 ал.1 изр.1 от ЗЗД.В този смисъл задълженията по изпълнителния лист са изцяло изпълнени и са налице предпоставките на чл.433 ал.2 от ГПК за приключване на изпълнението.Обжалваното постановление на ЧСИ В.Р. от 20.11.2023 г. е законосъобразно.Жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Следва да се посочи,че всички оплаквания на жалбоподателя относно дължимост от негова страна или недължимост на суми в полза на адв.В.К. са относими единствено към вътрешните отношения между тях като упълномощител и упълномощен и като страни по договор за правна защита,но спорните въпроси в тези вътрешни отношения подлежат на разрешаване по друг ред,а не в рамките на настоящото производство.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№01094/07.12.2023 г. по описа на ЧСИ В.Р. с район на действие ДОС,респ. вх.№348/16.01.2024 г. по описа на ДОС,подадена от П.

Е. Ц. с ЕГН ********** от гр.С. в качеството му на взискател срещу постановление от 20.11.2023 г. за приключване на основание чл.433 ал.2 от ГПК на производството по изп.д.№20237360400005 по описа на ЧСИ В.Р. с рег.№736 на КЧСИ,с район на действие Добрички окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6