Решение № 96 от 18.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Велико Търново, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500532 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 339 от 07.07.2023 г. по гр.д. № 395/2022 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С. Л. Б. сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с образувано и водено срещу него наказателно производство по прокурорска преписка № 1723/2018 г. на Районна прокуратура Велико Търново, НОХД № 201/2019 г. по описа на Районен съд Велико Търново, ВНОХД № 146/2020 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново за извършване на престъпление от общ характер, което е приключило с оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 20.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за горницата над 600 лв. до 30000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство по ВНОХД № 146/2020 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, като неоснователен и недоказан.

1

Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. Л. Б. в частта, в която са отхвърлени исковете – за горницата над 600 лв. до пълните претендирани размери от 31000 лв., ведно със законната лихва от 20.07.2020 г. до окончателното изплащане. Наведени са доводи, че определеният размер на обезщетението е несъразмерен с претърпените болки, страдание, стрес и шок във връзка с арестуването на ищеца по обвинение за престъпление, което не е извършил. В обжалваното решение не е мотивиран определения размер на обезщетението, липсва анализ на доказателствата. Не е взето под внимание, че приятелката на ищеца е била бременна към момента на извършване на ареста, заедно с претърсване и изземване, след което е направила спонтанен аборт, вследствие на преживяния стрес и шок. Не е съобразено, че ищецът не е имал деца и тежко е преживял загубата на детето си и се е упреквал за това, без да има вина. Липсва анализ на събраните писмени и гласни доказателства за физическото насилие, което е упражнено при задържането му и впоследствие в ареста, което също е довело до негативни преживявания, болки и страдания. Не е съобразен вида и характера на обвинението и тежестта на престъплението, за което е обвинен несправедливо, периода на задържането и периода на разследването, както и съдебното производство. Не се споделя извода, че липсват доказателства за загуба на работа, занятие или доходи, за раздяла с близки хора. Ищецът е бил в ареста и под домашен арест за период от шест месеца, през което време не е имал възможност да започне работа, както и е прекъснал връзката с жената, с която е живеел на семейни начала и е очаквал дете от нея. Сочи се, че съдебното минало на ищеца не трябва и не е от съществено значение.

Коментират се доказателствата във връзка с претенцията за имуществени вреди.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъдат уважени изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор по тази жалба, но в съдебно заседание заема становище за правилност на обжалваното решение.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото 2 доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С. Л. Б. против Прокуратурата на Република България за репариране на неимуществени вреди, търпени вследствие на повдигнато и поддържано обвинение за престъпления по чл. 196, ал. 1 т. 2, пр. 1 вр. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което е бил оправдан, като вредите ищецът оценява на 30000 лв., която сума претендира, ведно със сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.07.2020 г. до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България е направила следните възражения: Не подлежат на обезщетяване вредите в резултат на използвана прекомерна физическа сила от полицейските служители, задържали ищеца във връзка с образуваното досъдебно производство, тъй като се касае за действия на други органи, извън състава на Прокуратурата. Същевременно е установено, че употребената сила е била в рамките на допустимото и е била провокирана от поведението на Б. и оказаната съпротива срещу органите на реда. Твърдението за възпрепятстване на възможността му да полага труд е недоказано, тъй като липсват доказателства за трудовата му заетост преди задържането му. От материалите по наказателното производство е видно, че той няма изградени трудови навици, препитавал се предимно от извършване на престъпления, за което сочат и многократните му осъждания – 28 пъти, предимно за престъпления 3 против собствеността. Претенцията за заплащане на обезщетение от 30000 лв. е завишена, а по отношение на искането за обезвреда на имуществените вреди – недоказана.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С Постановление на прокурор при Районна прокуратура Велико Търново от 20.07.2018 г. по ДП № ЗМ-629/2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 16.07.2018 г. в гр. Велико Търново чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на катинар, поставен на входна врата на гаражна клетка и чрез използване на неустановено до момента техническо средство отнел от владението на собствениците без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да присвои движими вещи, подробно описани, при условията на опасен рецидив, което е престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2 , пр. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр.

2 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. С постановление от същата дата е разпоредено задържането му за 72 часа.

С постановление за привличане на обвиняем от 30.10.2018 г. по ДП № ЗМ-629/2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че в периода от 29.12.2017 г. до 16.07.2018 г. в гр. В. Търново, в условията на продължавано престъпление, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на неустановено до момента техническо средство, отнел от владението на собствениците без тяхно съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи, подробно описани, като кражбата представлява опасен рецидив, което е престъпление по чл. 196, ал.

1, т. 2, пр. 1 вр. чл. 195, , ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.

29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С Определение № 636/20.07.2018 г. по ЧНД № 1352/2018 г. на Районен съд Велико Търново, потвърдено с Определение № 116/26.07.2018 г. по ВЧНД № 261/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново, по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С Определение № 680/13.08.2018 г. по ЧНД № 1481/2018 г. на Районен съд Велико Търново, потвърдено с Определение № 123/20.08.2018 г. по ВЧНД № 309/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново, е оставено без уважение искането на Б. за изменение на взетата мярка за неотклонение в по4 лека.

С Определение № 795/08.10.2018 г. по ЧНД № 1822/2018 г. на Районен съд Велико Търново, потвърдено с Определение № 144/15.10.2018 г. по ВЧНД № 372/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново, е оставена без уважение молбата на Б. за изменение на мярката за неотклонение в по-лека.

С Определение № 906/13.11.2018 г. по ЧНД № 2102/2018 г. на Районен съд Велико Търново, потвърдено с Определение № 167/19.11.2018 г. по ВЧНД № 425/2018 г. на Окръжен съд Велико Търново, е заменена взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с по-лека, а именно „Домашен арест“.

С Определение № 20/14.01.2019 г. по ЧНД № 57/2019 г. на Районен съд Велико Търново, потвърдено с Определение № 9/21.01.2019 г. по ВЧНД № 20/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново, е заменена взетата спрямо Б. мярка за неотклонение „Домашен арест“ в по лека – „Подписка“.

По досъдебното производство са извършвани разпити на свидетели, изготвяни са експертизи, извършено е претърсване и изземване на 19.07.2018 г. в дома на М. С., а с участието на ищеца – очна ставка, разпознаване и разпитите му като обвиняем, предявявано му е разследването. С декларация от 20.07.2018 г. същият декларира, че не работи по трудово или служебно правоотношение, няма доходи от трудова дейност. От приложената справка за съдимост на лицето е видно, че същото е осъждано 28 пъти за престъпления, основно против собствеността. В изготвената характеристична справка, съдържаща се в материалите по досъдебното производство, е посочено, че няма данни ищецът да е работил по трудов договор, да има официални парични доходи, да плаща данъци и осигуровки. Б. е специализиран контингент от най-високата „Първа категория“ по линии „взломни кражби от домове и офиси на фирми“ и „кражби на вещи и части от МПС“, „взломни кражби от гаражни и избени помещения“. Осъждан за 57 престъпления от общ характер, подробно посочени в справката. Знае се, че контактува с криминален контингент, при провеждане на беседи с него от полицейски служители се държи нагло, агресивно, винаги отказва съдействие на полицията, демонстрира чувство на безнаказаност. Последно освободен от затвора на 06.02.2017 г., където излежавал присъда „лишаване от свобода“ в размер на 9 месеца.

5

На 30.01.2019 г. е внесен обвинителен акт срещу Б. в съда по двете повдигнати обвинения. Образувано е НОХД № 201/2019 г. на ВТРС.

Проведени 8 съдебни заседания, на които Б. се е явявал лично. С Присъда № 42/23.10.2019 г. по НОХД № 201/2019 г. на Районен съд Велико Търново подсъдимият Б. е признат за невиновен за сочените престъпления.

Постановената присъда е протестирана от Прокуратурата, като с Решение № Р-69/20.07.2020 г. по ВНОХД № 146/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново същата е потвърдена. Проведено е едно съдебно заседание, на което Б. е участвал лично и с упълномощения адвокат Р. Р., с приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие. В последния е вписано, че за процесуално представителство по делото е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 1000 лв.

По повод твърдението, че спрямо ищеца е упражнено физическо насилие при задържането му, е приложено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.10.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура Велико Търново. В него е посочено, че по повод на задържането на Б. е направено искане за използване на служители от „Специализирани полицейски сили“ при сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“, тъй като същият винаги носел в себе си хладно оръжие, което използвал за самоотбрана при нападение, като при последния опит да бъде задържан оказал физическа съпротива и успял да избяга от РУ В. Търново.

Установено е, че при задържането му е използвана физическа сила и водещи техники за преодоляване на неговата съпротива, били му поставени белезници, след като той отказал да изпълни техните разпореждания и оказал съпротива при задържането. По този начин са получени увреждания /охлузвания/.