Решение № 121 от 30.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Плевен, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20264400500008 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №423/20.11.2025г., постановено по гр.д.№1122/2023г. по описа на Районен съд – Червен бряг състав на същия съд е признал за установено на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК по отношение на М. И. М., с ЕГН **********, адрес гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. **** № 102, че дължи на „Юробанк България" АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, адрес за кореспонденция г. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.Б.Ш. - изпълнителен директор и прокуриста М.И.В., сумата в размер на 2 612.76 лева - главница по договора за кредит, сумата в размер на 1 898.62 лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.07.2020г. до 08.08.2022г., сумата в размер на 146.92 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 04.08.2022г. до 16.02.2023г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.02.2023г. датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда, по което е издадена Заповед № 135 от 06.03.2023г., по ч. гр. д. № 250 по описа на Районен съд - Червен Бряг за 2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Съдът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК е осъдил М. И. М., с ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България" АД с ЕИК **** направените по заповедното производство - ч. гр. д. № 250 по описа на Районен съд - Червен Бряг за 2023 г., разноски в размер на 143,17 лева общо, както и направените в 1 първоинстанционното производство разноски, в общ размер на 1209,16 лева /хиляда двеста и девет лева и шестнадесет стотинки/, от които 100,00 лева за юрисконсултски хонорар, 93,16 лева за платена държавна такса, 766,00 лева депозит за особен представител и 250,00 лева за изготвена съдебно – счетоводна експертиза.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от адв. И. А. в качеството му на особен представител на ответника М. И. М.. В жалбата са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи се, че съдът не е разгледал и обсъдил възражението за липса на доказателства за наличие на облигационна връзка между страните, за нищожност на възнаградителната лихва, претендирана от ищеца, както и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните възнаградителната и мораторната лихва. В заключение се прави искане съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции на ищеца.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Юробанк България“ АД, ЕИК: ****, в който се развиват доводи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се твърдения, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен, обоснован на доказателствата по делото. В заключение се прави искане съдът да постанови акт, с който да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивникът М.

И. М. не се явява, представлява се от И. А., който поддържа изложеното в подадената въззивна жалба. Представя писмени бележки.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна не се представлява. Постъпила е молба-становище, в която се поддържа отговора на въззивната жалба. Прави се искане съдът да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите, изложени от страните, както и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество ВЪЗЗИВНАТА

ЖАЛБА е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в посочената част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол 2 за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът приема формираната и изложената в решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

Независимо от това, по наведените във въззивната жалба оплаквания следва да бъде допълнено следното:

За разглеждане пред Районен съд – Червен бряг е предявен положителен установителен иск е с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника М. И. М., с ЕГН **********, че ищецът „Юробанк България" АД с ЕИК **** има вземане по договор CARD-16699045, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №250/2023 година по описа на Районен съд - Червен бряг, за следните суми: 2612.76 лева главница по договора за кредит; 1 898.62 лева, възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.07.2020 г. до 08.08.2022 г.; 146.92 лева - мораторна лихва, за периода от 04.08.2022 г. до 16.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането

За да уважи исковата претенция, първоинстанционният съд е приел, че с договора, сключен между страните, е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева, като е уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането й. Съдът е приел, че доколкото с договора било уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие след като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения договор са поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие използване на издадения от кредитора платежен инструмент, както и че усвояването на суми от кредитния лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между страните условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми респективно плащане на минимална погасителна вноска. На тази основа съдът е развил тезата, че процесният договор за револвиращ потребителски кредит CARD 16699045 е бил сключен на 22.01.2019 г. с първата трансакция по кредитната карта, както и че след активация на картата кредитополучателят може да я използва само лично като е длъжен да пази в тайна своя ПИН. Според съда след усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното 3 погасяване на задължението.

За да уважи предявения иск съдът е кредитирал изложеното в заключението на вещото лице по назначената съдебно–счетоводна експертиза, според която първата трансакция по кредитната карта CREX-16372213 е на 23.01.2019 г. в размер на 0.40 ст., като вещото лице е приложило справка със следващи тегления и разплащания по дати. Вещото лице е посочило, че по предоставена справка от „Юробанк България” АД последно издадено месечно извлечение от БНП ПАРИБА е за период 16.06.2022 г. до 15.07.2022г., където общата сума за плащане е 4511.38лв. След тази дата няма начислени месечни такси за обслужване и месечни лихви. Към 15.06.2020 г. задължението по кредитна карта е в общ размер 2580.81 лв., от което 68.45 лв. е лихва и главница 2512.36 лв., а към 15.07.2022г. задължението е 4511.38 лв., от което лихвата е 1898.62 лв. и главница 2612.76 лв.

По възраженията на процесуалния представител на ответника съдът е развил тезата, че в случая в подписания между страните договор, в частта относно отпускане на револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, а именно клаузите от т. 12 до т. 21 вкл., е описано конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този вид договори. Според първоинстанционния съд усвояването на суми от кредитния лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между страните условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми респективно плащане на минимална погасителна вноска. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането на ищеца, съдът е приел същото за неоснователно, поради факта, че давността все още не е изтекла. Развил е тезата, че вноските по договорите за револвиращ кредит (подобно на овърдрафта) се погасяват с петгодишна давност, като те не представляват „периодично плащане“ по смисъла на чл.

111, ал. 3 ЗЗД.

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователни са възраженията, релевирани във въззивната жалба, относно настъпила погасителна давност на вземанията на ищеца.

Съгласно възприетото в Тълкувателно решение №3/2023г. по тълк.д.

№3/2023г. на ОСГТК на ВКС нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД винаги свързва началния момент на течението на давностния срок с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който може да се търси изпълнение. В разпоредбите, уреждащи института на погасителната давност, не съществува норма, разграничаваща началото на давностния срок в зависимост от това дали задължението е периодично или е едно задължение, изпълнението на което се осъществява по волята на страните на части. В последната хипотеза, независимо че задължението е едно, уговорените падежи - моментите на дължимо изпълнение на всяка една от вноските (представляващи части от главното задължение), са предварително определени и с погасяването на всяка една от тези вноски, се погасява и част от главното задължение, като изискуемостта на вземането за съответната 4 вноска настъпва с настъпването на падежа й.

Видно от представените по делото доказателства, вземането за главница е възникнало с първата трансакция по картата на ответника, която според заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебносчетоводна експертиза, неоспорена от страните, е била на дата 23.01.2019г.

Страните са уговорили в чл.18 от Договора, че ответникът ще заплаща месечна погасителна вноска до изплащането на начислените задължения. В този смисъл изискуемостта на първата вноска, респ. първата трансакция, е настъпила на следващия месец – 23.02.2019г. Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на дата 28.02.2023г. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, приложима в настоящия случай, с изтичането на пет години се погасява вземането на ищеца спрямо ответника за главницата в размер на 2612,76лв. В настоящия случай е определен началният момент на изискуемостта на вземането за главница, поради което на осн. чл.84 от ЗЗЗД покана не е необходима, въпреки че ищецът е изпратил такава на ответника на дата 08.08.2022г. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК общата петгодишна давност не е била изтекла.