Решение № 3 от 11.03.2026, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Средец, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Д. Д. като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Административно наказателно дело № 20262170200002 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод предявена жалба от П. М. Р., с ЕГН: **********, жив. в гр. Бургас, *****, чрез адв. Г. Д. М. – САК, кантора гр. София, ***, срещу Наказателно постановление № 21-0769001479/11.06.2021 г. от началник група при ОД на МВР – гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

В с. з. жалбоподателят редовно призован не се явява. В съдебно заседание се представлява от адв. Г. Д. М. - САК, който поддържа жалбата и изложените основания. Счита, че в хода на проведеното съдебно следствие безспорно се доказа, че на жалбоподателят не е връчено копие от НП. Не се претендират разноски.

За наказващият орган, редовно призован се явява гл. юрк. Р.Ж., редовно упълномощена с пълномощно по делото. Считат, че подадената жалба срещу Наказателно постановление № 21 - 0769 - 001479/11.06.2021г. е просрочена, като и че същото е влязло в сила на 23.12.2022г. Поддържа изцяло становището приложено в преписката. Моли да бъде потвърдено наказателното постановление. Счита, че ако се прецени, че жалбата е просрочено, то в такъв случай обжалването е недопустимо. Оттегля възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид че не се претендират разноски. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

По възражението, че жалбата е подадена извън преклузивния срок за 1 обжалване по 59 ал.2 от ЗАНН. Съдът не кредитира възражението на представителя на наказващия орган, че НП е влязло в законна сила и подадената жалба е недопустима. Установява се, от разпитания в съдебно заседание свидетел С., че Обжалваното НП формално е връчено, поради наличието на подпис от страна на П. Р., където е посочена неговата фамилия, ноторен факт е, че пребиваващите в затворите, в местата за лишаване от свобода, където лишените от свобода имат ограничено упражняване правата на граждани, включително и правото на защита. На същия и от разпита на свидетеля в откритото съдебно заседание се посочва, че не е изяснено правото на обжалване, да ползва адвокатска защита, включително и осигуряването на безплатна такава и още повече, че във въпросните помещения, осъществяването на връзка с адвокат става по по-усложнена процедура.

Свидетелят, включително не е заявило разясняването на правата на наказаното лице, в какво качество е там, по делото няма и приложена заповед, с оглед на която да се установи, делегирано ли му е правото да връчва наказателни постановления. В първоначалната жалба оспорват както връчването, както от лицето, така и дата, на която това е станало и мястото, на което това е станало. От справката, представена от Министерство на правосъдието, ГД ИН, подписана от Началника на Затвора – Бургас, на процесната дата осми декември жалбоподателят не е получавал или изпращал кореспонденция, което оборва, включително гласовите доказателства, събрани с връчването на наказателното постановление.

Редовността на предприетия способ по чл. 58 ЗАНН е пряко относим към срочността на жалбата по чл. 60, вр. с чл. 59, ал. 2 ЗАНН, която пък е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на административнонаказателното производство.

От събраните писмени доказателства по делото се установява, че от Докладна записка от К.В.С. - полицай ООР при Първо РУ-ОДМР -Бургас от дата 29.07.2021г. същата е посетила адрес гр. Бургас, ул. Георги С. Раковски“ № 29, ет. 2 за връчване на Наказателно постановление № 21-0769001479/11.06.2021 г. Посочено е, че лицето П. М. Р. не е установено на адреса.

В проведеното открито съдебно заседание е допуснат до разпит свидетелят В.

С., доведен от административнонаказващия орган за доказване на обстоятелствата за редовното връчване на процесното наказателно постановление. Същият съобщава, че е знаел, че лицето П. М. Р. и пребивавал в затворническото общежитие в Житарово към Затвора – Бургас, както и че той освен процесното наказателно постановление е връчил и други две. По делото е постъпило писмо с вх. № 513/09.02.2026г. от Началника на Затвора гр. Бургас, в което посочва, че от извършена проверка в архивите дневници за 2022 г. за посочения времеви период лицето не е получавало или изпращало кореспонденция.

Съгласно Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е определен реда на осъдените на лишаване от свобода за изпращане и получаване на кореспонденция. Видно от извършена проверка в архивите дневници за 2022 г. на затвора кореспонденция към лицето П. М. Р. не е регистрирана. Поради което 2 обстоятелството за спазена процедура за връчването на процесното НП не са събрани категорични доказателства, от който да се приеме за връчване датата на отбелязване върху НП - 8.12.2022г., към който момент Р. е изтърпявал наказание лишаване от свобода е обективно нередовно връчено по надлежния ред.

Поради това съдът счита, че жалбата изхожда от легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, а именно на 07.01.2026 г. и се приема за допустима.

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

На 21.03.2021г. около 12:35 ч. в община Бургас на път Втори клас № 7908 като неправоспособен водач П. М. Р., ЕГН ********** - АУДИ А3 с рег.

№ В1543НР, държава България при обстоятелства: гр. Бургас по път 7908 от Бургас в посока с. Дебелт на надлеза към завод Промет, управлява лек автомобил АУДИ с рег. № В1543НР като отказва да бъде изпробван за употреба на упойващи вещества или техните аналози с техническо средство дрегер друг тест 5000 с фабр. № ARLB 0021, издаден талон да медицинско изследване № 0069794 е извършил: отказва да бъде извършена проверка с тест да установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не изпълни предписание за химико - токсилогично лаб. изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

За констатираното на място бил съставил АУАН № АА/788314 от 21.01.2021г., с който тези факти са квалифицирани като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал.

В срока по чл. 44 ЗАНН, жалбоподателят не е подал възражение, по така съставения АУАН.

Въз основа на АУАН, на 11.06.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административно-наказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си Р. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал. 3 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по 3 делото писмени и гласни доказателства. НП е издадено от компетентен орган, преди да изтече шестмесечния срок за издаване на НП, поради което и съдът приема, че не е налице нарушение на чл. 34 ЗАНН. НП, съгласно приетото погоре, не е влязло в законна сила. АУАН и НП са издадени от компетентен орган.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Настоящия съдебен състав намери, че в случая са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, поради изтекла погасителна давност по смисъла на чл. по чл.81, ал.4, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН.

Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване.

Според разпоредбата на чл.80, ал.1,т.5 от НК наказателното производство се изключва по давност, ако не е възбудено за срок от три години. Предвид чл.81, ал.2 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване на лицето, срещу което е насочено преследването, но съгласно чл. 81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в предходния член, тоест в случая срокът по чл.80, ал.1,т.5 от НК, който е три години. Следователно в случаите когато законът предвижда наказание “глоба”(както е в настоящия случай), възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва с изтичане на срок в размер четири години и шест месеца от извършване на деянието.

В процесния случай деянието се твърди, че е извършено на 21.01.2021г. и до разглеждане на делото пред настоящата инстанция на 11.02.2026г. е изтекъл срок по-голям от четири години и шест месеца, което води до погасяване на възможността за продължаване на административнонаказателното производство на основание изтекла абсолютна давност, за 4 която съдът следи служебно. Следователно, изтеклата абсолютна погасителна давност има за последица отпадане на възможността спрямо нарушителя да може да бъде завършено започналото административнонаказателно преследване с реализиране на отговорността му за констатираното административно нарушение.

По така изложените съображения, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено

Относно разноските:

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения акт. Процесуалният представител на жалбоподателят не претендира разноски за адвокатско възнаграждение, поради което не следва да бъдат присъждани.

Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производството пред първата инстанция страните имат право на присъждане на разноски. По делото и жалбоподателят е направил такова искане. Представено е пълномощно, с което жалбоподателят е упълномощил адв. Кръстанов при БАК да го представлява в настоящото производство. По делото не са представени доказателства за направени от страна на жалбоподателя разноски пред настоящото производство, както и да е било заплатено адвокатско възнаграждение. Поради това, не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.