Решение № 17685 от 30.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17685 гр. С. 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря К. М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110108796 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2 695, 17 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № .... от 24.08.2016 г.;

272, 34 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.11.2016 г. до 26.01.2017 г. по същия договор; 60 56 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 25.11.2016 г. до 09.05.2017 г. по същия договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.05.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 04.06.2017 г. по ч.гр.д. № 32890/2017 г. по описа на СРС, 36 състав.

Ищецът твърди, че на 10.02.2020 г. било подписано Приложение № 1/10.02.2020 г. на основание сключен между ищеца и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД Р. договор за продажба и прехвърляне на в. на основание чл. 99 ЗЗД, с което било прехвърлено вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ...., сключен между Б.ата и ответника. Уведомление за цесията от 18.02.2020 г. било върнато като неполучено. Сочи, че процесното вземане произтичало от Договор за потребителски кредит № .... от 24.08.2016 г. между Б.ата и ответника, с който на последния бил предоставен кредит в размер на 3 079, 98 лв., която сума следвало да бъде върната заедно с лихвата до 25.11.2017 г. на равни месечни вноски от по 232,84 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 232, 80 лв., като общата сума за връщане възлизала на 3 492, 56 лв. Посочва и еднократна такса за оценка на риска в размер на 330 лв.

– чл. 7 от договора. Сочи, че годишният лихвен процент бил в размер на 19,37 %. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е изпращано уведомление за извършената цесия преди започване на заповедното производство. Твърди договорът за потребителски кредит между Б.ата и 1 ответника да е нищожен. Оспорва да е представен СЕФ, договорът да е сключен по ясен и разбираем начин, с предвидения в закона шрифт. Сочи, че не са представени Общи условия на ответника, че в договора не е записан лихвеният процент на ден, че липсва погаситЕ. план. Твърди евентуално да са налични нищожни клаузи – такса оценка на риска, която била в противоречие със забраната за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, както и в противоречие със ЗЗП. Оспорва сумата по договора да е предадена на ответника. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не било получено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост.

Оспорва и размера на дължимите суми. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействитЕ. поради противоречие със ЗПК и ЗЗП. Сочи, че няма подписани от страните Общи условия. Посочва нарушение на изискването за посочване на размера на включените в месечната погасителна вноска суми. Твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК.

Сочи, че възнаградителната лихва в размер на 19,37 % противоречи на добрите нрави.

Оспорва ответникът да дължи възнаградителната лихва по кредита. Прави и възражение за изтекла погасителна давност на в.та на ищеца. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира сторените в производството разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 3038055/23.05.2017 г. ищецът е направил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за процесните суми. Такава е била издадена на 04.06.2017 г. по ч. гр. д. № 32890/2017 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 36-ти състав. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е било подадено възражение от длъжника. На ищеца е било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечния срок е била депозирана исковата молба по делото.

Видно от приобщените по делото писмени доказателства на 24.08.2016 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № .... между "ТИ БИ АЙ Б." ЕАД и ответника за предоставяне на кредит. Съгласно представения по делото договор за потребителски кредит /л. 6-11 от делото/ и погаситЕ. план, сключен между " Ти Би Ай Б." ЕАД и ответника, страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 2500, 00 лв. при общ размер на кредита 3079,98 лв., с годишен лихвен процент 19,37%, и начин на връщане: 15 погасителни вноски, с краен срок на погасяване – 25.11.2017 г. В погасителния план към договора са посочени падежите на отделните вноски и техния общ размер, но не са посочени размерите на главницата и договорната лихва. В чл. 7. 1 от Договора, след посочения размер на кредита е посочена и "Bank Комбо Живот" 123,75 лв. и "Bank Комбо Безработица" 126,23 лв. Посочен е общ размер на кредита 3079,98 лв. като след него е посочена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 330,00 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. В чл. 7.2.2 е посочено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, дължимата част от кредита за съответната застраховка се превежда директно на застрахователя или застрахователния посредник, съгласие за което кредитополучателя декларира с подписване на договора. В чл. 9 от договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 19,37 %, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а в чл. 10 е посочен годишният процент на разходите 44,77 %, и обща сума, дължима от потребителя 3492,56 лв. В договора за потребителски кредит е обективиран и погаситЕ. план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер – 232,80 лв.

Представена е застрахователна полица /л. 16-17 от делото/, издадена от "Уника Живот" 2

АД в полза на застрахования потребител –Б. И. и подписана от последния. В застрахователната полица е предвидено еднократно заплащане на застрахователната премия на датата на отпускане на кредита.

Видно от приложената по ч. гр. д. № 32890/2017 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 36-ти състав разписка (л.13), уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит (л. л.14) е редовно връчено на ответника чрез дъщеря му Е.а И.а на 25.04.2017 г., а към настоящия момент срокът на договора е изтекъл (падежът на последната вноска е 25.11.2017 г.).

На 31.08.2018 г. между " ТИ БИ АЙ Б." ЕАД и ищеца е бил сключен Р. договор за продажба на в. (цесия). В чл. 3. 6 от Р.ия договор било уговорено ищецът в качеството на купувач от името на "ТИ БИ АЙ Б." ЕАД и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Видно от Приложение № 1/10.02.2020 г. към Р.ия договор вземането по Договор за потребителски кредит № .... от 16.07.2015 г. било също цедирано на ищеца.

По делото е представено уведомително писмо до ответника за уведомяването за извършеното прехвърляне на вземането по договора за потребителски кредит /л. 31/. Няма данни същото да е връчено на ответника.

Съдът кредитира изцяло заключението по назначената съдебносчетоводна експертиза, доколкото същото е изготвено от експерт със специални знания, след запознаване с материалите по делото и по-специално – извлечение от Б.овата сметка на ответницата при "ТИ БИ АЙ Б." АД по повод кредита. От експертните изводи и уточненията и разясненията дадени от вещото лице в проведеното на 11.10.2023 г. открито съдебно заседание се установява, че сметката на ответника е била заверена на 24.08.2016 г. със сумата в размер на 2500 лева, а в договора и в счетоводството на ищеца е отразено, че са преведени 3079,98 лева, тъй като се включват и другите компоненти по кредита – застраховките по кредита. По кредита били постъпили плащания в размер на 532,84 лева, с които били погасени главница в размер на 384,81 лева, договорна лихва в размер на 140,24 лева и лихва за забава в размер на 7,79 лева. Вещото лице е посочило, че непогасената главница възлиза в размер на 2695,17 лева, непогасената договорна лихва в размер на 272,34 лева, а лихвата за забава за периода е в размер на 826,74 лева.

С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Пред първоинстанционния иск са били предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД и ответника, предаването на сумата на ответната страна, уговорения падеж на погасителните вноски, обявяването на предсрочната изискумост на кредита, респ. изтичането на срока на договора.

Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита, както и размера на обезщетението за забава за процесния период. В тежест на ищеца е да докаже и твърденията си, че е придобил процесните в. по договор за цесия, за което ответната страна била надлежно уведомена.

При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да установи погасяване на паричното си задължение или да докаже останалите си възражения за недействителност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно 3 прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените в..

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на лихвата.

В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че на 24.08.2016 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № .... между "ТИ БИ АЙ Б." ЕАД и ответника за предоставяне на кредит с посоченото по-горе съдържание. Съгласно чл.

7.2.1. от Договора кредитът се счита за усвоен от Потребителя на датата, когато кредитните средства постъпят по посочената Б.ова сметка, а видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, на 24.08.2016 г., средствата са преведени на ответника.

Видно от приложената по ч. гр. д. № 32890/2017 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 36-ти състав разписка (л.13), уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит (л. л.14) е редовно връчено на ответника чрез дъщеря му Е.а И.а на 25.04.2017 г., а и към настоящия момент срокът на договора е изтекъл (падежът на последната вноска е 25.11.2017 г.), поради което съдът намира възраженията на ответника за неоснователни.

От приетите по делото писмени доказателства се установява също така, че процесното вземане е прехвърлено с Приложение № 1/25.11.2021 г. към Р. договор за продажба и прехвърляне на в. от 31.08.2018 г., подписани между " А. за с. на в." ЕАД и "ТИ БИ АЙ Б." ЕАД. Съгласно посочения договор за цесия, цесионерът се е задължил да изпраща писмени уведомления по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжниците по в.та, предмет на договора от името на цедента, за което е изрично упълномощен, видно от представеното с исковата молба пълномощно. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.