Решение № 3671 от 20.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3671 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100504999 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 12337 от 07.11.2022 г. СРС, 179 с-в, по гр.д.№ 71481/2021 г. е отхвърлил исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и чл.344, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от В. М. Д. срещу Софийски районен съд за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й от длъжността „съдебен деловодител“, извършено със заповед № АС-475/15.10.2021 г. на Председателя на СРС; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност; за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 9 329,59 лв.-обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 15.10.2021 г.

С решение № 3981/16.03.2023 г. СРС, 179 с-в, по гр.д.№ 71481/23 г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 12337/07.11.2022 г., гр.д.№ 71481/21 г., като на ред 6 от диспозитива вместо „сумата от 9 329,59 лв.“ да се чете „сумата от 9 329,70 лв.“.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата В. М. Д. с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в 1 противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.Въззивницата излага доводи, че първоинстанционният съд погрешно е установил относимите за спора факти, налице са и вътрешни противоречия в мотивите на решението както при преценката на твърдените от страните факти, така и относно доказателствената стойност на доказателствения материал, които противоречия са се отразили на обосноваността и на правилността на изводите на съда.Твърди, че първоинстанционният съд не е дал отговор на част от въведените от ищцата оплаквания относно законосъобразността на атакуваното уволнение и е извършил избирателен и непълен анализ на събрания по делото доказателствен материал.Излага оплаквания, че съдът не е обсъдил оплакванията във връзка с нарушението на разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ.Съдът е отдал преимуществено значение на обясненията на ищцата в хода на дисциплинарното производство и ги е ценил като извънсъдебно признание относно знание за конкретно вменени факти, съставляващи дисциплинарно нарушение, но е отказал да цени обясненията във връзка с причините, мотивите и подбудите на ищцата при преценка на обстоятелствата, при които е реализиран процесният инцидент и не е извършил преценка за тежестта на евентуалното нарушение и съразмерността на наказанието.Неправилно първоинстанционният съд е ценил и събраните свидетелски показания като последователни, логични и безпротиворечиви въпреки съществените разминавания в тях особено относно времето на осъществяване на процесния инцидент, конкретното проявление на възникналия конфликт, поведението на участниците в него и възприемането му от трети лица.Същевременно показанията на свидетелите на ищцата са игнорирани като неотносими или без принос на конкретна информация за случилото се.Въззивницата твърди, че неправилно съдът е приел, че не са допуснати нарушения по време на дисциплинарното производство, като поддържа, че не е налице яснота какво поведение й е вменено като дисциплинарно нарушение, тъй като са й поискани обяснения чрез препращане към три доклада, съдържащи противоречиви данни особено относно времето на извършването на твърдяното дисциплинарно нарушение.Поддържа становище, че докладите на съдебно служители не са официални документи и не се ползват с материална доказателствена сила.Твърди, че инициаторът на дисциплинарното производство-съдебният 2 администратор, е и фактически автор на заповедта за уволнение и липсват собствени мотиви и преценка на наказващия орган.Поддържа доводи, че в заповедта за уволнение липсва конкретизация на нарушението, не е посочено и конкретно време на извършване, не е индивидуализирано конкретно проявление на твърдяното възприемане от трети лица.Оспорва да е налице уронване на престижа и доброто име на работодателя, като твърди, че е налице конфликт между служители, като единственото външно лице, разпитано като свидетел, не сочи ищцата като отговорна за инцидента.При преценката на чл.189 КТ не е отчетено, че ищцата в продължителен период от време е работила сама при сериозно натоварване, впечатленията на посетителите /св.К. и св.П./ от работата на ищцата са за съвестно изпълнение на задълженията, липсват мотиви за формата на вината и причините за извършване на евентуалното нарушение, на тежестта му и цялостното поведение на ищцата.Неправилно в заповедта за уволнение са изложени мотиви за системност в поведението на служителката, но уволнението не се основава на чл.190, ал.1, т.3 КТ, а и работодателят не може да се позовава на системност на нарушения, когато наказания за тях не са налагани или същите са заличени по право поради изтичане на едногодишния срок по чл.197 КТ.Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявените искове да се уважат.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба- Софийски районен съд оспорва същата.Изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно обосновано и законосъобразно и че не са налице твърдените нарушения.Твърди, че първоинстанционният съд е разгледал възражението на ищцата за немотивираност на заповедта и за липса на компетентност на издателя и че ищцата се е съсредоточила върху подготвителните действия по изготвяне на обжалваната заповед, като е игнорирала факта, че тя е подписана и обективира волеизявлението на административния ръководител на СРС.Поддържа становище, че първоинстанционният съд е преценил релевантните за спора факти и правилно е приел, че показанията на свидетелките Б.-К. и П. не съдържат относими към предмета на спора факти, тъй като първата не си спомня, а втората не е присъствала на описаното в заповедта събитие, като за съда не съществува задължение да мотивира липсата на релевантност.Недоказани са твърденията на въззивницата за липса на яснота в какво се изразява и кога е извършено нарушението на трудовата 3 дисциплина, тъй като в докладите е посочено времето на извършването муприблизително между 10,00 ч. и 12,00 ч., като видно от обясненията на ищцата същата е била запозната със съдържанието им.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.Ищцата- В. М. Д. твърди, че с ответника е била в безсрочно трудово правоотношение за длъжността „съдебен деловодител-адвокатска стая“ в Наказателно отделение с брутно трудово възнаграждение в размер на 1 554,95 лв.Със заповед № АС475/15.10.2021 г. й е наложено дисциплинарно наказание-уволнение за извършено според работодателя нарушение по чл.187, ал.1, т.8 и т.10 КТ-„злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“ и „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове“ и трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.Твърди, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ.Твърди, че е налице неяснота и противоречие в посочените основания за уволнение, както и неяснота какво е нарушението, не е описано конкретно поведение, което да съставлява нарушение по смисъла на цитираните разпоредби, нито е посочено време и място на извършване, липсват собствени мотиви на наказващия орган, а е налице препращане към доклади на служители, които са частни документи и имат единствено сигнални функции.Твърди, че е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, като са й изискани обяснения без конкретика на твърдените нарушения и свързаните с тях обстоятелства, не й е даден и достатъчен срок за депозиране на обяснения.Твърди, че заповедта за изискване на обяснения е издадена от съдия Георги Чехларов, който не разполага с правомощия относно провеждането на дисциплинарно производство.Твърди, че при определяне на наказанието не е съобразена нормата на чл.189, ал.1 КТ и че работодателят не е извършил преценка за причините, които са я провокирали към извършването на определени действия и изложените от нея факти относно 4 продължителен период на работа в натоварваща среда и при липса на колегиалност и възможност за екипна работа и враждебно отношение към нея от страна на служителката И.А., състоянието й на афект и възприемането не само на нейното, но и на насрещното провокиращо и обидно поведение на А. от трети присъсващи на мястото лица.Липсват мотиви за виновното й поведение, не е обсъдено дисциплинарното й минало.Неправилно работодателят се е позовал на ниска оценка от проведено периодично годишно атестиране, която е без значение за преценка на дисциплинарното й минало и за това дали поведението й е инцидентно или не, тъй като получаването на най-ниската оценка при годишната атестация съставлява отделно, специално и самостоятелно основание за освобождаване от длъжност.Оспорва да е извършила описаните в заповедта дисциплинарни нарушения.Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и до го отмени, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер на 9 329,70 лв. за период от 6 месеца, считано от 15.10.2021 г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

С отговора на исковата молба ответникът-Софийски районен съд е оспорил исковете с твърдения, че оспорената заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити, като са индивидуализирани нарушителят, нарушението, посочено е кога е извършено същото, вида на наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.Заповедта е издадена и подписана от административния ръководител-председателят на СРС в рамките на предоставената му от ЗСВ и КТ компетентност.Изразява становище, че е допустимо заповедта да се мотивира и чрез препращане към други актове, които е необходимо те да са били доведени до знанието на служителя.Твърди, че заповедта за изискване на обяснения е издадена от лице, упълномощено да изпълнява функциите на административен ръководител на СРС за периода 24.09.2021 г.-01.10.2021 г.Оспорва твърдението за наличие на разминаване в описаното нарушение в заповеди № АС-439/28.09.2021 г. и № АС-475/15.10.2021 г.Спазена е и нормата на чл.189, ал.1 КТ.Твърди, че описаното в докладите на служителите В.К., И.Й.а и И.А. поведение на ищцата е несъвместимо с принципите на отговорност, колегиалност и учтивост, очертани в ЕКСС, както и с общоприетите 5 житейски правила на поведение.В дадените обяснения ищцата не отрича да е отправяла посочените думи към колегата й, поведението й е осъществено на работното място в присъствието на трети лица, което е довело до уронване престижа на съдебната власт.С демонстративното си поведение и отправени квалификации към колега-съдебен служител В.М. е злоупотребила с даденото й доверие от страна на работодателя за това, че може да работи колегиално и да спазва етичните правила, като с неспазването им е уронила престижа на съдебната власт и в частност на СРС и по този начин са осъществени хипотезите на две от предвидените в чл.187, ал.1 КТ нарушения на трудовата дисциплина.При преценката си по чл.189, ал. КТ работодателят е съобразил събраните в хода на дисциплинарната преписка данни, обясненията по чл.193, ал.1 КТ и данните от личното трудово досие на ищцата, като данните от последната атестационна оценка по показатели „етично поведение на работното място“, „способност за работа в екип“, „взаимоотношения на съдебния служител с останалите служители“ и др. са във връзка с преценката за системност и цялостното поведение на служителя.Моли съда да отхвърли предявените искове.