Акт № 377 от 02.11.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Шумен, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:РОСТИСЛАВА ЯНК.

ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от РОСТИСЛАВА ЯНК. ГЕОРГИЕВА

Административно наказателно дело № 20263630201052 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, №12662550 от 11.04.2026 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на В. Г. А., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************, в качеството му на законен представител на „Глобал Биомет“ ЕООД, с ЕИК121446525 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 25.56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евро цента/ на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в последното съдебно заседание не се явява лично. От негово име е депозирана писмена молба, в която оспорва жалбата, като моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден изцяло. Излага конкретни правни съображения.

1

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД, с ЕИК121446525 е собственик на полуремарке, марка ШМИТЦ СЦБ 3 с рег.№СВ3229ЕА. На 11.04.2026 год. посоченото полуремарке се движело по път І-7 в посока към гр.Варна. В района около км.119+000 до фирма „Ставрополу“ на посочения пътен участък в 23.19 часа, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 74 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%). Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство №00209D32D447. Впоследствие на представляващия дружеството-собственик на автомобила бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №12662550 от 11.04.2026 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на В. Г. А., с ЕГН**********, с постоянен адрес:

**************, в качеството му на законен представител на „Глобал Биомет“ ЕООД, с ЕИК121446525 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 25.56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евро цента/ на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Същият бил връчен на дружеството-жалбоподател на 10.06.2026 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото и присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства, както и от предявените на страните на основание чл.284 от НПК веществени доказателства посредством възпроизвеждането им чрез техническо средство.

При преценка на представения по делото и предявен на страните запис от камера съдът съобрази обстоятелството, че същият следва да се третират като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същият има качеството на предмет, върху които има следи от нарушението, поради което без съмнение може да бъдат използвани. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 от НПК. При възпроизвеждане на същите бе установено, че автомобилът, заснет на камерата се движи по посочения пътен участък в посока към гр.Варна със скорост от 77 км./час и че регистрационния номер на същия е 2

СВ3229ЕА.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 11.04.2026 год., в 23.19 часа полуремарке, марка ШМИТЦ СЦБ 3 с рег.№СВ3229ЕА се е движело по път І-7 в посока към гр.Варна, като в района на км.119+000 /до фирма „Ставрополу“/, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/час, се движел със скорост от 77 км./ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство с №00209D32D447. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 79 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 77 км/ч. По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка и изображение на електронен носител, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 11.04.2026 год. в 23.19 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е СВ3229ЕА. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП За нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл.179, ал.3 – 3в, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е вписан ползвател – на ползвателя, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В 14-дневен срок от получаването му лицето, на което е издаден електронният фиш, заплаща глобата или имуществената санкция или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Декларацията и копието на свидетелството за управление на моторно превозно средство могат да бъдат подадени по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното 3 управление и подписана с квалифициран електронен подпис, освен в случаите по чл.22, ал.6 и 7 от Закона за електронното управление. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, като първоначално издаденият се анулира.

В настоящия случай, както се установява от описаната по-горе фактическа обстановка, а и от вписаните в обжалвания електронен фиш данни, нарушението се изразява в това, че е засечено превишение на разрешената за съответния пътен участък скорост на движение на полуремарке, което превозно средство не е моторно превозно средство, а е превозно средство, което не може да се движи самостоятелно, а е предназначено за прикачване към друго моторно превозно средство. В този смисъл съдът съобрази легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на §6, т.18 от ДР на ЗДвП, съгласно която "Полуремарке" е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така, че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство. Безспорно ремаркетата и полуремаркетата не са моторни превозни средства по смисъла, вложен в разпоредбата на §6, т.11 от ДР на ЗДвП, според която легална дефиниция "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства". Всяко полуремарке е предназначено да бъде задвижвано от МПС, какъвто е и настоящият случай.

Доколкото случаите на заснемането на нарушения, извършени с МПС, към които е прикачено ремарке или полуремарке, не са изрично уредени в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП, е налице законодателна непълнота в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чието запълване по аналогия е напълно недопустимо, съгласно нормата на чл.46, ал.3 от ЗНА.

С оглед на изложеното съдът намира, че чрез налагането на представляващия на дружеството-собственик на санкция за нарушение, извършено не с МПС, а със закачено за него полуремарке, без да може да бъде индивидуализирано самото МПС, чрез неговите индивидуализиращи белези – вид, модел, регистрационен номер и собственик, административно-наказващият орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, което се явява съществено, не може да бъде санирано в настоящото производство и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш. Тази празнота не може да бъде санирана и чрез изискване на информация относно вида и собствеността на самото моторно превозно средство, към което е било закачено заснетото полуремарке. В подкрепа на този извод е и практиката на ШАС по идентични казуси и по-конкретно Решение №103 от 30.05.2022 год. по КАНД №80/2022 год. по описа на ШАС и др.

С оглед на изложеното обжалваният електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен изцяло.

Съдът не кредитира твърденията, изложени от страна на процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, че с оглед промяната в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП е възможно ангажиране отговорността на собственика на полуремаркето за извършеното нарушение. Действително в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, с ДВ, бр. 64 от 4

2025 г., считано от 07.09.2025 год. е въведено изменение, съгласно което е предвидена санкция, както за водач на моторно превозно средство, така също и за водач на състав от пътни превозни средства. В същото време обаче съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на §6, т.20 от ДР на ЗДвП Състав от пътни превозни средства са механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло. В настоящия случай заснетото от автоматизираното техническо средство полуремарке не е състав от ППС, а част от него, поради което доколкото не са били идентифицирани участващите в състава ППС, не може да бъде ангажирана отговорността на собственика само на полуремаркето, което както бе посочено по-горе е част от състава и няма възможност за самостоятелно придвижване по пътищата, отворени за обществено ползване.

С оглед на изложеното се налага извода, че електронния фиш се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отменен изцяло.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява основателно и доказано. Съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 180 евро.